Как една учителка от Червен бряг тръгна от къща на къща, за да занесе на първокласниците си пособия за учене (ВИДЕО)

Общество
22.01.2021 | 08:10 ч.

В редакцията на „Посоки“ получихме видеозапис, на който се вижда как една учителка, класен ръководител на първокласници от училище „Христо Смирненски“ в гр. Червен бряг, посещава домовете на деца от социално слаби семейства, които живеят  с бабите си, при лоши битови условия, без ток и вода. Някои от децата  от класа й живеят в близките до Червен бряг села, но има и такива, които обитават къщи в лозята. Това са деца, които при новите условия нямат никакъв шанс за дистанционно обучение. За да помогне, тя със собствения си автомобил обикаля своите ученици,  с грижа и любов им носи дрехи, храна, отделя време за занимания в домовете им. Децата с радост я посрещат и прегръщат.

Учителката се казва Татяна Цветкова и е добре позната в малкото градче, защото явно за 25-годишната си педагогическа практика хиляди деца са минали през нейните класове. Видеото е трогателно – на кадрите се вижда как учителката, помагайки си с дълъг прът в ръка, катери стръмните пътеки към домовете на своите ученици. А малчуганите позират до нея с книжки в ръка, които тя им е донесла, прегръщат я със светнали детски очички.

Един видимо положителен пример на учител с добър педагогически подход и усилие да бъде полезен на своите ученици!

Всичко би било прекрасно, ако трябваше да разкажем само добрата новина. Но в писмото, което се получи на електронната поща в редакцията,  има смущаващи факти. Писмото е изпратено от електронен адрес ivanionchev@abv.bg и от него личи, че освен до редакцията, е изпратено и до началника на РУО - Плевен. В него се повдигат тревожни факти: за пропуски в организацията на работата с деца от социално слаби семейства и с „различна етническа принадлежност” в условията на ОРЕС (Обучение в електронна среда).

Затова потърсихме ръководството на РУО с въпрос какви мерки са предприели по сигнала. За съжаление, нито РУО - Плевен, нито дирекция „Хуманитарни дейности” в Община Червен бряг, в чийто ресор е образованието, не отговориха на въпросите ни. Нещо повече – не пожелаха да ни съдействат да се срещнем с учителката, до която стигнахме по наши канали. От тях стана ясно, че жената е била заплашвана дори с уволнение за това, че е посещавала учениците си по домовете „в условията на КОВИД-19”.

Въпреки явното й нежелание да говори за проблемите си с ръководството на училището учителката Татяна Цветкова с охота разказа за начина, по който работи с децата, които са нейното призвание и съдба.

Публикуваме интервюто с учителката, а проблемите, които, колкото и да се опитват да ги скрият, съществуват в червенобрежкото училище „Христо Смирненски”, оставяме на вниманието на РУО - Плевен и Министерството на образованието и науката.

 

 

 

 

 

Интервю с учителката Татяна Цветкова:

Когато видях радостта в очите на децата и близките им,

осъзнах, че съм взела правилно решение

 

Таня Цветкова е на 54 години. Живее в гр. Червен бряг. Работи като учител в ОУ „Христо Смирненски“ – Червен бряг. Има 25-годишен опит в образователната система.

 

- Госпожо Цветкова, трудно ли се преживява от Вас и от децата дистанционното обучение?

- Учениците, с които работя тази учебна година, са първокласници. За дистанционно обучение в моя клас обаче не може да се говори. Причината не е нито в мен, нито в ръководството на училището. Направихме акаунти за всяко едно дете, след което се опитах да обясня на родителите им как да работят. Особеното е, че по-голямата част от децата се отглеждат от бабите, които не могат да се справят с интернет и с мобилните устройства. Някои от децата даже живеят в отдалечени места, където няма интернет. Ръководството на училището предложи на някои деца да бъдат раздадени таблети. Но това в случая не върши работа, тъй като липсата на интернет и неналичните знания и умения за работа с таблета от страна на възрастните и на децата е сериозен проблем. Тогава самата аз взех решение да ходя при децата и да им давам материали, които подбирах, съобразно възможностите им. Ръководството на училището се съгласи с предложението ми и ми предостави консумативи за подготвянето на материалите. Това беше по мое собствено желание. И започнах да практикувам следното. Отивах при всяко дете и му давах материалите, които бях подготвила, с кратки обяснения как да работи с тях. Допълнително по телефона контактувах с тези, които не знаеха как да се справят с някое от заложените упражнения.

