КНСБ отчете: Сиренето у нас е с 2 евро по-скъпо от Нидерландия

България
02.02.2024 | 07:50 ч.

С около 7,2% е увеличението на годишна база на цените на хранителните стоки. Това показват данните от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., представени от президента на КНСБ Пламен Димитров, директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова.

България е в топ 10 от държавите с най-високи нива инфлация при хранителните стоки. В сравнение с общия индекс за инфлация е близо двукратна разлика, което потвърждава тезата, че хората с по-ниски доходи са сред най-потърпевшите от високите ценови нива, добави още Костов. В сравнение с Испания, Германия, Франция, Румъния, Нидерландия, Хърватия у нас сиренето е най-скъпо. Килограмът е средно 9,20 евро, докато в Нидерландия, например, е 7,15 евро.

На тримесечна база групата на хранителните стоки отчита задържане на цените, като при някои се наблюдава пренебрежителен спад, например при мляко и млечни продукти, риба и рибни продукти, захар, олио. При останалите се наблюдава леко нарастване – с 0,5 % за хляб и хлебни изделия, за месо и месни изделия с 0,6%, обясни Иванова.

Групата на нехранителните стоки и услуги бележи нарастване средно с 1%, а на годишна база се наблюдава ръст от 5,9 %. Средно в групата „Електроенергия, газообразни и други горива“ се отчита нарастване с 3,2% на тримесечна база, но на годишна ръстът е от 1,2 %. На годишна база лекарствените продукти се увеличават със 7,4%. Лекарските услуги бележат ръст от 4,2% на годишна база, а доболничните услуги се покачват с 8,6%.

Любослав Костов посочи, че стойността на малката потребителска кошница с 20 жизненоважни стоки за една година се е повишила с 5,9 на сто. През декември 2023 г. те струват общо 113,32 лв.

Цената на каймата се е повишила с 30% за една година, свинското месо с 21%, а ябълките с близо 40%, обясни Костов. В другата крайност могат да се видят доматите и олиото, които са поевтинели с между 10 и 20%. Динамиката е разнородна, обобщи той.

Сравнението между България и други страни показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти, посочи Костов. Това доказва, че темпът на нарастване на минималната работна заплата в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението, добави той.

В сравнение със същия период на 2022 г. кошницата с основните продукти, закупена с МРЗ, се увеличава през 2023 г., в Германия от 29,2 пъти са вече е 32.7 пъти, в Румъния  от 11 пъти нараства на 14 пъти, Хърватия от 10,7 пъти на 13. В България се запазва на почти същите нива от 6,6 пъти – до 6,9 пъти.


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.