Костадин Филипов - журналист, телевизионен водещ и поет: Любовта и лятото никога да не напускат душата на всеки човек

Общество
10.10.2019 | 18:34 ч.

Наскоро в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ Костадин Филипов промотира дебютната си стихосбирка „На дъх от лятото“. Творението му съдържа 48 лирически превъплъщения, които представят творческата същност на харизматичната му личност. Срещнах се с него след промоцията и разговаряхме за знаковата същност на неговата поезия, за новото му амплоа на поет и впечатленията му от плевенчани и града ни.

 

- Вашата поезия е знакова. Какво е знаковото послание на дебютната ви стихосбирка?

- Знаковото послание е закодирано в заглавието и във всичко, което носят стиховете. А именно любовта и лятото никога да не напускат душата на всеки човек. По-възвишено чувство от любовта не съществува. Неслучайно всичко в този живот се прави от или заради любов. Това е знакът, под който минава моята дебютна стихосбирка.

- Кое ви е провокирало и вдъхновило да напишете тези 48 лирически откровения?

- Провокациите и вдъхновенията са били винаги различни. Смея да твърдя, че около 95% от стиховете са на любовна тематика. Повечето от тях са провокирани от несподелена любов, от загубена любов, от недостижима любов, от любов, която наранява, от любовта във всичките й измерения. Тази година навърших 40 години и съм, както се казва, в средата на живота си. Мисля, че човек до средата на живота си трупа опит, за да може от тук нататък да го предава. За мен всичко, което е писано в една по-ранна възраст от хората по света, е малко недорасло. Защото тези години трябва да се използват, за да се трупа и да се акумулира енергия, която да се предава след това на принципа на акумулиращата печка. Нагряват се тухлите, след което излъчват топлина, която сгрява хората. И затова може би тази стихосбирка се случи точно в този момент.

- Какво е различното в новото ви амплоа на поет?

- Според мен няма различно. Онези бетонни плочи, които са лягали върху душата ми по време на журналистическия ми период, сега са вдигнати. И то в момента, от който работя в различна сфера от журналистиката. Не водя публицистични предавания, не водя новини, не ходя по политически репортажи. Занимавам се с нещо, което за мен е много по-важно за хората, тъй като е медиаторът между хората и институциите. Предаването, на което съм редактор, е много по-различно и много по-полезно за зрителите. Срещаме ги с много интересни хора, разказваме техните истории, които са интересни и интригуващи, достойни за роман или филм. Подборката е много трудна, но това е вкусното на нашата професия. Защото се опитваш да ровиш и да откриеш нещо, което другите никога не биха погледнали или помислили да го вземат за свой гост. Журналистиката ме избра като новинар и аз се поддадох, но това не означава, че от сега пиша. Творял съм много преди това под една или друга форма. Литературата и изкуството винаги са били в моя живот.

- Не за пръв път сте в Плевен и сте свързан с града ни. Какво ви е впечатлението за плевенчани и за града?

- Може би около пет пъти съм идвал в Плевен. В един момент от живота ми този град беше забраненият град за мен. Голямата ми изпепеляваща любов през студентския ми период беше от Плевен. Но явно тук имаше някакви други неща, които аз не знаех. И не ми беше позволявано да идвам в Плевен. Срещахме се в Пловдив, където бях студент. Имам и колеги от предаването „Преди обед“ по bTV, които също са от Плевен. Последния път бях тук миналата пролет и за пръв път на 39 години се качих на Панорамата. Когато се изправих пред тази чутовна гледка, ме удари в слънчевия сплит. Градът ви е много красив. Плевенчани са много дружелюбни и приветливи. Плевен е град мечта.

- Какво ще пожелаете на плевенчани?

- Любовта и лятото никога да не напускат душите им.

 

Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът