Плевен: Изложба на открито разказва за участието на Румъния в Руско-турската война

Общество
10.12.2015 | 17:45 ч.

Изложбатана открито от 14 постера запознава плевенчани и гостите на Плевен с бойния път на румънската армия по време на Плевенската епопея 1877 г. и Руско-турската война 1877/78 г. Експозицията е подредена на оградата на Къща музей „Цар Освободител Александър II“ и е по повод честването на паметния 10 декември. Падането на Плевен на тази дата преди 138 години, след три кървави щурма и тримесечна обсада, е повратният момент в Руско-турската освободителна война 1877-78 г.

 

Постерите разказват за отношенията

между България и Румъния през вековете

и това, че през целия 19 в. Румъния е Обетована земя за хиляди българи. В румънски светски училища получават образованието си много от бъдещите български просветни дейци. В Букурещ се изгражда и функционира Българският централен революционен комитет, който поставя основите на националната ни революция. В град Гюргево се взема историческото решение за Априлското въстание през 1876 г. и на румънска земя намират приют оцелелите въстаници след ужасяващия му погром. На 24 април 1877 г. Русия, изчерпала всички форми на дипломацията обявява война на Османската империя, като официално декларира, че  е за свободата на България. Русия и Румъния сключват военна конвенция, която регламентира правото на Русия да преведе войските си през румънска територия. На 21 май 1877 г., в обстановка на всенароден подем, румънският парламент обявява независимостта на Румъния и война на Османската империя. За да бъде призната обявената от Румъния  независимост от Османската империя, страната участва в Руско-турската война 1877-1878 г. като съюзник на Русия

Изложбата запознава с част от богата колекция румънски военни униформи от Руско-турската война 1877-1878 г.,които се съхраняват във фонда на Военноисторически музеи–Плевен. Те са предоставени от военните министерства на Русия и Румъния за уреждане на къщите музеи през 1903-1907 г. Представени са униформи от различни родове войски в румънската армия.

 

Изложбата запознава с действията на

румънската армия по време на пълната блокада

и последния бой за Плевен на 10 декември 1877 г.

 

Румънците заемат І участък от блокадната линия, от с. Биволаре до превзетия редут Гривица 1, с командир ген. А. Чернат, където са 2-ра и 3-а пехотни дивизии. В подкрепа на VІ блокаден участък са 4-а румънска пехотна дивизия и два румънски кавалерийски полка, където се предполага, че Осман паша ще направи опит за пробив. В ранните часове на 10 декември 1877 г. турската армия под командването на Осман паша атакува при VІ блокаден участък в посока запад – пътя за София. По същото време румънските части превземат Гривица 2 /„Баш табия”/. Полковник Кристодор Черкез, командващ 2-а пехотна дивизия, настъпва от Гривица към височините при с. Буковлък, а полковник Г. Ангелеску с 3-а пехотна дивизия заема селото. Около 9 часа сутринта цялата укрепена турска линия на север от Плевен е овладяна от румънските войски. Батальон от 6-и линеен полк под командването на полковник Алжиу влиза в Плевен около 10 часа сутринта. Този румънски батальон е първата съюзническа военна част, която влиза в напуснатия от турската армия град. Части от 3-та и 4-та румънски дивизии се включват в боя, подпомагайки гренадирите от Сибирски и Малорусийски полкове. В ранните следобедни часове над утихналото бойно поле от десният бряг на реката, където са струпани отстъпилите турски части, се издига бял флаг – дълго чаканият знак за капитулация на армията на Осман паша при Плевен. Пленена е 42-хилядна елитна турска армия с цялото въоръжение, обоз, боеприпаси и 77 оръдия „Круп”. Денят на освобождението на Плевен е паметна дата и в историята на Румъния.

След освобождаването на Плевен Румънската армия освобождава крайдунавските селища Цибър, Лом, Арчар и се насочва към предните позиции на Видинската турска армия. На 24 януари 1878 г. води ожесточени боеве при Иново и Смърдан. Действията на румънската армия при Видин са прекратени в деня на сключване на примирие в Одрин – на 4 февруари 1878 г. Край на войната и ново начало е подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

 

Местата на битките

днес са места на паметта

На бойното поле при Гривица по инициатива на Румънското военно министерство през 1892-1897 г., е изграден Мавзолей на загиналите в боевете за Плевен румънски воини. Той е тържествено открит през 1902 г. в присъствието на българския княз Фердинанд І и крал Карол І. През 1904-1907 г. по инициатива на Комитет „Цар Освободител Александър ІІ” на местата, където са Главните квартири по време на войната 1877-1878 г. и домовете, където пребивават руският император Александър ІІ и румънският княз Карол са уредени Военноисторически къщи музеи. В Пордим през 1907 г. е тържествено открита Къща музей „Негово Кралско Величество Карол І”. За уреждане на експозицията Румънското военно министерство дарява ценни реликви, военни униформи и въоръжение. В Плевен се изгражда Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец”, в памет на загиналите в боевете за Плевен през 1877 г. руски и румънски воини.