Ренато, "специалист по камъка": Моето кредо са върховното качество, добрите цени, спазеният срок и точните отношения с клиентите

Ренато Добрев е почти на 60 години. Занимава се с приложна каменна пластика и скулптура. Завършил е училището по каменообработване в с. Кунино, Врачанско. Като млад е оставил следа от творческото си вдъхновение върху три емблематични национални обекта в София – Военната болница, Националния дворец на културата и Съдебната палата. Негово творение са интериорите на няколко плевенски училища. Занимавал се е с капитално строителство в поредица общини в България. Работил е по частни проекти в Испания, Италия и Англия и онова, което е придобил като опит там, го прилага и у нас. От 40 години има частна фирма в с. Санадиново, Плевенско, в която реализира творческите си проекти.

С Ренато се срещнах в момент, когато подреждаше поредната си изложба на приложна каменна пластика и скулптура във фоайето на хотел "Балкан", която ще е актуална до 19 ноември тази година. С него разговаряхме как от мъртвия камък вае артуникати:

- Това, което правите с ръцете си от камък, е наистина уникално. Как сте изработили у себе си този нюх към камъка?

- Това ми е даденост. Чувството за триизмерност е кодирано в творците. Този нюх към камъка е вътрешно притежание. Работата ми с камъка се случва абсолютно спонтанно. Започвам и работя даже без идеен проект в съзнанието си. В процеса на работа нещата сами се случват. Това е творческият импулс. Аз не се самоопределям като скулптор. Най-точното определение за моята същност го даде едно дете, което беше в първи клас. Бях на гости на майка му и баща му и то в един момент изрече следното: "Чичо Ренато, ти за мен си специалист по камъка". Всеки се ражда с някакъв талант. Само че аз не се афиширам като скулптор. Творчеството ми върху камъка е спътник в живота ми.

- Кое ви провокира да подходите творчески към неживия камък и да изработите от него такива артуникати?

- За мен е важно клиентът да получи удоволствие от продукта и сам на себе си да доставя удоволствие. Опитвам се да съчетавам красотата с класиката и с дълголетието, за мен е важно аз и клиентът ми да влезем в един коловоз. Да постигнем симбиоза за това как ще изглежда продуктът, тъй като притежавам безкрайно портфолио на възможности за предлагане на клиента. Съществуват най-разнообразни предпоставки, в които могат да съвпаднат неговите желания и моите желания.

- Каква е идеята на изложбата, която представяте във фоайето на хотел "Балкан"?

- Тази изложба не е юбилейна. През годините правих поредица от ретроспективни изложби. Тези изложби и настоящата изложба показват моя труд в рамките на 10 години. Повечето от нещата, които съм изложил, са 2/3 каменна пластика, защото тя е значителна част от моето амплоа. Опитвал съм авангардни неща, но авангардността не е част от мен. По-скоро посоката, в която работя, е античността, като модел. Тази изложба представя микс от моето портфолио.

- Кое ви зарежда с енергия за продължите да творите?

- Динамиката на работа и творческият импулс. Те ме държат и ще ме зареждат, докато съм жив. Тези неща или ги имаш, или ги нямаш. За мен и двете неща са кодирани генетично в мен. Вече около 40 години имам ателие в село Санадиново, Плевенско. В това ателие, работейки години наред, намерих сам себе си. Там открих спокойствието, което ми е нужно, за да творя. Защото за нас, творците, е много важно да намерим такова място, на което никой да не ти пречи.

- Какво ще пожелаете сам на себе си?

- Желая за времето, което ми е дал Господ на тази земя, да радвам хората. Моето намерение е действително хората, за които работя, да изпитват удоволствие от продукцията, която им предлагам. Независимо от това дали работя с мрамор, камък, или гранит - работата е изключително трудоемка. За себе си продължавам да смятам, че потенциала, който имам вътре в себе си, не съм го показал, и си пожелавам, докато съм жив, да успея да го покажа.

- Какво ще пожелаете на читателите на вестник "Посоки"?

- Читателите на вестника са читави хора. И ще им пожелая да бъдат читави.

Въпросите зададе: Росен ХАДЖИЕВ