Люси Дяковска и нейни „съучастници” представиха своите идеи за възстановяване и развитие на „Кайлъка”

Общество
18.09.2020 | 12:39 ч.

Два часа продължи снощи срещата на Люси Дяковска и нейните „съучастници” в идеята за възстановяването и развитието на парк „Кайлъка” с плевенската общественост. Близо 100 плевенчани се отзоваха на поканата за тази среща на Люси и нейната фондация „Аз съм Кайлъка”.

„Паркът е държавна собственост и според нас е добре той да си остане такъв. Идеята за тази фондация се роди преди няколко месеца. Тя се роди от емоция. Роди се от надеждата, която беше „Кайлъка” за мен и моето семейство, която ние все още имаме към това място. Подобна идея се беше родила и в главите на двама други хора. Това са Мирослав Грозданов, председател на „Доброволци за Кайлъка”, и Десислава Иванова, мой най-добър приятел от детските години”, каза в началото Люси.

Тя припомни, че преди 10 години по идея на областната администрация в Плевен за първи път е бил изготвен План за управление на парк „Кайлъка”. Той е голям набор от документи, от карти, от описание на всяко едно дърво, храст, пътека, алея, водоем и др. Според Люси този План на практика е всъщност наръчник на правилата за работа с „Кайлъка”.

„Когато отидохме при собствениците и споделих моите надежди за парка, те казаха „ОК, стартирайте, вижте какво ще се случи!”. Три месеца по-късно се запознахме много обстойно с видимите и невидимите проблеми на парка. Днес стоим тук на тази сцена и знаем много добре какъв е пътят паркът да бъде доста по-приветлив и приятен още през следващата година. Пътят към пълното възстановяване на „Кайлъка” е малко по-дълъг, отколкото всички ние можем да си желаем, но ние сме доста целеустремени още от сега”, допълни Люси Дяковска.

Заместник областният управител д-р Красимир Трифонов обеща съдействие на Люси и нейната фондация.

„Ние, като областна администрация, твърдо заставаме зад нея. Когато тя тръгне да решава административни въпроси в съответните министерства, там се получава стена от неразбиране и пречки. Ние ще се намесваме там - да направим пистата по-бърза, за да може да стигне до крайната цел: да запазим, възстановим и развием „Кайлъка”, защото това е белият дроб на Плевен. Имаме уникална природна даденост, за която много други градове са ни завиждали преди години”, каза д-р Трифонов.

Екологът доц. Росен Цонев също е сред „съучастниците” на Люси и нейната фондация. Съдейства им най-вече със своите знания. Той е един от специалистите, изготвили Плана за управление на „Кайлъка”. Доц. Цонев разкри пред участниците в срещата особеностите в статута на „Кайлъка” и биологичното разнообразие в него.

Миналата година „Кайлъка” имаше юбилей – навърши 80 години. Той е една от най-старите защитени територии в България. Този юбилей обаче мина незабелязано от плевенската общественост. Всички знаем, че „Кайлъка” е парк на Плевен, но това не е много вярно. За много хора „Кайлъка” е само до язовирите, а всъщност тези 10 000 дка, върху които е разположен той, стигат чак до моста на село Тученица. Едно от най-ценните неща в него е масивът на Бохотската гора. Съгласно Закона за защитените територии „Кайлъка” не е парк, а защитена местност. Основното предназначение на защитените територии е да опазват природата във всичките й разновидности”, поясни доц. Цонев.

Председателят на Сдружение „Приятели в приключенията” Димитър Петров разказа от сцената как е успял със съмишленици да възстанови една от някогашните туристически пътеки в „Кайлъка”. Той е историк и работи в Регионалния исторически музей. Освен това е и планински водач.

„Докато ровех в архивите, открих, че в „Кайлъка” някога е имало туристически пътеки над скалите. Хората доста често са ходели по тях. Стигали са до хижа „Среброструй”, че и по-нататък. С един приятел решихме да се поразходим да видим какво се е случило. На места имаше пътека, но в повечето участъци по нищо не си личеше, че такава е съществувала някога. Решихме, че можем да възстановим тази пътека. Първоначалната идея беше тя да започва от крепостта „Сторгозия” и да стига до язовира. После я продължихме и до хижа „Среброструй”, разказа Димитър Петров.

Мирослав Грозданов и Десислава Иванова говориха от сцената с много емоция и ентусиазъм за доброволческите акции през последните две години по възстановяването на забравени и потънали в храсти и бурени някогашни елементи от парковата част на "Кайлъка".

Люси Дяковска пък разказа за свършеното от Фондацията през последните дни, особено в участъка от хотел „Кайлъка” до Гъбарниците, който доскоро беше заприличал на непроходима джунгла.

„От самото начало ние искахме да видим какво можем да постигнем чрез лични разговори. До този момент постигнахме много. Много хора откликнаха с това, че всеки ще направи каквото е възможно, ние само трябва да дадем необходимия план. Видяхме, че когато има диалог между администрация и граждани, нещата могат да се случват. От всичко, което направихме досега, видяхме, че можем да се справим, ако ние, гражданите, поемем отговорността за парка”, допълни Люси.

Още по темата

Коментирай

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.