Плевен: Майя, или школата "Ананиеви"

Култура
19.06.2018 | 17:20 ч.

Това е истинска, самостоятелна, създавана десетилетия наред и единствената фамилна школа в Плевен. Като се започне още от времето на легендата Георги Ананиев, сътворил „Школата на Ананиев“ - самородна емблема в детското изобразително творчество на град Тръстеник. Учителят Ананиев, жив магьосник от приказките, успя да възпламени фантазиите и поривите у децата, направи ги мечтатели, накара ги да повярват, че в живота си заслужава да живееш, прегърнал красотата като твое неотменимо право да я притежаваш, да съществуваш чрез нея. Тогава избуя желанието у децата да творят, да рисуват своите цветя и поляни, щъркели, реки, баби и дядовци и какво ли не, събрани заедно, надпреварвайки се един друг - бе във време, когато сякаш беше задължително, без да наказуемо, да се говори за красота, за творчество. Това бе разковничето. Школата "Ананиев" устоя на изпитанията на времето. Днес тя има своето задължително духовно продължение в неговата дъщеря - Майя.

2018 година трябва да е ново начало. Експеримент - отключваш всички прегради у един успял и мъдър художник, който може да си позволи творческо и житейско предизвикателство. Предизвикателството е самата Майя Ананиева. Тя търси и се поставя на изпитание. Нейната творческа работилница не я е предавала никога досега. Тя вече е успяла, тя е победител! Не защото има биография, и то каква; не защото е подвластна на емблемата, а защото тя е Майя Ананиева. Име, което е произнасяно с уважение и респект на всички световни езици по цялата планета, заедно с имената на нейните златни малки художници. Не е пресилено, по-скоро недостатъчно дълбоко сме осмислили какво е направила за поколения млади хора на Плевен. Защо не го забелязваме като явление, като несравним феномен?... Ние си имаме класически и убийствени максими за завистта, по-добре е да не ги цитираме. Наистина! Защото Майя пътува. Тя е вглъбена в пространството, в търсенето на нови хоризонти, тя вижда пред себе си неочакваните предизвикателства и конструира своя нов експеримент. "Цялото ми същество е изпълнено с вдъхновение, с копнеж по един експеримент, който ме прави свободна, пълна със сила и енергия. Една снимка като млад художник, която съм поставила в студиото." И картината.

Всичко тук в студиото е нейно. Наградите и отличията от България, от чужбина, признанията на форуми и международни пленери и конкурси, където нейното присъствие се смята вече за задължително, за да е отбелязано ниво, официалният документ за удостояването й със званието „Заслужил гражданин на Плевен“. Другото в артстудиото са картини, бои, четки, ателието с масите за малките художници. И отново картини – масла, композиции, акварели. Този интериор звучи по особен начин. Той пленява. „Създадох пространство за радост на всички“. Това е себераздаване.

... Напоследък се замислям защо избрах тази пътека. Връщам се назад, за да разбера къде точно се случиха нещата. Имах свръхнадарена способност по математика. До седми клас смятах, че ще се занимавам с висша математика. Привличаше ме това да намериш при всяка задача златния ключ за решението й. Печелех всякакви конкурси, олимпиади... Аз имах страхотно влечение към математиката. Татко тогава водеше школата, а аз спечелих един конкурс по живопис с награда екскурзия до Съветския съюз. Една невероятна екскурзия – видях „Ермитажа“ в Ленинград (Санкт Петербург), „Третяковската галерия“ в Москва и всичко в мен се преобърна, преобърна се животът ми. Изведнъж реших, че искам да уча в Художествената гимназия в София. За един месец се подготвих. Кандидатствах и ме приеха. Попаднах в силен клас, с невероятни преподаватели. Затова съм убедена, че родителите трябва да уважават странните желания на децата си. После завърших живопис в университета „Св. Св. Кирил и Методий“, но и още една специалност – педагогика. Оттогава започна това мое пътешествие в изкуството. И този порив пазя в сърцето си... Отстоявам го. Затова се връщам винаги много щастлива от всяка нова среща на Битолския Монмартър в Македония. Това е най-големият световен форум в детското изобразително творчество. И ние се готвим много старателно за конкурсите и участието. Там се отваря прозорецът към света за участието на младите художници и за професионалистите. Затова толкова много се стремят към Битолския център. Защото детското изобразително изкуство носи радост и престиж и в много страни се стремят да стимулират децата – и като творци, и като потребители на изкуството. Това е и задачата на нашата школа. Специално на този форум ние се представихме с търсенето на нови решения и нови виждания. Аз мисля, че с това наше участие ще променим изобщо вижданията на организаторите на форума в една нова посока, която идва от нас. Ние трябваше да се открием и точно това направихме. Потърсихме нов артподход на този световен форум. Това е ново начало за детското изобразително изкуство на този форум.

Винаги съм искала да има надстройка на това, което съм направила, а не да повтарям познатото. Радвам се, че имам идеи. Това е моята школа, защото тя е развитие, стил, води след себе си последователи. Школата трябва бъде лидер. Като кажем Школата на тревненските майстори, разбираме за какво става дума... За 28 години имам над 500 реализирани професионални художници, излезли от школата, в различни сфери на изкуството. Имаме над 6000 награди за това време, аз просто не мога да го обхвана. Но това е животът ми. Живот с по-голяма чувствителност, с повече отворени сетива. Школата не е само студио за рисуване, а формиране на децата. Особено на срещите при международните форуми. Много от моите ученици са ми го доказвали по невероятен начин. Школата за всички остава като един красив спомен, като нежен шепот, един дълбок отпечатък, част от живота на поколения млади хора. Над 2000 души са минали през нея. Някои са идвали на пет години, а са си тръгвали от нея на деветнадесет години. Това време не се забравя.

Димитър СТОЙКОВ

 
Печатни издания

 

 

 

 

 

Най-четени

 

 

Виц на деня

ИГРА НА ЧИЧО ДОКТОР

 
- Дъще, къде беше?
- Играхме си с Иванчо на "чичо доктор".
- Как не те е срам!!!
- Споко, майче! Докторът беше от държавна болница и даже не ме погледна.
 
laughlaughlaugh
АРХИВ | изберете две дати

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.