Im memoriam: Стоянка Мутафова разказва за мъжете и любовите си в интервю пред в. "Бряг"

Общество
09.12.2019 | 08:45 ч.

Днес България изпраща голямата Стоянка Мутафова по пътя й към звездите. Звезда отива при звездите! Всеки от нас си спомня своята първа среща с нея - от радиото, екрана, сцената. Истински щастливци са онези, които са имали възможност да се докоснат не само до могъщия й талант, но и до самата нея - човек, жена от плът и кръв. Тук ви представяме нашата среща със Стояна в едно откровено интервю за в. "Бряг", в което тя за пръв път разказва как е била подложена на политически шантаж и принудена да се разведе и да се ожени за нелюбим мъж - бащата на дъщеря й Муки. 

Маргарита ТРИФОНОВА, Русе, юли 2014 г.

- Как сте, г-жо Мутафова?

- Добре съм, не се оплаквам, малко ми се подуват краката, но иначе съм добре.

- Не се ли уморявате да пътувате толкова много и да играете в толкова постановки. Ето сега сте в Русе, а след малко пътувате за Варна, довечера пак имате представление?

- Ами, честно да кажа, не. Повече се уморявам да стоя вкъщи. Не обичам домакинската работа, никога не съм я обичала. Не ми се готви и чисти.

- Как си почивате?

- На Драгалевци обичам да ходя, там имам къщичка,  природа, зеленина, цветя, това ме радва, така си почивам. Много ми е хубаво там, зелено и просторно е. Много обичам и морето. Когато бях по-млада, много обичах да плувам. Плувах навътре, навътре в морето, чак брега губех от поглед. Увличах се и докато плувах, си говорех сама на някакъв древен странен език, който и не го зная какъв е. Сигурно  това ми е останало от баща ми. Той знаеше много езици, на него съм се метнала, много учен човек беше.

- Често говорите за баща си – драматурга,  писателя ерудит Константин Мутафов. Какъв човек беше той?

- Все четеше, четеше, той беше истинският уредник на Архивния отдел в Регионалната библиотека. Все намираше стари документи, учеше се, речник издаде, речи е държал. Татко искаше да се занимавам с археология, да уча класическа филология, но мен не ме влечеше. Баща ми е роден в Трявна, но е живял в Русе. Семейството му се е преселило край Дунава още докато е бил малък. Тук е завършил и гимназия. Оттам ми е връзката с града ви.

- А майка Ви от София ли е? Имате ли братя, сестри?

- Майка ми е стара софиянка, коренячка. Много хубави дрехи ми купуваше, все с парижки тоалети ходех. Имах брат, три години по-голям, но той почина на 73-годишна възраст. Не бяхме близки, нямахме общи теми, не разговаряхме много. Той беше голям търговец - от всичко пари правеше и много му вървеше търговията. Все за пари мислеше и сделки сключваше. Аз съм от друго тесто човек, мен духовното ме влече, затова не се разбирахме много.

-  Била сте омъжена за Роберт Роснер – Ваш преподавател в университета. Как се случи, че точно Вас забеляза сред толкова студентки?

- Да, това беше първият ми брак. Аз бях на 23, а  Роберт на 51 години – мъж в силата си. Той беше  театрал от световна величина, велик човек. Беше немски евреин, по време на войната избягал от немците и така попаднал в България. Отначало се криел в едно село, след това го приютила фамилията Пееви /бяха много богати, имаха шоколадена фабрика/. Детето им заеквало и той го излекувал само за няколко дни, защото беше голям специалист, езиковед, говореше български по-добре от българите. След септември 44-та останал да живее в София и преподаваше в университета. Там се запознахме – водеше ми лекциите по език. Тогава следвах едновременно класическа филология и в театралната школа.

Той веднага ме забеляза, видя нещо различно в мен. Не знам дали съм била най-хубавата студентка, но със сигурност бях най-интересната. Обличах се с много хубави тоалети, имах много чар. Влюбих се до полуда в него. Той също ме обикна. Но не искаше да остане в България. Реши да замине за Чехия, защото там имаше голямо наследство, земи, три къщи. И аз заминах с него. Там се оженихме. Роберт ми помогна да играя на чешка сцена... Спомням си, че играх главна роля в пиеса на Молиер. За съвсем кратко време научих чешки и не беше никакъв проблем за мен. Само се притеснявах да не забравя текста, че беше в стих. Мислехме двамата с него да бягаме към Виена и там да градим бъдеще. Той ми даде идея да се явя на изпита ми в школата с една много интересна постановка по Анатол Франс – „Нямата жена”, и издържах блестящо. Щях да имам световна кариера, ако бях останала с него. Както чешката критика писа за мен, никога повече не са писали така… Изпуснах много и съжалявах впоследствие, че се разделихме. Развалих си и хубавия брак, и голямата кариера.

