Ще забрави ли пак Община Плевен големия поет Калин Донков, който скоро ще навърши 80 години?

Култура
18.08.2021 | 15:00 ч.

„Преди 5 години Община Плевен не намери средства по културния си календар,за да финансира библиографски указател за творчествотму. Добре че го издаде Регионалната библиотека. Дружеството на плевенските писатели не организира честване на 75-годишнината му, защото не членувал в местната група. Тази година, на 2 декември, Калин Донков навършва 80 години.Пак ли ще бъде забравен.... ?“. Това е написал под публикация за големия български поет с плевенски корени плевенчанинът Красимир Петров, представящ себе си като професионален историк.

Тази година Калин Донков стана носител на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов" за цялостно творчество, съобщава Свободна Европа.

"Димчо Дебелянов е едно от моите литературни божества. Той е един от тези поети, които човек обиква още съвсем млад. Аз бях момче, когато започнах да го харесвам. Той никога не ме е разочаровал", казва още поетът.

Донков е роден в с. Беглеж през 1941 г. Израства в Плевен във време, в което, както самият той казва, за едно дете няма много неща за правене, освен да чете и понякога да рецитира поезия.

"Когато бях в училище, било е в трети или в четвърти клас, в един есенен ден, когато по прозорците имаше залепени големи листа от дърветата, беше мрачен ден, в стаята светеше лампа и учителят ми Доньо Дянков прочете едно стихотворение", разказва Донков. Става дума за "Навръх тополата" на Кирил Христов.

"Всички го знаем. "Кацнала е пъстрокрила птичка/ на тополата на гол вършец". В този момент вероятно съм се докоснал истински до поезията. Оттам нататък съм гледал на нея като на нещо необикновено. И, разбира се, след време този магнит ме е привлякъл", добавя поетът.

Бащата на Донков е счетоводител, но и голям ценител на поезията. "Любим поет му беше Хайне. Мисля, че не съм наследил друго, освен самото настроение, самото отношение и предразположение към поезията, което имаше у него", казва той.

Междувременно, също като ученик, Донков показва умения и като журналист. "Правех два ученически вестника. Идваше ми отръки, защото също беше занимание със словото. Установих, че не го работя лошо и после това ми стана професия. Гледам на нея, както всички поети гледат на професиите, които са имали. Това е било моето препитание и аз смятам, че съм си изкарвал хляба честно", казва Донков.

В поезията си той не се придържа към установена рамка. "Имам и бели стихове, имам съвсем кратки стихотворения, но всяко стихотворение си идва с формата, с размера, със звука", казва Донков и добавя: "Аз обикновено му се доверявам. Каквото ми носи, това приемам".

Освен да борави със словото поетът обича и да пътува. "Всеки път, когато си погълна чашата с кафето, първо я гледам има ли път, начертан на дъното, и ако има, дори да знам, че няма да се сбъдне, кафето ми се услажда повече", казва той.

Калин Донков е един от най-превежданите съвременни български поети. Сред стихосбирките му са "Внезапна възраст", "Очевидец на съдбата", "Елегии и тържества", "Ето я нощта". Освен поезия той пише проза и публицистика, като е работил в БНТ, БНР, сп. "Септември", в. "Континент" и други.

Носител е на наградата "Орфеев венец" за 2016 г., Яворовата награда през 2013 г. и други.

 

 


 

красимир петров

Преди 5 години Община Плевен не намери средства по културния си календар,за да финанкира библиографски указател за творчествотму. Добре че го издаде Регионалната библиотека. Дружеството на плевенските писатели не организира честване на 75-годишнината му,защото не членувал в местната група. Тази година,на 2 декември Калин Донков навършва 80 години.Пак ли ще бъде забравен.... ?

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.