Статуквото /не/ си отива

Общество
25.07.2015 | 10:56 ч.

 

Стоица АРГИЛАШКИ

 

Отива си още една делова седмица. Колко делова и колко добра, Вие си знаете. Каква седмица само?

Всички заедно минаваме през тесните процепи на опалената политическа решетка/скара в едно много горещо лято. Правим го по инерция, с премерено отегчение и с премерените жестове на вече обръгнали играчи върху шахматната дъска на живота. Това наистина е много, много тъжно. И много опасно, защото се превърнахме в банкомати на човешкото поведение, за да плащаме непосилните сметки на собствените си компромиси и невъзможността да заживеем истински, в истинска демокрация. Чърчил беше казал, че демокрацията не е хубаво нещо, но няма друго по-добро измислено след нея. В нашия случай не се получи нищо смислено и от второто презареждане на демокрацията след отегчителното 45-годишно статукво на масовизацията, наивния социализъм, недоразвитото му развитие и безконечните петилетки на градивно духовно крушение. Не Ви ли прави впечатление, че днешните политически вицове нямат онова очарование на анекдотите и майтапите по адрес на Бай Тошо или на Народната милиция. Сега свободата е върховна привилегия на богатите за сметка на дрипльовците и нещастните гастарбайтери, които, забележете, крепят гръбнака на банкерската икономика, защото внасят милиарди евра в българските/чужди банки от раболепието си по чужди земи. Но не в това е цялата беда, а в нещо друго - много по-страшно и невидимо, случващо се зад кулисите на театъра, наречен републиканско управление по демократичен модел. Ние нямаме истинска и свята република в оня чист и смислен вид, за който говореха апологетите на Френската революция, а после и нашите Апостоли на свободата. Доказателството е постигнатият през тази седмица уж исторически компромис за промяна на Конституцията - върховният закон на всяка нация и на всяка истинска държава. Победителят в статуквото се оказа само един. И това е Началството Б.Б., защото освен че стана неговата воля, ген.-лейтенантът успя да строи в прави редици различно мислещите политици и така се превърна в помирител и Обединител. Нямаше какво друго да се случи, иначе Радан Кунев и Меглена Кънева (фамилиите не са грешка!), и всички други трябваше да напуснат статуквото. Върху политическата скара се пържат тефтерите на някакво парламентарно мнозинство, което променя дневния си ред и приоритетите си, в зависимост от задкулисни договорки и тънки метражи, за които само Началството и колаборационистите (не всичките от тях) знаят цялата истина.

Пазете се и бъдете здрави, приятели!

            Ваш: St.Ar.

            Пишете ми на: stoitza@abv.bg

 

Снимка: Интернет, архив