Маруся ЛАЗАРОВА, издател: Вестник „Никополски хоризонти“ – 60 години живата история на града и общината

Общество
25.06.2019 | 18:14 ч.

Да съм била някъде към на шест-седем години, когато баща ми, журналистът Георги Лазаров, дойде вкъщи и каза: "Карат ме да правя вестник". Аз от радост изтичах веднага на улицата и казвам на децата: "Моят баща ще прави вестника на Никопол". Тогава и за първи път сигурно съм чула думата вестник, а то е ставало дума преди шейсет години за „Трудов фронт“, чийто продължител сега е „Никополски хоризонти“. Тогава татко постоянно го търсеха по телефона и нямаше мира вкъщи от непрекъснато звънене. Днес с колегата Емо Шумов и благородната помощ на нашите спомоществователи издаваме този симпатичен и необходим вестник за хората, който шейсет години вече е летописец на живота в една знакова община на България, каквато е Никопол. В юбилейния брой, който излиза днес във връзка с годишнината, съм отбелязала:

През 2002 година се завърнах в Никопол, поканена от ръководството на общината, за да издавам никополския вестник... Така минаха почти 18 години. Не съжалявам, че приех предложението, въпреки че не всичко вървеше по вода.

С общинските кметове и редакционния екип намирахме допирни точки и това ни помагаше да се справяме и читателите да бъдат доволни. Кметовете от селата, секретарите на читалищата и сътрудници ни помагаха, за да отразяваме най-важните събития от региона.

60-годишният юбилей на вестника е авторитетно събитие за малка община като Никопол и жителите на града трябва да са горди, че се дава възможност да съществува в. „Никополски хоризонти“. Обичайте своя вестник!

- Госпожо Лазарова, градът е с многолетна история. Каква е биографията на вестникарското дело в Никопол?

- На 9 юли 1959 година излиза брой първи на в. „Трудов фронт“, чийто продължител днес е „Никополски хоризонти“. През годините независимо от своето име, формат, цвят и тираж той става трибуна на обществения живот на хората от общината. С този вестник се продължава историята на периодичния печат в Никопол. Началото е в 1888 год. Тогава, само десет години след Освобождението, будни никополски граждани осъзнават, че без печатно слово няма правда и демокрация. По това време в града е имало 7 печатници, а с различна периодичност са излизали 22 вестника. За наша чест тук излиза и първата отпечатана книга на новобългарски - „Абагар“.

С издаването на вестник „Никополски хоризонти“ са свързани имената на Ставри Борисов – първия главен редактор, Георги Лазаров, Любен Павлов, Любен Игнатов, Валентин Николов, Димитър Димитров, Любен Найденов, на редакторите Татяна Любенова, Виолета Данаилова, фоторепортера Емо Шумов. Редакторите и сътрудниците ще се сменят, но вестникът ще си остане живата история на града и общината.

- Как се справяте в днешните сложни условия с издаването на вестник, и то в малък град?

- Наистина условията са много трудни, но се справяме. И то главно благодарение на желанието на обществеността в нашия край да има вестник. Аз не знам в нашата област освен „Посоки“ и „Никополски хоризонти“ да има периодични издания, които да поддържат името на периодичния печат в региона. Разчитаме на спомоществователите – те са ни опора и сигурност, на приятели и колеги, защото нашата дейност е общественополезна. Освен това информацията, която ни подават кметовете по места, секретарите на читалищата, културни дейци, училищата и изявени млади хора и творци от региона, прави богато и разнообразно съдържанието на вестника. Поначало в Никопол стават и значими събития – едно от тях е Крайдунавските празници, които са през август. Публикуваме и „Културния календар“ за града и общината през годината. Истината е, че каквото и да се случи нещо в общината, ние му даваме място на страниците на вестника. Интересно кулинарно шоу организират в Асеново и там вездесъща е неуморимата Мария Иванова. Интересни прояви организират музикантите от Въбел, в Муселиево и Новачене също не отстъпват от организирането на местни прояви.

- Как се справяте с новите технически средства – вече няма пишещи машини и други атрибути на някогашната журналистика...

- Няма как - и ние трябва да се справяме с новите изисквания. Без компютър и познаване на основните програми за работа няма как да направиш днешния вестник. Тук имаме един изключителен помощник, страньорката и майсторката на нашия предпечат Диана Желязкова. Всички, които са опирали до нейните услуги, без колебание ще потвърдят големия й професионализъм. Будното фотооко на Емо Шумов е другото голямо постижение на вестника и на практика той ни прави актуални във всеки момент, когато се налага да илюстрира дадено събитие. „Избери си работа, която обичаш, и повече няма да ти се наложи да работиш нито един ден“, обича да цитира той Конфуций. И той го доказа повече от 30 години работа във вестника.

След толкова години аз имам чувството, че не мога без вестника. А щом толкова години още слугуваме на този занаят, значи може да се издържа и да се работи. Гордея се с това, че сме едни от малкото в България, които правим вестник и се радваме на обичта на своите читатели.

Димитър СТОЙКОВ

 
Печатни издания
Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Семеен скандал:
- Не мога да повярвам, че си ходил на проститутка! - крещи жената.
- Няма как да обвиняваш мен за това. Ти не искаш да правиш секс с мен.
- За това си виновен ти! Никога не си ми казвал, че си готов да си плащаш!

АРХИВ | изберете две дати