Плевенската галерия „Илия Бешков“ представя двама млади и талантливи автори

Култура
18.01.2021 | 16:05 ч.

В първата си изложба за 2021-ва плевенската Художествена галерия „Илия Бешков“ ще представи двама млади и талантливи автори - Калина Мавродиева и Юлий Таков. Тя носи заглавието „Да [можеш да] летиш“ и ще е в Камерната зала на галерията. Откриването ще бъде в четвъртък, 21 януари, в 11.00 ч. То ще се проведе съобразно мерките за дезинфекция и дистанция, съобщиха организаторите на събитието.

Изложбата се реализира с участието и подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Калина Мавродиева е родена 1988 г. в Троян. В момента живее и работи в София. Завършва магистратура „Живопис“ в класа на проф. Андрей Даниел в Национална художествена академия София и специалност „Текстил“ в НХА. През 2011 специализира живопис в Академията за изящни изкуства Брера в Милано, Италия. През 2015 г. Калина получава Наградата на колекционерите от Музея за съвременно изкуство ESSL, Виена, Австрия. През 2014 получава номинация за „Награда за изкуство Стоян Камбарев“ и специално отличие в конкурса “Хартията в съвременното изкуство“ Йордан Парушев. Тази година Калина е номинирана за награда в Балканското квадринале на живописта “Митовете и легендите на моя народ“, Стара Загора.

Творба на Калина Мавродиева

Калина е участвала в множество национални, международни и кураторски изложби. Някои от които са: Common, Галерия One, София, 2020 (куратори: Йово Панчев, Биляна Цанова и Ивайло Иванов); „Образ и подобие“, Музей за съвременно изкуство "Зураб Церетели", Тбилиси, Грузия, 2019, Национална художествена галерия, София, 2015; „Арт старт“, галерия Credo Bonum, София, 2018 (куратори: Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева); DIVERSITY OF VOICES, Музей за съвременно изкуство Essl, Виена, Австрия, 2015 - 2016 ; “Soft norm” в Artplay Gallery, Москва, Русия, 2015 (куратори: Евгения Кикодзе и Антонио Джеуза); „Внимание: Прясна боя!“, Софийска градска художествена галерия, 2015 (куратори: Мария Василева, Даниела Радева и Владия Михайлова), Международна изложба TRANSFORM, зала Константин Бранкузи, Парламент на Румъния, Букурещ, 2014 и др. Автор е на редица самостоятелни и съвместни изложби: „Калина Мавродиева и Габриела Тончева“, галерия "Арте", София, 2020; „Да можеш да летиш“ (съвместно с Юлий Таков), галерия "Ракурси", София, 2019; „Рисунки“, галерия "Нюанс", София, 2017; „Живопис“, галерия "Нюанс", София, 2015; „Живопис“, галерия U.P.A.R.K., Пловдив 2014; „Body” галерия U.P.A.R.K., Пловдив, 2011 и др.

Юлий Таков е роден през 1971 г. в София, където живее и работи. Завършва Националната художествена гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, 1991, както и Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на проф. Николай Майсторов, 1995. Автор е на редица самостоятелни и съвместни изложби: „Дългото пътешествие“, куратор Мария Василева, галерия "Структура", 2020; „Да можеш да летиш“ (съвместно с Калина Мавродиева), галерия "Ракурси", София, 2019; „Ловни трофеи“, галерия "Ракурси", София, 2017 и др.

Участва в групови, международни, национални и кураторски изложби на съвременно изкуство, сред които: „Common“, куратори: Йово Панчев, Биляна Цанова и Ивайло Иванов, Галерия One, София; „Образ и подобие“, Музей за съвременно изкуство „Зураб Церетели“, Тбилиси, Грузия, 2019, Национална художествена галерия, София; „Проф. Николай Майсторов и ученици“, Национална художествена галерия „Квадрат 500“, София, 2018; „Внимание: прясна боя!“, куратори: Мария Василева, Даниела Радева и Владия Михайлова, Софийска градска художествена галерия, 2015; „Съвременно българско изкуство“, Музей Джинтай, Пекин, Китай; Национална галерия за съвременно изкуство, Делхи, Индия, 2005 и др. Носител е на Трета награда в Националната изложба конкурс на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, 2004 и на Първа награда за живопис на СБХ на името на Ани Трингова 2000.

Проф. Станислав Памукчиев за изложбата „Да [можеш да] летиш“:

Тук и сега, преди или после, някъде другаде и винаги. В неопределеността, на границата между измеренията е артистичното пътешествие на Калина и Юлий – тяхното пропътуване в задпределното, безграничното, неназовимото.

Съвремието се занимава твърде много със себе си. Твърде много със сега и тук. Историческото време и пространство направиха видим света, разказаха го банално, цинично. Досадата от прагматиката на ситуативното хоризонтално живеене в настоящето, породи копнежа, смелостта и решителността на пътешествениците в безпределното. Събуди страстния копнеж за някъде и винаги.

Бягството на Гоген създаде Ноа Ноа – Уханното място, където копнеещият човек среща своето изначално, дадено от Бога Райско битие – Наве наве фенуа. Гоген ни разказа за бога Тааора, който познал Оина – богиня на въздуха. И тя родила Дъгата и Лунната светлина, а след това червените облаци и червеният дъжд.

Бягството от принудата и разочарованието, от угнетеното съществуване в материалното родиха „Синият път“ на Кенет Уайт – пътят на изток. Неговият духовен брат Хенри Торо допусна, че за белия човек пътят на изток е път на север – някъде към нищото и към всичкото.

Бягството от тъмното и непрогледното, от плътното и материалното и поривът за свобода създадоха прозрачният свят на Джеймс Търел. Той легна в светлината и заедно родиха розовата светлина, синята светлина, зелената светлина, оранжевата светлина.

За Калина и Юлий изкуството е тяхната духовна сватба. Живописта е техният начин за пътешествие, залутано през белите мъгли и сияния, гмуркане и пътуване в синята глъб. Непрогледността и безпределността облепват невидимото тяло на душата с мистика, с копнежа и любопитството, към изначалния и трансцендентен хоризонт на спасение.

Човеците на Юлий са обърнали гръб, достигнали са предел и врата към нещо друго – незнайно и притеглящо. Съзерцават някъде отвъд или някъде навътре, в очакване на събитие от друг порядък, от друго онтологично измерение.

Избелелите пространства на Калина са били обитавани само от бели и невидими същества, преди да долетят самолетите.

Съзерцанието в нещо толкова близко и толкова далечно е поетиката на бленуващата душа. А там, всеки е сам. Доверчиви и смирени, застинали на прага, някъде преди безкрая, Калина и Юлий ни повеждат към места – чисти, прозрачни и светли, с надеждата и очакването за среща, среща някъде, някога и винаги – в тяхната Ноа Ноа.

Завиждам на готовите да тръгнат с тях! Надалеч...

 

 

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.