Проф. д-р Ивелина Николова, директор на Института по фуражни култури: От 25 института в ССА плевенчани традиционно заемаме първото място по наукометрични изисквания

Проф. д-р Ивелина Николова е директор на Институт по фуражните култури /ИФК/ в Плевен. Работи в Института от 2001 г. Минала е през различни академични длъжности и степени. През 2018 г. придобила научната академична длъжност „професор“. От 2021 г. след спечелен конкурс е назначена за директор на ИФК със заповед на председателя на Селскостопанска академия. Мандатът й е 4-годишен. Висшето си образование е завършила във Висшия селскостопански институт /сега Аграрен институт/ в Пловдив – специалност „Растителна защита“. В момента се занимава с растителна защита със специалност ентомология.

- Професор Николова, основната цел в научноизследователската дейност на ИФК – Плевен е да се създадат такива фуражни сортове, които да са с ниска себестойност и в същото време отглеждането им да щади околната среда. Как се съчетават икономическият и екологическият подход във вашата дейност?

- Нашият институт е създаден през 1954 г. - догодина ще отпразнуваме 70-годишния му юбилей. Основната цел за създаването му е свързана с извършването на фундаментални научно-приложни изследвания, както и на консултации в областта на селекцията, семепроизводството на фуражни култури и в областта на технологията на отглеждане на същите тези култури.

В настоящия момент работим с един научен отдел по селекция и технология. По-конкретно – работим в областта на съхраняване и запазване на генетични ресурси от едногодишни и  многогодишни житни и бобови култури; създаване на нови сортове едногодишни и многогодишни житни и бобови култури; семепроизводство; сортоподдържане; методичен контрол на нашите сортове и кандидат-сортове. Отделът работи в областта на растениевъдството и ливадарството, в областта на растителната защита, в окачествяване на фуражите и тяхната хранителна стойност. Допълнително извършва експертна консултантска и проектантска дейност по проекти и програми в областта на селекция, семепроизводство и технологии при фуражни култури.  

Имаме възможност да осъществяваме и образователна дейност. Институтът има акредитация в научно направление „Растениевъдство“ и можем да обучаваме докторанти по специалностите „Селекция“ и „Растениевъдство“. Можем да подготвяме и специализанти в тези области на земеделието.

През годините Институтът е разработил 26 сорта едногодишни и многогодишни житни и бобови фуражни култури от 11 вида. Към момента в официалната листа на България имаме регистрирани 12 сорта, създадени при нас в Института.

- По колко и какви проекти работите в момента?

- Работим по четири научноизследователски проекта, които са с отчетност към Селскостопанска академия и се субсидират от нея. Работим и по проект, който се финансира със средства от Европейския съюз. Той е по подмярка 1.2 - за обучение на земеделци чрез демонстрационни дейности. Вече преминахме успешно първия етап на оценка на проекта. Предстои да бъде направена окончателна оценка на проекта и още през тази година да започне неговото изпълнение.

Имаме и сключени четири международни договори за извеждане на съвместни опити с научни институти в Белгия, Унгария и Сърбия. Тази година предстои да бъде сключен такъв договор и с колегите от Македония.

- Какъв растителен генофонд се поддържа в Института?

- В Института се поддържа значителен по обем растителен генофонд – 667 образци, събрани от цял свят. Те са от различни култури, които са основа за осъществяване на научно-изследователската ни дейност. Поддържането на този генофонд е изключително трудоемко и скъпо мероприятие, но той е много ценен за Института.

- Отворени ли са земеделските производители у нас към внедряването на научни разработки?

- Земеделските производители, които са работили с нас, вече са се убедили в качеството на нашите сертифицирани сортове и семена. Много от тях първоначално са се доверили на пазара, но впоследствие се оказва, че не могат да създадат добре гарнирани посеви от семената, които са закупили. След това обикновено се обръщат към нас за помощ.

Определено сме търсени от земеделските производители. Имаме проблем по-скоро с осигуряването на необходимото количество семена като производство. За съжаление Институтът, а и не само нашият, не разполага с налична собствена техника – скъпоструващи комбайни и др., която е от голямо значение при прибирането на продукцията и съответно  при създаването на самите посеви. Към момента използваме външни услуги за тези дейности. А всеки производител предпочита да прибере първо своята продукция и след това да прави такива услуги. Но като цяло, смея да твърдя, че и с малкото налична техника, която имаме, се справяме много добре.

- Как може да се реши този проблем?

- Крайно време е държавната ни политика към науката да се промени. От приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. досега, за съжаление, науката у нас е на колене. Не се отпускат никакви средства за научни изследвания, а без необходимите инвестиции в науката ние не можем да бъдем конкурентоспособни с нашите колеги на световния пазар. Въпреки всичко, доколкото ни позволяват нашите налични инфраструктура, оборудване и т.н., ние съумяваме да стоим добре до нашите колеги в другите страни.

Да не говорим за заплатите на научните работници, които са унизително ниски. Внимание и уважение към българската наука, особено на селскостопанската наука у нас, почти липсва. И това рефлектира негативно върху нас, учените.

- В Института на основен трудов договор работят 12 учени. Само трима от тях са на възраст до 40 г. Защо научната реализация не е особено привлекателна за днешните млади хора?

- Бих казала, че в това отношение ИФК – Плевен стои сравнително добре в сравнение с останалите институти към Стопанска академия /ССА/. През последната година имаме постъпили трима млади колеги. Двама от тях са доктори и са завършили Софийския университет. От общо 25 института в ССА Институт по фуражните култури – Плевен традиционно заема първото място по наукометрични изисквания. Това означава, че нашите научни публикации, книги и монографии, които пишем, са публикувани в най-авторитетните световни издания. Освен това от 12-те учени при нас осем са доценти и професори.

В период от 10 години проблемът с привличането на млади кадри в институтите на ССА става все по-сериозен. Той опира основно до ниското заплащане и липсата на мотивация на младите хора да започнат работа в тази интересна професия. Съвременните младежи са ориентирани към професии с по-атрактивно заплащане и бърза реализация. Докато, за да започнеш да се занимаваш с наука, е необходимо време и търпение – пътят е дълъг и труден.

Интервюто взе Ангел АТАНАСОВ