Маршрути в Румъния: Къмпулунг – градът на първите румънски офроуди АРО

Общество
04.08.2022 | 18:12 ч.

Освен като директор на Еврорегион „Данубиус Русе – Гюргево“, Лили Ганчева е известна и с широките си познания върху историческите, културните и природни забележителности на съседна Румъния.

Отношението към северната ни съседка е нещо като фамилно призвание за семейството й. Преди години, заедно с покойния си съпруг Румян Ганчев, издават пътеводител за Букурещ - „Букурещ – близък и непознат”, заради което Ганчева е приета за член на Асоциацията на писателите и журналистите в областта на туризма в Румъния. Дъщеря им Мартина, известна като талантлив журналист от ефира на „България Он Еър” и Нова телевизия, а днес заема висок пост в БТА, също има отношение към Румъния и румънския език и го владее академично, тъй като е учила румънска филология в Софийския университет.

Самата Лили Ганчева научава румънски език, докато преди много години работи по проект на Отворено общество и Букурещката столична библиотека „Михай Садовяну”. Наред с другите си задачи полага изпит по румънски език и получава сертификат за използването му. Покрай непрекъснатите си контакти с групи от българи и румънци  „усвоява” и екскурзоводството.

 

 

 

Отново ще пътуваме - до град Къмпулунг/Campulung/. Надявам се да ви е интересно.

Реших да ви заведа до този интересен румънски град по две причини.

Първо - заради неговия  прекрасен Музей на етнографията и народното изкуство, и второ - защото тук е родното място на автомобилите АРО - първите румънски офроуд превозни средства, добре познати и в България, изложени в първия румънски музей на автомобилите.

Град с над 20 църкви и манастири, Къмпулунг е разположен в живописната речна долина на река Търгулуй, окръг Арджеш, отстоящ на 168 км от Букурещ, с население около 40 000 жители. Известен е като първата кралска резиденция в историческата област Влашко. Един от булевардите му все още носи името "Pardon"/Извинявай/, поради честите задръствания и сблъсъци между минувачите, неизбежно довеждащи до извинения, изразявани с думата „рardon!“.

Всеки турист, посещаващ Къмпулунг, трябва да отдели време, за да посети Музея на етнографията и народното изкуство. Сградата, в която се помещава той, се нарича още Casa Stefanescu (на името на последния й собственик – болярина Gheorghe Stefanescu). Къщата датира от 1735 г. и се счита за една от най-старите сгради в Къмпулунг. С името на болярина е свързана и Фламандската църква, издигната след трагичен инцидент. На 24 септември 1936 г. Маргарета Стефанеску, дъщерята на болярина, на връщане от религиозна сватба в Букурещ  губи  живота си само на 26 години. Родителите решават тя да бъде погребана в гробището Bellu в столицата, а в нейна памет  бащата построява голяма и красива църква на хълма Фламанда. Завършена е само за две години 1938-1940.

През 1948 г. Румънската академия получава сградата като дарение със задачата да създаде в нея музей. През 1952 г. музеят включва 4 секции: история, природни науки, народно изкуство и изобразително изкуство. От 1977 г. се обособява и  секцията за етнография и народно изкуство. Тук могат да се видят 3-те портрета на членовете на семейство Стефанеску: Маргарета Стефанеску, Георге Стефанеску и Лили-Елена-Луиза Стефанеску. Съдържа различни инструменти, които селяните са използвали според професиите си: лов, риболов, овчарство, грънчарство, земеделие, сено, дървообработване, тъкане. Може да се види и селска кухня с фурна, огнище и комин, традиционна кръгла маса с малки столове, рафтове с глинени съдове, кърпи, дървени лъжици и пр.

Стените в „Голямата къща“ или стаята за гости са украсени с цветни орнаменти, леглата са покрити с автентични юргани и възглавници, украсени с флорални мотиви. Прозорците са покрити с геометрични мотиви.

Малката къща“ или работната стая пък  е изпълнена с предмети за предене и тъкане.

В Керамичната стая може да се видят предмети  от различни области на Арджеш. Преобладава керамиката на Хорезу /родината на румънската керамика, за която друг път ще разкажа/ от различни колекции, дарени на музея:  печка с традиционни мотиви, керамика Oboga, витражи с владетели на румънската страна, изображения на портите, ръчно рисувана теракотена печка, красиво декорирана с керамика и др.

Интересна личност е създателят на румънския Музей на автомобилите. Става дума за Емил Хаджи /не футболиста – б.а./, хидротехнически инженер, единственият потомък на семейство македонци, останало в Румъния в средата на Втората световна война. На 19 юли 2014 г. Емил Хаджи с брат си Александър, подкрепени от Retromobil Club Румъния, откриват за първи път в Румъния музей, посветен на румънската кола. Реализирането му е породено от старо желание на семейство Хаджи, вдъхновено от инициативата на крал Михай да открие през 2011 г. музей на автомобилите на кралското семейство в замъка Савършин. Музеят разполага с документацията на първия произведен автомобил M59, всички модели ARO, произведени с течение на времето; стотици експонати от коли, мотопеди, документи, книги, снимки, велосипеди, аудио-видео материали, вестници, листовки и дори триколка.

Посетителите могат да видят и оригиналния плакат за ралито Париж-Дакар, едно от двете издания, в които са участвали автомобилите ARO, както и списък на участниците от 1988 г.

ARO (Automobil Românesc) е производител на офроуд превозни средства в Къмпулунг от 1957 г. Две трети от произвежданите тук 360 000 автомобили се изнасят в над 110 страни в света. А преди 1989 г. 90% от продукцията е била предназначена за чуждия пазар. През септември 2003 г. румънската държава продава 68,7% от завода ARO на американската компания "Cross Lander", собственост на Джон Перес.

И днес в град Брашов един от централните хотели носи името „АРО”

 

Автор Лили ГАНЧЕВА

 

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.