Мариян ТУДЖАРОВ – директор на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“: Нашата приказка продължава

Култура
12.11.2019 | 19:08 ч.

Северняшкият ансамбъл тази седмица изнесе два великолепни концерта, посветени на своята 60-годишнина. С проявата певците, музикантите и танцьорите доказаха, за кой ли път, че са артисти от висока класа и заслужено се оценяват като един от основните темели на културния живот не само в града ни, но и в страната. За дългогодишната си и високохудожествена дейност Съюзът на музикалните и танцови дейци в България удостои „северняците“ с „Кристално огърлие“, "Златна лира" на Съюза получи Анелия Макавеева - диригент на хора, а със "Сребърна лира" бяха отличени Катя Александрова - артист-оркестрант, и Росен Цветанов - артист-балетист.
Творческият колектив получи и плакет от Община Плевен по повод своята годишнина и за принос за популяризиране на българския фолклор у нас и по света.
Директорът на Северняшкия ансамбъл Мариян Туджаров бе любезен да отговори на въпросите ни, свързани с юбилея.

 

- Г-н Туджаров, с това, което показахте за пореден път, и то на 60-годишния юбилей на състава, не направихте ли заявка на вас да се гледа и от властта, и от публиката като на институция, която задължително трябва да я има?

- Една от целите ни е била да покажем на какво сме способни, да си дадем тази заявка, че не сме се отказали. Естествено помощта на Общината е била безрезервна, без дори намек да има за отказване. Хубав спектакъл се получи. Показахме на какво сме способни, какво сме правили през годините. И това се видя от начина, по който се изпълниха и танцовите, и хоровите, и оркестровите произведения. Костюмите, които направихме за този спектакъл – всичко това доказа, че ние създадохме една фолклорна приказка. То пролича и от поздравленията, които получихме от колеги, от бивши членове на състава. Наистина успяхме да върнем в години назад и бивши колеги, които взеха участие във финалния акорд, и те да се почувстват пак пълноценни на сцената. Нашата цел е тази приказка да продължи.

- Тази знакова дата от създаването на ансамбъла и прекрасните концерти, които поднесохте на плевенчани и гостите на града, правят ли ви повече оптимист за бъдещето?

- Иска ми се винаги да бъдем такива. Надявам се нещата да не се променят. Но факт е, че в последните години културата в България по отношение на кадрите е на много ниско ниво. Възпитаниците, които завършват музикалните училища и тези по изкуствата, т.е. кадрите, които трябва да дойдат при нас, в ансамблите, намаляват. Наблюдава се понижаване на интереса към фолклора. Ние го виждаме и през тази юбилейна година, когато обявявахме конкурси на няколко пъти за увеличаване на състава, но имаше и празни дати, без кандидати. А това не е характерно за ансамбъла. Но наистина има намаляване на интереса и това важи не само за нас, но и за много други ансамбли и колеги. Вярвам, че това няма да продължи така и нещата ще си дойдат на мястото, да се получат. Вярвам, че такава институция като Северняшкия ансамбъл ще продължи да я има.

- Какво сте набелязали като непосредствени, неотложни задачи?

- Като цяло ми се иска да сплотим още повече колектива. Трябва и да го попълним, за да не се нарушава балансът. Иска ми се да започнем да правим и записи на ансамбъла, защото в това изоставаме. Естествено, че са необходими средства и технически възможности. В нашата сграда има все пак такава възможност. Ние сме самостоятелни, разположени сме добре в сградата и се чувстваме на мястото си. Това ни позволява да имаме и своя фонотека, в която да се съхранява репертоарът на ансамбъла, както и в писмен вид ноти и партитури и аудио и видео, DVD. Там ще правим и записите си. С нетърпение очаквам в края на месеца или в началото на следващия да излезе и книгата за Северняшкия ансамбъл. Много ни се иска в деня на излизането на книгата да направим и концерт - представяне, но и нещо много важно - да си засадим дърво. Избрали сме да си засадим един чинар в двора на Музея, защото ще може и да се поддържа. Това са неща, които ще останат и за следващите поколения.

Естествено, работим и върху обновяване на репертоара си. И композиторът Красимир Кондов и хореографът Мартин Мочков работят и ще имаме нови неща. Стараем се всички и се чувстваме отговорни за това, което правим.

- Каква е емблемата на Северняшкия ансамбъл, която трябва да се запази и в бъдеще?

- Да се съхраним като най-голям ансамбъл за Северна България и с най-голямо качество, което сме доказали. Много колеги казват, че видът ни е много хубав, защото има млади хора в състава. Като видиш такива изпълнители, тогава и емоцията е друга. При нас има характерни неща – хорът, оркестърът, които са се запазили с характерно звучене. Те са изградени и трябва да го поддържаме. Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ е институция, която помага и съхранява. Това ще постигнем и с фонотеката, която ще съхранява това, което е направено. Ние сме емблемата на Плевен. Ние се измерваме с големите като ансамбъл „Тракия“ и с тях имахме съвместен концерт. Нашата цел е била винаги да покажем фолклора и в България, и извън страната. Организирахме концерт в Русе, който впечатли публиката, участвахме в „Иде нашенската музика“ по БНТ, бяхме на международен фестивал в Пловдив, на изложението в „Етъра“, за първи път участвахме на празниците „Аполония“. Гастролирахме и в Полша. Стараем се да поддържаме нивото си. Вярвам, че нещата могат да се случват и занапред. Хубавата приказка „Северняшки ансамбъл“ трябва да продължава.

Димитър СТОЙКОВ