Маестро Йордан Камджалов отново дирижира Плевенската филхармония (СНИМКИ)

Култура
05.05.2022 | 11:32 ч.

Плевенската филхармония зарадва своите почитатели с концерт под диригентството на маестро Йордан Камджалов. На сцената в зала „Емил Димитров” в читалище „Съгласие” за пореден път се изяви родената в Плевен цигуларка Зорница Иларионова. В интригуващата програма бяха включени цигулковият концерт на Йоханес Брамс и сюитата „Жар птица” от Игор Стравински. По традиция концертът се превърна в събитие и привлече многобройна публика.

Диригент с впечатляващи изяви на три континента Йордан Камджалов често дирижира Плевенската филхармония. Учил при проф. Васил Казанджиев в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София и в Музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин, специализирал в майсторски класове на диригенти от световна величина, той е лауреат на редица международни конкурси за диригенти. През 2011 г. е избран с пълен консенсус за  Генерален музикален  директор и главен диригент на Хайделберг, а от 2018 г. е Музикален директор и главен диригент на Хърватската национална опера и филхармония в Риека.

През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 Kamdzhalov, като заявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената”. Камджалов е съосновател и член на съюза на Генералните музикални директори и Главни диригенти в Германия; съучредител на фондация „Йордан Камджалов”, която подпомага млади български таланти и утвърждава най-добрите български музикални традиции; създател на Музикална лаборатория за Човека. Той е артистичен директор и главен диригент на международния български GENESIS ORCHESTRA, който обединява доказани български изпълнители от страната, Европа и света, съучредител и артистичен директор е на „Academia Musica” – нова образователна форма към „Лаборатория за Човека”.

Маестро Камджалов реализира редица звукозаписни проекти за престижни лейбъли като европейския гигант EDEL и немския CPO records. През октомври 2017 г. е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия – Echo Klassik, заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров и симфоничния оркестър на БНР в категория „Запис на концерти от 20/21 век”. През 2019 г. те получават номинация за престижната германска награда Opus Klassik за албума им концерти от Карл Черни и Макс Брух – първия запис със създадения от Камджалов GENESIS ORCHESTRA.

През 2011 г. Камджалов е избран за „Музикант на годината”, а през 2019 г. печели в категорията „Музикален проект на годината” в анкетата на  предаването „Алегро виваче” на БНР.

Ето какво отговори на нашите въпроси Маестро Йордан Камджалов:

-Маестро Камджалов, как се чувствате в Плевен и в София, когато дирижирате Плевенската филхармония?

- Много се радвам да бъда на сцената с тези колеги, които имат волята да дадат своя максимум и заедно да развиваме тази културна мисия, концертите да бъдат част от просвещението на обществото. Това не са просто някакви концерти, а конкретно послание, с което излизаме пред хората и без това послание, си губим времето. Без това послание , което си казваме почти преди всяка репетиция и много се радвам, че точно тези думи, са чувани от колегите от Плевенската филхармония и резултатите говоря сами по себе си.

-Всеки ваш концерт с Плевенската филхармония е с различна програма. Изключение бе само Голямата меса № 3 от Брукнер, която бе изпълнена в две последователни години. Защо съчетахте Брамс и Стравински в този концет?

- На пръв поглед Брамс и Стравински са несъвместими. Единият е истински пълнокръвен романтик, а другият – един по-скоро обективен експериментатор на XX-ти век. И двамата са с изключителна фантазия, но с много различна оркестрация, отношение към ритъма, хармонията и т.н. Точно противоположностите по особен начин могат да влязат в резонанс и дори взаимно да се подсилят. Мисля, че Стравински ще подсили изключителна чувствителност на Брамс, неговата романтичност. От друга страна Брамс подчертава невероятното темброво  богатство и оркестрово майсторство на Стравински.

Концертът от Брамс беше предложен от солиста Зорница Иларионова, а аз много се радвам, че ще бъдем отново заедно на една сцена. Според мен Зорница е на върха на своето майсторство в техническо и интерпретационно отношение. Тя от много години се готви за концерта на Брамс и сега дръзна да направи своя дебют. Бях впечатлен още на първата репетиция и мисля, че ще впечатли всеки, който се докосне до нейното изпълнение. Не го казвам от куртоазия или учтивост, тя прави нещо изключително. Познавам Зорница от 10 години и трябва да кажа, че никога тя не е свирила по този начин, не е имала този звук, тази дълбочина. И може би поради респекта, с който пристъпва към Брамс, се случва едно чудо.

Под влияние на моя учител академик Васил Казанджиев точно Брамс и Моцарт са авторите, които включвам в програми само, когато се налага. Радвам се, че точно заради Зорница, за първи път ще дирижирам цигулковия концерт на Брамс.

Стравински е мой избор от много години. С него направих своя дебют с филхармонията в Берлин (Philharmonie Berlin), в Лондон – Royal Festival Hall, в „Tonhale” – Цюрих (мой любим европейски оркестър). За първи път ще дирижирам „Жар птица” в България. Това произведение е пряко свързано с моята биография и еволюция като диригент.

В тези трудни времена Плевенската филхармония прави постижение, дори подвиг, затова искам да изкажа моята дълбока благодарност към целия екип, към всички музиканти. Това не са колеги, които отбиват номера, както се казва. В момента, в който застана пред тях, те разкриват всичко, което имат като опит, богатство, човечност.

 - През годините Вие сте представяли в Плевен и София млади и много талантливи музиканти, лауреати на Фондация „Йордан Камджалов”. Имате ли предпочитания за солиращ инструмент – цигулка, пиано, флейта, човешки глас…?

- Разбира се, че има много голямо значение човекът, с когото работя. Музицирането е чувствителен процес и не може да се реализира в пълнота с всеки човек. То е биохимия. Сега съм много щастлив да представим цигулковия концерт на Брамс със Зорница Иларионова и да бъда до нея в дебюта й с това произведение на плевенска сцена.

Винаги съм търсил солисти, колеги музиканти, оркестри с подчертана чувствителност, с подчертана техника, защото имаме нужда и от двете, за да проявим майсторството в музиката. Не съм правил досега компромиси, за които да съжалявам. Винаги съм търсил да имам до себе си равностоен партньор, на който да служа. От Берлинската школа съм научил, че когато има солист на сцената – инструменталист или певец, той е Бог, т.е. диригентът има подчинена функция и започва да служи на посланието, на интерпретацията на солиста. И сега, в този концерт се опитвам да подкрепя изцяло Зорница в нейния  замисъл. В този смисъл търся солисти, зад чиято концепция мога доброволно да застана на втори план, защото е удоволствие да бъдеш асистент на един музициращ професионалист, който знае какво иска да каже.

- Каква е Вашата мисия? Какво Ви води в професионалното ви развитие?

- Мечтата, службата и разбирането за смисъла на изкуството като път и инструмент за докосване на човешката душа. Това ме води във всяка една програма. Дали на сцената е Прокофиев или Стравински, дали изпълняваме Брамс, Брукнер или Чайковски за мен няма значение. Въпросът е дали тази творба има потенциал да докосне човешката душа и дали ние сме достатъчно подготвени, за да може да пристъпим към тази отговорност да достигнем до човешкото сърце и душа. За мен това е водещото и този мой импулс да докоснем колкото може повече хора, по-трайно да достигнем до тях чрез изкуството, е бил моя идеал и мотор в развитието ми като човек и музикант.

Въпросите зададе: Августина СЕРАФИМОВА

Снимки: авторът

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.