Владимир ПЕТРОВ и Ангел КРУМОВ: Работата на казанджията е само десетина процента

Общество
17.02.2020 | 09:01 ч.

Да се пече ракия, както казват класиците в занаята, е доста трудна и същевременно изкусителна задача. Природата е дала доста бонуси на българина в това отношение. Климатът позволява да се отглеждат разнообразни сортове грозде, от които се прави прекрасно вино, известно по целия свят. От хубаво грозде става и чудесна ракия. Но ние вадим не само гроздова, а и плодова ракия от най-различни плодове – кайсии, череши, дюли, круши, малини, от смокини, банани, че и от акациев цвят и тогава казват, че в такива моменти тук мирише на парфюмерия. Това ни осветляват в началото на разговора младите собственици. След такова свещенодействие ракията може да ти е другар и в сладък час, но и в кофти момент. Затова българинът си почита традицията и не се оставя без буре или дамаджана с еликсир. Едно време на тия обекти им викаха „казанки“ – т.е. местата, където хората донасяха своя материал, джибрито, и от него сваряваха благодатната ракия. С каруци, пълни с каци или бидони, снопове с кочани, клечки, чували с нарязани дървета за пещта, хората пристигаха с приповдигнато настроение и в очакване на чудото - какво ли ще потече от чучура и на колко градуса. Всичката тая картина бе съпроводена с много глъч и препирни, огласяни от едно кратко и отривисто „Ха, наздраве“. Това бе и си остава неотменим щрих и днес от живота ни. Така бе едно време.

В навечерието на Трифон Зарезан посетихме една от най-новите, но и мераклийски направена ракиджийница в село Биволаре. Посрещнаха ни двама млади мъже – Владимир Петров и Ангел Крумов, които от две години нонстоп работят тук за почитателите на знаковото питие. И така, ние сме в Ракиджийница „Биволаре“ на амбициозните собственици.

- Момчета, как ви хрумна идеята да се захванете с този бизнес? Не е ли доста трудно днес на гола поляна, както се казва, да строите нова къща?

- Всичко стана като че ли на майтап – казват ми едновременно Ачо и Владо. - Дойде ни някак си отвътре. 

Седнали на теферич и се запитали какво може да се свърши тук на село, в Биволаре. Станало дума, че наблизо никъде няма казанка, където хората да си варят ракия. Започнали да се оглеждат и да разпитват как се прави тази магия. Обиколили съседните села и градове, отворили книгите и интернет и полека-лека апетитът дошъл с първите стъпки, които направили.

- Ангел е все пак основният подстрекател – казва Владо. – Мислихме, че трябва нещо да правим след работа, да се захванем с нещо сериозно. Нито сме завършили такова училище, нямахме контакти с Лозаро-винарския техникум или пък с института. Купихме си къща с жена ми, сестрата на Ачо, в Биволаре и така двете семейства се събрахме на едно място.

- Не съм аз причината – опонира Ангел. – Владо даде тази идея. Оценихме, че има мегдан за подобна ниша. Обиколихме много места в България, където се вари ракия. Видяхме, че нещата се правят много тегаво, не е изпипан процесът на приемане на материала, но на други го правеха чудесно. Видяхме много хубаво и много лошо. В Южна България имаше чудесни ракиджийници и самото сваряване, технологичният процес бе изпипан до перфектност. Това ни стимулира още повече. Така започнахме.

Владимир и Ангел са сериозни млади хора. Още в началото на отварянето на обекта те започват неговото усъвършенстване по план и програма. Първото нещо, което клиентът ще получи като пример за добре организираната работа тук, е, че материалът се пресова със специална преса, течността се изпомпва с помпа и се налива направо в казана. Без никакво участие на клиента. Така вътре не попада нищо друго, освен течност, която подлежи вече на преваряване. В последните седмици Ракиджийница „Биволаре“ се променя с дни. Подходящият заслон ще подсигури приемането на материала да става под навес, който ще бъде ограден със защитни платна, и нито студ или вятър, дъжд или сняг ще пречат при приемането на суровината.

Вътре самата ракиджийница са три излъскани и блестящи от чистота медни казана, два за по 250 литра обем, а големият за 500. Колонките с манометрите, електрониката, която следи и управлява процесите, тръбите - всичко създава усещането, че се намирате в лаборатория, в която се извършват чудеса. Ракията тук се вади чрез ректификационни колони. Освен това паток не се оставя, а ракията се отделя от 77-78 захарни градуса до 40. Убедихме се в процеса на работа през тези две години, че резултатиге са перфектни. Коефициентът на полезно действие е някъде към 90 процента.

Ако имате късмет да се намерите, когато барбекюто и масите ще са подредени по цялото протежение на ракиджийницата, цялото мероприятие ще си е един празник. Хубав ли е материалът - гаранция, че ракията ще бъде истински еликсир, който да стопли душата и тялото ви, са категорични младите хора.

- Ние предлагаме на клиентите ни удобства и рационална технология – продължава разказа Владо. – Можем да доставим материала с наш превоз, като го отсипем от домашните ви съдове на място. Да вземем дървата, които са си приготвили за варенето клиентите, или ако желаят – ние им осигуряваме нужното количество. При това положение никой не се разкарва с превозното средство напред-назад. Пести се време, средства, усилие и т .н. По телефона може да се осведомите кога е готова ракията. Идвате и си я вземате, ако не останете край барбекюто.

- Като започнахме, ама наистина като на майтап, обиколихме много места – продължава Ачо. - Щото се учиш – виждаш кое е хубаво и кое не става. Обикаляхме из страната. Освен това си казахме, че не искаме да ощетяваме хората с излишни средства, а всичко да е в тяхна услуга, защото знаем колко са ограничени възможностите на всички по селата, пък и не само там. Ние градихме ракиджийницата постепенно, на етапи, със заеми, естествено. То ако имаш пари, може да направиш чудеса, но ние се стремяхме да направим нещо добро и ефективно. Но от декември 2017 досега не сме спирали да надграждаме, да доизкусуряваме, да творим.

 

При следващото посещение тук сигурно ще видим базата още по-различна, уверяват ни собствениците. Миналата година бе благодатна за винопроизводителите, а и за варене на ракии, казват те. Всъщност качеството на ракията зависи от самия материал на клиента. Работата на казанджията е само десетина процента, останалото зависи от сътвореното от стопанина. При качествен материал и ракията е майсторска.

 

Димитър СТОЙКОВ

Плевен – Биволаре, община Долна Митрополия, февруари

 

Коментирай

Ивайло Петков
18.02.2020 | 23:09 ч.
Браво момчета!!!Наистина сте направили хубаво нещо!Надграждайте и успех!!!
Юлиян Георгиев
18.02.2020 | 07:49 ч.
Отлични хора отлична работа. Напред и нагоре. Наздраве