Пустинни миражи в жълтия код на лятото

Общество
28.07.2015 | 08:41 ч.

 

Стоица АРГИЛАШКИ

 

            На пръв поглед нещата в добре подредената ни демокрация вървят по обичайните схеми на т.нар. „обществен договор”. Демосът, т.е. народът, е „глас божий”, с него се съобразяват избраните народни хора, които се възкачват по стълбата на властта и слизат от нея, когато суверенът пожелае. Изобщо, цари някаква особена идилия, под чието покривало клокочат неподозирани съпротивителни сили и народно упорство, за които никой не иска да мисли, да пише или да разсъждава на глас. Движенията на центробежните сили са правопропорционални на лицемерието и фалша по високите етажи, където народните пратеници се превръщат в (без)родни символи на партизанщината в най-уродливия й вид. Цялата картинка обаче не е само българска, това си е чисто и просто един от патентите на демокрацията по принцип, стига да гледаме към собственото си творение (демокрацията) с достатъчно прагматизъм и конструктивен негативизъм. И макар че от хилядолетия демокрацията е преживяла какви ли не метаморфози, в сърцевината й все пак стои единоначалието на мнозинството над малцинството, ако и това е вярно, разбира се. Спомнете си за демократичността на социализ(Ъ)ма, когато 99 процента от българите бяхме единоначално обгрижвани от Партията-майка и баща, мащеха и закрилница, трамплин за възнасяне, или камък на шията за всеки новороден българин преди заветната дата 10 ноември 1989 г. Не беше много хубаво, сякаш, а? Че какво му е хубавото сега? - чувам контрата на въпроса, още преди да сте го задали. Но, както твърдят приспособимите, животът е колело, съдбата - късмет, а всичко останало е да можеш да вярваш в собственото си щастие(?!)

            Така например критикарите  на импозантните строителства в историко-археологическите ни резервати трябва да спрат с одумките срещу усилията на народните хора във властта да съживят, според собствените си представи, българската история, заедно с наследеното от траките и римляните по нашите земи. Какво толкова? Наливат се едни пари в бетони и изкуствени камъни, а Историята е благодарна. Как иначе насред Голямата базилика в Плиска бликна хилядолетен геран, от чиято вода вероятно е пил Св. Княз Борис Михаил, преди да изколи 52-ма боляри и да покръсти българите! Истина етова за кладенеца, защото го даваха и по… телевизора, пък и - ей го къде е Дунав по права линия от древната прабългарска столица. Като едното нищо нашите предци са имали подземна връзка с Голямата река. Защо да не бликне вода, нали Баба Вангелия (Ванга), Бог да я прости, е предсказала, че ако в Плиска бликне вода, нещата ще тръгнат към оправия на иначе ошмулената 13-вековна държавица. Така е през лятото, в жълтия код на пустинната жега  понякога се появяват миражи.

            Ваш: St.Ar.

            Пишете ми на: stoitza@abv.bg

 

Снимка: Интернет, архив