Николай Неделчев: Художникът много трябва да съзерцава

Култура
23.10.2023 | 12:02 ч.

Николай Неделчев е плевенчанин и художник. И през всичките си съзнателни години досега се е стремял към четката и платното. Просто много обича да рисува и живописта е в кръвта му. Още от ученическите си години рисува и е ученик на известния плевенски педагог и художник Владимир Козарски. В училище „Христо Смирненски“  печели две награди на окръжно състезание на тема „Космос“. Средното си образование завършва в Троян в Художественото училище по приложни изкуства.

 Амбициите му продължават  и е приет в Националната художествена академия „Н. Павлович“ в специалността керамика. Като студент е в класа на проф. Красимир Джидров. Завършва магистратура  по керамика в Академията. Но през цялото време живописта го тегли и той е лауреат на конкурса за млад автор, организиран от галерия „АЛБА“ с творбата си „Арлекин“ измежду 330 автори през 1998 г. Той не се отказва да рисува, а първата си самостоятелна изложба в галерия „АЛБА“ прави по живопис през 1999 г.  Приет е за член на Съюза на българските художници през 2001 г.

Целият път на Ники, известен  като Кокала, не се отделя от главното – живописта. В началото на века експонира самостоятелна изложба по живопис  в „Илия Бешков“. От 2001 до 2003 година работи в Швеция, където специализира  в областта на скандинавския дизайн, там  прави и самостоятелна изложба в  град  Линшопинг. След това седемнайсет години работи в Плевен в сферата на керамиката и дизайна. Има две самостоятелни изложби в родния си град. Сега е в екипа на галерията и участва активно в художествения живот на града. Най-новата му експозиция е в „Къщата на художника“.

- Зодия Риби съм, съвсем творческа зодия. Преди да тръгна по този труден и стръмен път на изкуството, няколко пъти Козарски ни бе водил в „Ил. Бешков“ и бях омагьосан. На три изпита се явих, когато кандидатствах в училището по приложни изкуства в Троян.  А условията за обучение там бяха много добри,  великолепни! И макар че бях записал керамика, не спирах да рисувам. Живеехме свободен и независим живот, всеки се оправяше сам. Не носехме униформи. Така продължих и в Академията.

Това бе най-желаното нещо за всеки художник, да попадне на такова престижно място. Посветих се  на живописта и избрах да работя с Вихрони Попнеделев.

Отплаща ли се това старание, това слугуване в живописта?

- Аз не съм спрял, аз продължавам. Дотук това е поредната точка от пътя, по който вървя. Никога не съм правил нещо друго. В преддверието съм на живописта, всичко трябва да узрее.

- Имам чувството, че всичко ти се удава леко. Така ли е?

- Аз работя леко. Импровизирам. Бързо сядам и по моя си начин се изповядам. Така се чувствах, когато получих награда на галерия „АЛБА“. Това бе най-сладката ми награда. Излизах на хоризонта… Тогава не беше като сега - да имаш телефони, да се информираш за колегите, за другите майстори, да сравняваш... Тогава обикаляхме по изложби, търсехме и намирахме, което ни интересуваше. Нямам разочарования, обичам компаниите, радвам се на живота, веселието. Много съм общителен. Жлъч не остава в мен.

Но когато останеш сам с платното, художникът е съвсем друг. Тогава е самотник.  За твореца много са важни впечатленията. Оставам с пепелника, цигарите и радиото да джомоли… Сам съм. Трябва преди това много да съзерцаваш, за да предадеш това, което си видял, по твоя си начин. Има съзерцание и след това пресътворяване. По твоя си начин.

- Художниците, които си харесал?

- Много са. Всеки е дал по нещо. Но ние стъпваме върху техните рамене, за да вървим напред, да надграждаме. Има десетки, които са дали много на живописта.

- Какви участия ти предстоят?

- Участие в Есенния салон на групата на художниците в Плевен. Очаквам на 26 октомври да науча какво ми е отличието от конкурса на националната изложба „Сирак Скитник“ в Сливен, където съм номиниран. Резултатите от биеналето в Монтана „Тенец“ предстоят…

Живея в хубав град. Имаме много дадености, можем да направим още много неща. Имаме много галерии, филхармония, театър, медицина, транспорт. Всичко си имаме, просто трябва да си го огласим. Град сме в централна Северна България и от тук можем да тръгнем навсякъде.

Интервюто взе Дмитър СТОЙКОВ


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.