Художничката Теодора Монова с първа изложба в Плевен: Изкуството е преодоляване

Култура
19.02.2021 | 18:51 ч.

В Художествената галерия „Арт Център - Плевен“ представи първата си за 2021 г. изложба  - „Да видимите“, плевенската художничка Теодора Монова. Авторката показва инсталации, рисунки, фотографии, колажи, декоративна живопис и още техники и търсения в областта на изящното изкуство. Много от тях са подготвени специално за тази премиерна изложба за новата година.

 

Монова е родена през 1972 г. и е показвала само една своя самостоятелна изложба пред съгражданите си – през 1999 г., в галерията „Зоя“. През 1990 г. емигрира в Германия. По-късно живее и работи в Германия известно време, където следва арт и дизайн, после е уличен художник в Австралия. Имала е изложби в Испания, участие в международно изложение във Франция, в Германия и други страни. Изявява се като художник, писател, театрал.


Трябваше да направя някакво бягство от действителността, споделя тя, да отида от другата страна на нещата. Всяка една картина донякъде е различна и носи отражението на деня, на емоцията, която е властвала над мен в този момент. Това е моят спасителен пояс и отново моето завръщане в изкуството. Тъй като бях решила, за съжаление, повече да не творя. Не че бях обидена на публиката, просто в един момент светът стана толкова комерсиален, забързан, толкова екзистенциален, че не виждах нужда да творя, ако няма публика, няма зрители. Не става дума дали да продавам, защото има начини да съществувам и без да творя. Затова искам да кажа на всички колеги – творете, имаме публика, имаме зрители.

- Кое Ви накара да направите изложбата?

Вътрешното ми усещане да създавам, вместо да руша. Да се преродя отново. Да се върна отново към изкуството, защото това е единствената форма, в която човек може да бъде себе си.

- При Вас бушуваха ли разрушителни сили?

Да, за съжаление, да. Бих казала, че нищо не се ражда без силна емоция – било музика, било проза, било картина. И понякога тази емоция би могла да бъде много разрушителна. Красивите емоции невинаги раждат нещо и да започнем след това да си вярваме. Тази ми изложба е първа от подобен характер. Тя идва при мен от един път. За четири месеца стана. Създадох я в бащиния си дом. Ако не – трябваше да избягам, да избягам от себе си, за да се срещна. А къде? В тази изложба отново се срещам със себе си, с изкуството.

- Какво показва тази изложба всъщност?

Аз показвам себе си, показвам света на един творец, изгубен и минал през много неща. И може би това е моето излизане от летаргията, в която бях изпаднала. Натрупаната нужда да кажа на света, че много неща се случват и да се знаят и да не си крием главата в пясъка. Искам да погледнем на света такъв, какъвто е.

- Какъв е стилът на вашето изкуство?

Това е един портрет. С много щрихи, с много различни видове техники и размери. Това е емоцията, която ме държи два или три дни. Няма такъв човек, който може да съедини света. Не може да кажа, че у всеки от нас се развиват мисли и чувства... При мен изкуството е едно преодоляване... Това мога да правя, това направих. Нека всеки го прочете по своему, това е изкуството...

- Много ли бягате от себе си?

Преди две-три години бях решила да спра. Може би имах нужда да оставя нещата, за да се събера. Да видя света такъв, какъвто е без изкуство, за да се върна отново, но исках да покажа на света и моя свят. Чувствам се като новородена. И повече не ми се иска да бягам от изкуството, а по-скоро от хората. Това е моята потребност. Искам да взема участие в културния живот на града. Но ситуацията с ковида ни маркира... Но моето приспиване беше доста преди ковида.

- Какво предвиждате в бъдеще за себе си?

Нищо. Моля се за здраве, моля се за любов, за късмет. Аз показах моя свят, а той е с много светове. Най-важният това са децата ми. Моят свят е красотата. Но трябва да се прави нещо. Това е по-важно. Това е важно за България, за мен. Чувствам се обичана.

Димитър СТОЙКОВ

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.