- Какво е особеното у децата, с които работите в момента, и как Ви посрещаха те и родителите им, когато ги посещавахте?

- Почти всичките деца, с които работя тази година, са в неравностойно положение. Няма да описвам подробности. Само ще уточня, че някои нямат дори ток в домовете си. Първият ден когато тръгнах с колата си да обикалям по местата, където живеят, малко се притеснявах как ще приемат възрастните този начин на обучение.Питах се: Няма ли да демонстрират недоволство? Оказа се, че напразно съм се притеснявала. Не мога да опиша с думи каква радост и каква удовлетвореност идваше и от децата, и от възрастните.Наясно съм, че децата няма да могат кой знае колко да научат, като се има предвид, че вкъщи не могат да им помагат. Но в случая за мен е по-важно другото. А именно необходимостта от внимание към тях и това да не се чувстват отхвърлени и изоставени от всички. Всичко това им създаваше огромна радост, от една страна, а от друга провокираше у тях желанието да се научат и да попълнят правилно работните листове, които им раздавах. Точно това накара децата да се чувства значими, да се усещат така, че някой се грижи за тях, мисли как да им помогне и как да им бъде полезен.

През цялото време на така наречения локдаун може би това беше единственото разнообразие за тези деца. Първият ден си задавах въпросите: „Как ще издържа да обикалям?“, „Как ще се справя с тази ситуация?“.Но когато видях радостта в очите на децата и близките им, осъзнах, че съм взела правилно решение и продължих да практикувам. Всичко правех с огромно желание, без никой да ме кара и да го иска от мен.

- Как се работи с деца от този контингент и провокация ли е това за педагозите в ежедневната им рябота с тях?

- Сигурна съм, че и други колеги, ако започнат да работят така с деца от този контингент, ще им хареса и ще се почувстват удовлетворени. Истината е, че съм ходила на много обучения за работа в мултикултурна среда, за справяне с агресията… Така че работещият начин, за да можем ние, педагозите, да постигнем успех в тази посока, е да се подхожда към децата с истинска любов и съпричастност. Да няма лидерство в класа и да не бъдат потискани. Нужно е те да видят, да им се покаже, че могат, че и те са като другите, че и те са значими индивидуалности. Лесно е да бъдат отхвърлени, да бъдат избутани на последните чинове в класната стая и да им се каже, че нищо не става от тях… И точно това е причината да стават агресивни, защото усещат отхвърлянето.

Тази учебна година така се случи, че в класа, с който работя, по-голямата част от децата са с нисък социален статус, и се радвам, че тези деца попаднаха при мен, защото много искам да им помогна във всяко едно отношение. Тези деца, които живеят в лозята, при лоши метереологични условия едва успяват да дойдат на училище. И понякога са целите в кал. Има дни, в които не успяват. Училищният автобус няма как да стигне дотам. Вече две седмици сме отново на училище. Това е голяма радост за тях. Опитваме се да наваксаме материала, който сме пропуснали. Всички се стараят и имат изключително голямо желание да се научат. И се надявам, че ще се справим.

Интервюто взе Росен ХАДЖИЕВ

 

Коментирай

Петрова
22.01.2021 | 18:13 ч.
Поклон пред такива учители !
Милен Кирилов
22.01.2021 | 12:08 ч.
Таня Цветкова най добрата учителка която съм имал :)
 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.