Според социологическо проучване: Парламентът обира негативите от партийната политика

България
26.01.2022 | 09:37 ч.

Отношенията ни с Република Северна Македония са сред основните акценти в последното проучване на "Галъп интернешънъл болкан".

Огромната част са за присъединяването на РСМ към ЕС, но го обвързват с изпълнение на условията по договора.

Увеличава се делът на тези, които казват, че при никакви условия не бива да подкрепяме Северна Македония за членство в ЕС. С около 6-7% се увеличават те и с около 10 пункта са повече тези, които казват само при изпълнение на договора“, обясни социологът Първан Симеонов пред bTV.

Той добави, че спада делът на отговорите "не знам" и тези, които формират мнение, отиват в сдържана или твърда позиция.

„Което ясно показва, че позициите в българското общество са по-твърди спрямо Скопие и може би това ще е предизвикателство пред новия кабинет“, коментира Симеонов.

По думите му в момента Румен Радев е най-харесваната фигура. Рейтингът му (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.

Относно правителството за първи път от 2009 г. насам, макар и с малко, виждаме доверието да е по-високо от недоверието.

След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят, сочи изследването.

През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%.  По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабинета на Стефан Янев.

„Едно от най-големите предизвикателства пред този кабинет ще е материалното положение на хората, които очакват покачване на цените. Стойностите са рекордни – 90% очакват повишаване с една или друга скорост на основни стоки. Това показва замерването ни преди три месеца“, добави Първан Симеонов. 

„Галъп интернешънъл болкан“ следи икономическите равносметки и очаквания на българите и този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г., се посочва в изследването. Тогава високата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.

През отминалото десетилетие този показател обикновено показваше стойности в полето между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради разразилите се през 2020 г. протести и политическата криза от 2021 г. – които оказаха и отражение върху икономическите очаквания. Минимални сега оставят дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.

Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Тридесетгодишната изследователска традиция на „Галъп интернешънъл“ показва, че преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ. Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.

В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.

През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки, е изводът на "Галъп".

Данните на „Галъп интернешънъл“ са от последната вълна на изследване „лице в лице“ между 6 и 14 януари с добавка от предходната вълна – през декември 2021 г., както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на изследвания. В последната вълна на изследване са участвали 805 пълнолетни българи лице в лице.

 

 
 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.