Оперната прима Румяна Пешева: Мило ми е всичко от историята на Плевенската опера

Общество
31.01.2015 | 12:22 ч.

По случай 40-годишнината от създаването на плевенската опера „Христо Бръмбаров”, а някои зевзеци казват и 20 години от нейното закриване, и 110 години от рождението на Христо Бръмбаров, Плевенската филхармония и общинският хор „Гена Димитрова” представиха тържествен концерт с участието на именити изпълнители. За да се върнем към онова време, потърсихме за разговор солистката на операта ни тогава Румяна Пешева.

 

Румяна Пешева е завършила музикалното училище в Пловдив, като преди това е приета във варненското. Пътя й като музикант очертава още като дете известният наш музикален педагог и диригент Марин Димитров. (В Плевен още не е открито „П. Пипков”.) След това тя записва Българската държавна консерватория. Дипломира се при доц. Елена Киселова. Проф. Христо Бръмбаров е болен и тя не е в неговия клас. Няколко години по-късно обаче тя специализира в Международния музикален център, който той ръководи. Междувременно вече е приета с конкурс в състава на старозагорската опера.

 

 

-         Госпожо Пешева, какво най-често си спомняте от онези времена?

-         Аз и сега продължавам да живея със спомените за онова време. Създаването на плевенската опера и нейното одържавяване бе триумф в културното израстване на нашия град. Истинските сторонници и двигатели за реализирането на тази идея бяха проф. Бръмбаров, проф. Парашкев Хаджиев и певецът Димитър Узунов, които тичаха и настояваха да се създаде опера в Плевен. Те фактически основаха тази опера. Когато това стана факт през януари 1975 година, тримата сторонници и музикалната общественост в Плевен бяха наистина щастливи с това постижение. Плевен след това като че ли стана друг, авторитетът му стана още по-впечатляващ... Мисля си, че ако маестро Бръмбаров бе свидетел след това на нейното закриване, нямаше да го преживее...

-         След операта в Стара Загора как се разви кариерата Ви?

-         Още като започнах работа там, започнаха да ме кандърдисват плевенските ръководители да се върна в Плевен. През 1968 год. старозагорската опера ме изпрати на специализация в Международното оперно студио за усъвършенстване на оперни певци. Три сезона изкараха в тази студия и още тогава маестрото започна да ме убеждава да се върна в Плевен, че трябва да се помогне на града. Той говореше с голяма любов и ние като плевналии, казваше той, трябва да помогнем. Когато стана факт, бе на върха на щастието си. Той идваше на всеки спектакъл, грижеше за нейното израстване. И затова и досега се чувствам виновна, че не можах да помогна да се спаси операта. Всички снимки си пазя от тогава, спомените са ми живи, както и първото ми участие в плевенската опера „Христо Бръмбаров”...

Всъщност аз постъпих в операта през 1971 год. в спектакъла „Луд гидия”. Първото ми участие вече в държавната опера бе в ”Риголето”. Диригент бе Георги Нотев. Аз съм и единствената пенсионирана оперна певица, солистка на нашата опера. Това стана през пролетта на 1994 год. А на 14-и септември „Христо Бръмбаров” бе закрита. Работата ми тук бе и моята гордост. През 1976 год. бях удостоена и със златната значка на Комитета за култура. В сценичния ми живот има над 30 роли - Албена, Савка, Майката в "Луд Гидия", Нина в "Травиата" на Верди – още на самодейната сцена. След това идват и ролите на професионална сцена - Мадалена от "Риголето" на Верди, в "Службогонци", в "Севилския бръснар", "Лето 893", "Йоанес Рекс", "Кармен", Азучена в "Трубадур", Цилика в "Царицата на чардаша"...

-         Златните и знакови години за Вас в операта?

-         Златен период бе и организирането на Летните музикални вечери в Кайлъка, които се превърнаха в празници за оперното изкуство. През 1989 успяхме да гастролираме с „Кармен” във Франция, в Париж, Белгия и Швейцария. Там ние, солистите, бяхме хористи в съвместна продукция с французите с режисьор Бруно Стрейф. А от спектаклите в „Кармен”, Азучена в „Трубадур”, „Риголето”... Като ме срещат, и сега познати и непознати ми казват: "Знаете ли колко пъти сме идвали заради вас на „Кармен”...". Плевен има музикална публика. Нали сега всички виждат, като гостуват опери от други градове, как се пълни нашият театър. Какво време! Аз пазя всичко от историята на плевенската опера – снимки, материали, спомени.

-         Какви шансове има онова време да се възроди?

-         Не мога да кажа какви са шансовете нещо да се направи в Плевен за оперното изкуство. Не искам обаче да се загуби тази нишка. Има толкова хора, участвали в това съзидание. Всички сме дали много за създаването на нашата опера. Маестрото много ни задължаваше с неговата амбиция и вяра. А сцената, който не е бил на нея, не знае - носи любов и всеотдайност на всеки артист. Сега съм се потопила в спомените си. Липсва ми сцената, липсва ми тази емоция. Сънувам, колко пъти вече, че ще пея „Трубадур” на италиански. И си викам как ще пея на италиански, аз не зная италиански. Сега Нотев ще ми се скара...