Какво се е случвало някога и по-сетне

Общество
24.09.2019 | 18:33 ч.

Тази книга е повече от историческо четиво, повече от история за едно отминало време, белязано с интересни факти и събития, случили се в нашия град. „Някога в Плевен - събития, личности, памет“ на Красимир Петров е четиво, достойно да стои на лавиците не само на интелектуалците, но и в дома на всеки истински плевенчанин. Без всякакво преувеличение може да се каже, че със своето съдържание тя допринася да се почувстваме още повече българи, още повече патриоти. „Някога в Плевен“ се чете на един дъх. След всяка страница любопитството на четящия нараства и той търси да намери в следващите страници още интересни и занимателни страници, свързани с името на Плевен, с приноса на хора и личности от най-висок ранг и обществено положение, оставили ярка следа в нашата богата, причудлива и интересна история като град и общество. Авторът Красимир Петров не ги разочарова. Тази книга е толкова странна и интересна и човек има усещането, че чете приказка, която е пропуснал да научи през годините на своя живот.

С богатата си изследователска работа и научна подготовка като историк Красимир Петров в продължение на 40 години събира факти, архивни материали, докосва се до оригинали и писания, които през годините предлага на научната общественост и на най-широк кръг хора от нашето общество. С един прецизен подбор, четивно и непосредствено той ги поднася сега на читателите в книгата си „Някога в Плевен“.

- Тази книга я издадох и имах голям късмет, че случих на благороден човек, който стана спомоществовател – казва ми в началото на нашия разговор в дома му Красимир Петров. – И стана съвсем случайно, почти се бях отчаял, че ще издам текста. Преди това няколко пъти през годините съм писал молби до Общината, но не би. В отчаянието си търсех всякакви възможни начини и се сетих за позната от София, която ми помогна. Обади ми се много скоро след прошението ми и ми даде телефона на г-н Васил Велков, българин, предприемач от Кюстендил, който от години живее в Щатите. Сега беше в България и като разбра за какво става дума, без всякакви уговорки и подробности реши въпроса. Написа ми на имейла да подготвя книгата, да му изпратя автобиографията си и няколко материала. С една дума, каза - въпросът е уреден. Господин Велков не го прави за слава, а за да помогне на подобно дело. За което истински му благодаря. Той и в родното си село е помогнал на много хора. Абе кацна бялата лястовица на рамото ми. И още веднъж ме споходи късметът, че издържах да я напиша.

- Как премина творческият процес? Кое беше най-трудното?

- В тази книга съм събрал мои публикации в научни издания, изследвания и статии за личности от политиката, културни дейци, материали със стопанска тематика и т. н. Отдавна я мислех. Трудното беше в това, че трябваше да извадя екземплярите, които имам, за да мога да ги публикувам. Публикувам 40 научни статии, дванайсет научнопопулярни. Но това далеч не е всичко, имам още много документален и снимков материал, имам и статии в съавторство, които не съм публикувал, защото смятам, че е некоректно. Това е моето първо самостоятелно издание. Аз имам материали за два човешки живота научна работа. Имах идея да предам всичко събрано на някой млад колега, но засега не съм го намерил.

- Кое е ценното на тази книга?

- Смятам, че не пиша сухо и скучно, а се старая да е разбрано за хората. Авторът на предговора доц. д-р Лиляна Велева сподели, че е изумена от богатството и многообразието на темите, които са засегнати. А аз съм се занимавал с какво ли не. Илюзията ми е била да покрия всички бели петна от историята на Плевен, което, естествено, е невъзможно. Една журналистка, с която говорихме преди време, написа, че плевенчани не познават своята история и най-често по тази тема всичко свършва със Скобелев и Осман паша. Аз, освен че издирвах и събирах материали за нашия град, през 1999 година възкресих идеята за издигането на паметник на Владимир Вазов. От тогава, вече двайсет години, пиша по този въпрос. Мисля, че най-после тази идея ще бъде реализирана, и хубавото е, че много отговорни фактори са се заели с това патриотично дело. Има и такива, които са против, но аз смятам, че това е, защото не познават историята ни и приноса на плевенчани и конкретно героизма на Девета пехотна плевенска дивизия. Паметници за загиналите във войните по това време има по селата, а в Плевен няма. Така че фактите и материалите за това време в книгата допринасят за още по-широко и задълбочено познаване на историята на Плевен. И дано повече хора да разберат това мое желание да се докоснем до фактите и събитията, случили се тук.

- Това, което сте публикували, г-н Петров, е достатъчно да възвиси нашата гордост и самочувствие, че и ний сме дали нещо. Казвате, че в личния ви архив има още много материали за обработване. Какво за първи път представяте в „Някога в Плевен“?

- Книгата е с няколко раздела: политика, икономика, борби и войни, култура и образование, общинска дейност, здравеопазване, личности, музейно дело. Има многообразие на материалите и фактите. Трябва да кажа, че според мен много стойностни са писмата на Димитър Петков до областния управител на Плевен Белизар Каракашев. Д. Петков тогава е министър-председател на България (1906 – 1907), във второто правителство на Стамболов, убит, голям българин, който си е оставил едната ръка на Шипка. Баща е на Никола Петков, също убит. Много интересен е архивът на плевенския кмет Георги Узунов, който посреща кмета на Париж през 1912 год., произнася реч, която след това публикува в листовки. Той е имал седем деца и едно от тях, Константин Узунов, ученик в Лозаро-винарското училище, пише писмо до Лев Николаевич Толстой през 1906 г., в което го пита какъв е смисълът на живота. Дали Толстой му е отговорил, или не е, не знаем. Но това писмо на младия плевенчанин се пази в Държавния музей „Толстой“ в Москва. Това е много силен нюанс.

Непубликуван досега е материалът „Втората избрана „Мис България“ е от Плевен“. В него се изнасят подробности за избирането през 1930 год. на Кунка Чобанова за „Мис България“ и нейната съдба. След българския конкурс Кунка участва и в надпреварата за „Мис Елеганс“ в Париж. Красотата й е оценена високо и тя заминава за Рио де Жанейро, за да участва в конкурса „Мис Вселена“. Според нейни близки се връща обратно в България преди началото му по неизвестни причини. Доволен съм от книгата, но аз имам материали за още интересни неща – хора и събития. Например голям интерес представлява личността на Асен Лещов от Обнова, завършил в Чехия агрономство. Превел е „Големанов“ на Ст. Л. Костов на чешки. Така че материали за работа има, дано стигнат силите ми и се намерят благородни люде да помогнат за издаването им.

Показателни са и думите в предговора на „Някога в Плевен“ на доц. д-р Лиляна Велева за написаното: „Те (публикациите) обогатяват познанията за миналото на Плевен и Плевенския край, същевременно допълват мащабната картина на националната ни история с феномена на местния колорит и спецификата на общественото развитие“. Към което можем да добавим и доброто професионално оформление и отпечатване на книгата от плевенското издателство „Медиатех“.

Димитър СТОЙКОВ

 
Печатни издания
Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Жена в лондонското такси към шофьора: - Към Ватерло! - Гарата ли? -Ми то, за битката съм малко позакъсняла...!

АРХИВ | изберете две дати