- …и тогава се появява Леонид, бъдещият Ви втори съпруг. Как стана така, че загърбихте голямата обич с Роберт, когото сте боготворели, и заминахте с друг?

- С Леонид се запознахме в Прага. Той учеше журналистика там. Вече бях женена за Роберт. Леонид беше разглезен мамин син, правеше се, че следва, но не беше взел нито един изпит. Започна да ме ухажва упорито, влюби се в мен, искаше да се разведа и да се оженим. Заплашваше, че ще се самоубие без мен. Майка му Мария Грубешлиева също се намеси - тя беше решила вече, че ще им ставам снаха…

- Как така тя била решила?!

- Ами така… Бях млада, неориентирана… Намесиха се и политически причини… Но не искам да говоря за тази тъмна история...

- Моля Ви, разкажете, това е важно и може би ще обясни решението Ви да изоставите такъв уникален човек, какъвто по думите Ви е бил Роберт Роснер и когото истински сте обичали…

- Ох, не искам да говоря за това…  По това време Леонид имаше друга връзка. Ходеше с дъщерята на Людмил Стоянов /вторият мъж на майка му/ от предишен брак. А Мария Грубешлиева не можеше да я трае. Макар че те нямат кръвна връзка, какво от това, че ходят… Но майка му беше решила да ги раздели на живот и смърт. И ето ти аз насреща. Синчето й влюбено в мен, удобен повод да го отдели от оная… Натиснаха ме и по политическа линия, защото аз бях студентка в Прага, а имаше един майор, който връщаше българските студенти от Чехия. Говореше се на ухо, че ги пращали директно в Белене заради неблагонадеждност. Това ме плашеше. Мъжът ми Роберт неведнъж ми беше предлагал да взема чешко гражданство и никой да не може да ме закачи, но аз лекомислено отлагах. Пък и не ми се скъсваше по този начин с моята България. Така и не усетих как набързо ме разведоха /не без намесата на влиятелната Грубешлиева/ и се върнах с Леонид в България.

- И как протече този… странен брак, от който все пак се е родила Вашата дъщеря Мария?

- Поживяхме заедно с Леонид, но не се разбирахме. Не го обичах, като се събрахме, не можах  да го заобичам истински и впоследствие. А свекърът и свекърва ми много ме обичаха. И след развода пак ме обичаха. Бяха големи, известни хора, каймакът на новото общество след Девети. По това време да си снаха на Людмил Стоянов и Мария Грубешлиева беше много престижно. Много богати бяха, свекърва ми живееше като кралица.

- Дъщеря Ви е останала след развода при Вас, как й се отрази случилото се?

- Дъщеря ми много тежко преживя развода ми с Леонид. Аз дори не осъзнавах, че толкова я е засегнала тази история. Тя беше много малка и мислех, че по-леко ще преживее промяната. Оттогава не е добре с нервите, шок е било за нея, не го е очаквала.

- Разкажете ни нещо и за третия си съпруг Нейчо Попов…

- Нейчо е голямата ми любов. Запознахме се в театъра, къде другаде? Обичахме се, разбирахме се, допълвахме се и в живота, и в театъра. Сродни души бяхме. Той се разведе заради мен. Беше женен, когато се влюбихме. Само на 49 години беше, когато почина от инфаркт. Жалко че го загубих, моята голяма любов.

- Какво ще ни кажете за мечтите си. Какво още искате да Ви поднесе животът?

- Мечти… Та аз съм вече на 93 години. Но не се предавам. Иска ми се още да играя на сцената, да пътувам. Колегите ми със смях разказват как преди месец, като минавахме през едно китно селце с малки къщички, казах: ех, като о с т а р е я, ще си купя една такава къщичка и ще си живея в нея. Ха-ха-ха! Като остарея...

 
Печатни издания

 

 

Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Пералнята ми приема за

пране вече само пижами...

Сложих едни дънки

и веднага ми изписа:

ТИ КЪДЕ???

АРХИВ | изберете две дати