Взимаме повече заеми и теглим от спестяванията си

Бизнес
17.02.2024 | 13:10 ч.

Пенсиите осигуряват всеки трети лев в домакинските бюджети на българите, показват данни на Националния статистически институт. През четвъртото тримесечие на миналата година средният доход на човек е 955 лв. Сумата е доста малка на фона на минималната заплата, която вече е 933 лв. Но получаваните доходи се разделят на всички членовете на домакинствата и дори двама съпрузи да взимат високи заплата, ако в семейството има деца, пенсионери или безработни, сумата на човек намалява значително.

Пенсиите осигуряват 31,3% от парите в домакинските бюджети, показват данните на НСИ, цитирани от в. "Труд". Ако към тях добавим обезщетенията за безработица, семейните добавки за деца и другите изплащани социални помощи, се оказва че 33,2% от парите на домакинствата идват от държавната хазна. През миналата година пенсиите са били увеличени по-малко от заплатите. В резултат делът на пенсиите в семейния бюджет е намалял - през четвъртото тримесечие на 2022 г. е бил 35,8%.

Най-големият източник на пари за домакинствата са заплатите. Те осигуряват близо 55% от всички доходи в семейния бюджет. За година доходите от заплати са нараснали с 24 на сто, показват данните на НСИ. Доходите от заплати са нараснали средно със 102 лв. на човек на месец. Но явно увеличението на заплатите не е еднакво за всички. За някои увеличението заплатите е голямо, а при други има малко покачване или дори няма никаква промяна. В резултат парите на все повече хора не стигат и те търсят начини да изкарат допълнителни средства, взимат повече заеми и теглят пари от спестяванията си.

Доходите от самостоятелна заетост, тоест когато човек работи за себе си, без да има работодател, са нараснали с близо 53 на сто за година. Приходите от продажби, при които човек продава например произведени от него мед, домати, старото колело на детето или стара монета с нумизматична стойност, останала от някоя баба, по принцип нямат съществен дял от доходите в семействата. Но тези приходи са нараснали над три пъти в рамките на година, което показва, че много хора търсят възможности да изкарат някой лев допълнително. Наред с това изтеглените спестявания се увеличават с 26,5%, което прави близо 82 лв. на домакинство на месец. При взетите потребителски кредити и заеми от роднини и приятели, с които домакинствата допълват семейния бюджет, има ръст с близо 90 на сто, но кредитите продължават да имат малък дял от общия размер на разполагаемите пари на домакинствата.

Повече месо на трапезата

Ядем по-малко хляб, но повече плодове

Намалява потреблението на хляб, но хапваме повече плодове и зеленчуци, показват данните на НСИ. През четвъртото тримесечие на миналата година спрямо същия период на предходната година най-голямо увеличение има при потреблението на плодове - от 12,8 кг на 13,6 кг на човек, зеленчуци - от 17,1 кг на 17,6 кг, и на месо - от 9,6 кг на 10,1 килограма.

Най-голямо намаление има при потреблението на  хляб и тестени изделия. През последното тримесечие на миналата година всеки е изял средно по 18,9 кг хляб и тестени изделия при 18,2 кг за същия период на предходната година. Намалява и потреблението на захар - от 1,6 кг на 1,4 килограма. Без промяна остава потреблението на картофи.

За дрехи и обувки харчим по-малко отколкото за данъци

30% от разходите ни отиват за храна

Близо 30% от разходите на домакинствата отиват за храна, показват данните на НСИ. Именно храната е най-големият разход на българите. Разходите за прехрана са нараснали с над 13% за година, като за храна на човек на месец отиват средно по 265,84 лв. Отделно за алкохол и цигари домакинствата дават 4,1% от всичките си разходи, или средно по 36,83 лв. на човек на месец. Но като се има предвид, че децата не пият и не пушат, реално разходите на всеки възрастен за алкохол и цигари са значително по-големи.

За дрехи и обувки българите дават малко повече пари отколкото за алкохол и цигари - 4,2% от всички разходи на домакинствата. Но за данъци българите харчат още повече - 5,3% от всичките разходи, или средно по 47 лв. на човек на месец. Ако към данъците прибавим и осигуровките, се оказва, че над 13% от всички разходи на българите отиват за налози. Но данъци плащат само работещите граждани, които са под 50% от населението.

