Приемат България в т.нар. чакалня на Еврозоната

Общество
10.07.2020 | 19:57 ч.

България и Хърватия се присъединиха днес към Механизма на обменните курсове, известен като чакалнята на еврозоната и към Банковия съюз, съобщиха от Европейската централна банка във Франкфурт, цитирана от БНТ.

Щом дадена държава се присъедини към ERM-2, те остават в този механизъм за около две години, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към самата еврозона – процес, който трае около още година. По този начин, България и Хърватия биха могли да станат официална част от Еврозоната най-рано през 2023 г.

По искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки на еврозоната от Европейския съюз, председателят на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха по взаимно съгласие да включат българския лев в Механизма на обменни курсове (ERM II). Решението е взето и с участието на Европейската комисия и след консултации с Икономическия и финансов комитет.

Централният курс на българския лев е определен на 1 евро = 1.95583 лева.

В същото време, след внимателна оценка на целесъобразността и устойчивостта на валутния борд на България, беше прието, че България се присъединява към механизма на валутния курс със съществуващото си споразумение за валутен борд, като едностранно задължение, като по този начин няма допълнителни задължения по ЕЦБ.

Споразумението за участие на лева в ERM II се основава на ангажимента на България да се присъедини едновременно към банковия съюз и ERM II и на изпълнението от българските власти на набор от мерки, описани в писмото им за намерение от дата 29 юни 2018 г., които са изключително важни за плавен преход към и участие в ERM II.

Тези мерки се отнасят до следните шест области на политиката: банков надзор, макропруденциална рамка, надзор на небанковия финансов сектор, рамката за борба с прането на пари, рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия.

Българските власти поеха ангажимент да прилагат конкретни политически мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката на несъстоятелността и рамката за борба с изпирането на пари.

България ще продължи да прилага мащабните реформи, проведени в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност в България, предвид тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система.

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) прие решение за установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка, след като бяха изпълнени необходимите надзорни и законодателни предпоставки. Това става успоредно с включването на българския лев във валутния механизъм II.

Заедно тези две стъпки подготвят условията за бъдещото членство на България в еврозоната.

Решението относно тясното сътрудничество ще влезе в сила 14 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над значимите кредитни институции в Република България и за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението над по-малко значимите кредитни институции.

Междувременно ЕЦБ ще извърши оценка, с която ще определи кои банки изпълняват критериите за класифициране като значими институции.

Банковият надзор в ЕЦБ и Българската народна банка предприемат подготвителни действия, за да осигурят безпрепятствен преход към новия надзорен режим. Българската народна банка ще има свой представител в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.