Най-младият кмет в областта: Запомнете това име – Росен Петров, кмет на село Сомовит, община Гулянци

Общество
01.12.2019 | 17:57 ч.

 

Той е от младите българи, които се завръщат по родните си места. IT специалист, известно време живее и работи в чужбина, в Англия. Носталгията го връща в родното му село Сомовит и на последните избори е избран за кмет. Модерен млад човек. Не съм срещал толкова въодушевен младеж, който е готов да даде всичко от себе си за просперитета на селото си. Амбициозен, напорист, витален, който вярва, че ще успее – човек, изпълнен с оптимизъм и енергия, такъв, какъвто е всеки на двайсет години. И все пак – кой е Росен Петров?

Роден е в Сомовит, община Гулянци. Завършва началния курс в местното училище „Паисий Хилендарски“, което вече не съществува, после продължава образованието си в Никопол, а средното си образование получава в Автотехникума в Плевен. След това записва във Варна компютърни системи и технологии, програмист, и един семестър преди да завърши висшето си образование, обстоятелствата го принуждават да напусне и да замине за чужбина. Работи в Англия, но носталгията го принуждава и той се завръща в Сомовит. Посвещава се на семейството, на родителите си. Тази година е издигнат за кмет на селото и печели безапелационно надпреварата.

 

- Роден съм на 1 април, 1995 година. Върнах се, защото исках да помогна на родителите си, носталгията ме натисна. Но когато се върнах, времето тук като че ли беше спряло. Назад сме половин век, че и повече от другите.

- Да бъдеш кмет в родното си село – това предизвикателство ли е, или амбиция?

- Не, не е предизвикателство, а по-скоро исках да докажа на себе си, че мога да бъда отговорен човек. Че мога да работя за хората. Исках да се почувствам отговорен, защото това качество като че ли ми куцаше. Исках да докажа, че мога да изпълнявам цели, мога да работя в полза на хората. Мога да направя нещата така, че освен мен, но и хората да бъдат доволни. Исках да докажа, че не само трябва да се говори, а преди всичко да се действа. Защото аз съм човек на двайсет и четири години и само с думи няма да убедиш съселяните си. Те ще те гледат и преценяват по делата. Освен това искам да покажа, че ние, младите хора, сме отговорни. Че сме разумни. Освен това в днешно време технологиите така вървят напред, че не можеш да си позволиш друго поведение, освен да бъдеш разумен, точен.

- Как премина предизборната ви кампания?

- Предизборната ми кампания премина гладко. Не съм на принципа да досаждам на хората, разчитах на това, че хората ме познават, знаят какво представлявам. Научен съм да уважавам възрастните хора и да ги почитам. Млад човек съм – това ми е в плюс, но и в минус. Минус е в това, че трудно се гради доверие. Но когато направиш правилните стъпки, няма проблем, доверието се връща. На това разчитам.

- Първите изисквания, които си поставяте като кмет, господин Петров?

- Да не разочаровам хората! И то главно да не ги разочаровам с бездействие. Аз не съм обещавал нищо, но на себе си съм обещал да не разочаровам хората, да не допусна такова нещо, че съм забравил родното си място. Че не си върша работата или да забатача работата.

- Нещо от наблюденията ви в чужбина, нещо от чуждия опит за живота в едно селище - какво бихте искали да привнесете?

- На първо място, аз искам да свържа хората, да върна общуването между тях в Сомовит... Като си спомня едно време как хората се събираха, общуваха си, веселяха се, събираха се на центъра... А сега сме разделени. Не стига, че сме толкова малко, но и разделени! В чужбина хората са единни и заедно градят, независимо кой какви пристрастия има, беден ли е, или богат. Финансовото състояние не е проблем там да са разделени – кой какъвто е, но гледат всички напред и затова постигат много. Искам да примиря духовете и на моите съселяни. Намирам, че е подходящо да върнем наистина традициите в селото. Ето, наближават празниците. Иска ми се на Йордановден и ние да организираме едно хвърляне на кръста в Дунава и хората да го видят това, да участват, а не да стоят по домовете си. След това да изпием по чаша вино и да си пожелаем здрава година и берекет. За селото ни са характерни влашките традиции, които са позабравени. Смятам да събера по-възрастните хора да ми разкажат за тях, да възстановим това, което можем. Мисля, че това ще ни приобщи още повече един към друг. Забравят ли се традициите, един народ е загубен.

- Ориентирахте ли се какъв е поминъкът на хората тук?

- На практика активното население е 150 души, нищо, че наброяваме 550. Основно няколко семейства се занимават с животновъдство. Едното има 20 крави, другото и те толкова, но се отказаха май вече да се занимават с това. Сеят се и се обработват основните култури. Трийсетина-четиресет души работят на пристанището, има заети и в митницата и граничния контрол, там са около петдесетина души.

Наскоро отворихме в селото и здравна служба благодарение на кмета на общината господин Яков. Сега се ангажирам да се пали сутрин печката, за да е топло, когато дойдат хората. В бъдеще ще намерим и някой, който постоянно да върши тази работа. Нужна ни е тази здравна служба, защото хората нямат възможност да пътуват, да си купуват лекарства. Възрастни са.

- А млади хора има ли?

- Има. Аз много разчитам на тях. Искам да ми кажат как виждат бъдещето си, какво искат. Как бих могъл да им помогна да се реализират. Ние сме крайната точка на България и сме в една красива местност. При хубаво време горе, където са ветрогенераторите, от тук се вижда Витоша. А като се погледне към Дунав, гледката е прекрасна. Искам да докарам хора, да видят това чудесно село. Да рекат да останат в него, пък и да си купят някоя къща. Вече две приятелски семейства от Варна съм докарал. Намислил съм да направя повече реклама, за да привлека хора.

- Като компютърен специалист ще бъдете ли полезен на селото?

- Без компютрите вече не може. С помощта на общината ще направим в Сомовит обща компютърна зала, в която хората да имат достъп, да могат да си принтират информация, документи и т. н. Това е най-малкото, което мога да направя. Те се огъват, когато трябва да си платят за едно листче. Това няма да го има, ще го правим безплатно. Искам да виждам хората и усмихнати, омръзнаха ми намръщени и навъсени хора. Иска ми се да виждам весели хора. Да се възроди рибарското селище, да закипи друг живот. Сега имам и нещо много хубаво и ново - пътят е ремонтиран и няма нищо общо със стария, пълен с дупки и неравности. Това се започна при стария кмет, аз искам да довърша този проект и да реша въпроса с почистването на улиците, събирането на боклука. Готвим се за зимата и имаме човек с техника, който ще върши тази работа през зимните месеци, тъй като тук е много трудно – улиците са с голям наклон, ще трябва да се обслужват до всички точки на селото. Разчитам на четирима души, наети по програмите. Може би и още един човек ще имаме.

- Какво си обещавате?

- Обещавам си да не се променям. Не искам да се променям!

 

Димитър СТОЙКОВ

Плевен – с. Сомовит, ноември

 
Печатни издания
Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Семеен скандал:
- Не мога да повярвам, че си ходил на проститутка! - крещи жената.
- Няма как да обвиняваш мен за това. Ти не искаш да правиш секс с мен.
- За това си виновен ти! Никога не си ми казвал, че си готов да си плащаш!

АРХИВ | изберете две дати