Разходите за дрехи и обувки, както и за свободно време, културен отдих и образование са нараснали с близо 33 на сто за година, показват данните на НСИ. Но увеличението на тези разходи не е еднакво при всички домакинства. Тези, чиито заплати са вдигнати, харчат повече пари за външния си вид, купуват дрехи и ходят на културни мероприятия през свободното си време. А тези, чиито заплати остават без промяна, теглят от спестяванията си, за да закърпят семейния бюджет. Данните на Световната банка показват, че България е страната от ЕС с най-голяма разлика между доходите на 20-те процента най-богати и най-бедни граждани.

Докато част от домакинствата теглят повече кредити и взимат заеми от приятели, други трупат повече пари в банките. В резултат вноските по депозити за година са нараснали с 11,9%, което прави по 130 лв. на домакинство на месец. С взимането на повече кредити нарастват и сумите, които домакинствата дават всечи месец като вноски по заемите.

На второ място след храната като най-голямо перо в разходите на домакинствата са парите за наеми, ток, вода и отопление. За наеми и битови сметки отиват 11,4% от разходите на домакинствата, което прави средно малко над 200 лв. на домакинство на месец. Но има огромна разлика между това дали домакинствата се отопляват на дърва, ток или парно. Сметките за парно тази зима са значително по-високи, защото парламентът реши да върне ставката на ДДС на 20%.

Въпреки значителното поевтиняване на газа, КЕВР не понижи цената на парното през настоящия отоплителен сезон, а депутатите вдигнаха ДДС за парното. Крайният резултат е, че хората плащат за рекордно скъпо парни, при положение, че газът е толкова евтин, колкото беше и преди енергийната криза и войната в Украйна.

Голям е делът на продължително безработните

Само 2,9 млн. души се трудят

Общият брой на работещите хора в страната е 2,92 млн. души, показват данни на НСИ за четвъртото тримесечие на миналата година. При положение, че по последни данни на националната статистика населението на страната е 6,447 млн. души, се оказва че само 45% от хората в България работят. Останалите са деца, пенсионери, безработни, студенти или хора, които не искат или нямат възможност да работят.

От общия брой на работещите хора 1,556 млн. са мъже, а 1,364 млн. са жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на работещите намалява с 2%, или с близо 60 хил.

Делът на работещите хора от населението на възраст над 15 години е 53,1%, като при мъжете този дял е 59,6%, а при жените - 47,2%.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в сектора на услугите работят 1,9 млн. души, или 65,3% от заетите, в индустрията - 854,6 хил. (29,3%), а в селското, горското и рибното стопанство - 159,9 хил. (5,5%).

Любопитно е и какъв е делът на работодателите и на тези, които работят на заплата. По статус работещите хора се разпределят по следния начин: 4,3% (125,3 хил.) са работодатели, 7% (205,3 хил.) - работят за себе си, 88,2% (2,576 млн.) - наети, и 0,5% (13,5 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 1,993 млн. (77,4%) работят в частния сектор, а 582,8 хил. (22,6%) - в обществения.

Безработните в страната през четвъртото тримесечие на миналата година са 128,6 хил., от които 68,9 хил. (53,6%) са мъже и 59,7 хил. (46,4%) - жени. В сравнение със същия период на предходната година броят на безработните се увеличава с 13 хил., или с 11,2%. В резултат безработицата нараства до 4,2%, при 3,7% година по-рано. От всички безработни 14,2% са с висше образование, 52,6% - със средно, а 33,3% - с основно или по-ниско образование.

Продължително безработни (нямат работа повече от година) са 66,4 хил. души, или 51,7% от всички безработни. От общия брой на безработните 19,3 хил., или 15%, търсят първата си работа. При младите хора на възраст 15-29 години безработицата е по-голяма - 7,9%. 

 

В Ирландия само 8% са за прехрана

В Германия делът на храната е два пъти по-малък

В Германия за храна отиват само 11,5% от разходите на домакинствата.

 

Българите дават близо два пъти по-голям дял от общите си разходи за храна спрямо другите жители на страните от ЕС. Според официалните данни на европейската статистическа служба Евростат в страните от ЕС дават само 13,6% от разходите си за храна, при 29,9% в България, според данните на НСИ.

Методологията на НСИ и Евростат при изчисляването на разходите на домакинствата се различават. Но все пак данните ясно показват, че българите дават за храна много по-голям дял от парите си от средния европеец. Най-близо до нас е Румъния, където за храна отиват 25% от разходите на домакинствата. Има още няколко страни, в които хората дават над 19% от разходите си за храна. Това са Естония, Латвия, Литва и Словакия. Но в Германия за прехрана отиват само 11,5% от разходите на домакинствата, а в Ирландия само 8 на сто.

 

 


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.