Игнажден е, не бива да се изнася нищо от къщата

Общество
20.12.2023 | 07:07 ч.

Игнажден (наричан още Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден – в Източна България, Игнат и Игнатовден – в Западна и Южна България) е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември (когато датата се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). 

Игнатий Богоносец е бил епископ на Антиохийската църква. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището си Богоносец според едно предание той е получил, заради това, че ‎‎Исус‎‎ е взел детето Игнатий в прегръдките си, както е казано в Евангелието ‎‎на Матей.‎ Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който „има (носи) Христос в сърцето си“.

Според сведението на църковния историк Сократ свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пеене – песнопение, изпълнявано посредством редуване на двама певци или два хора. Това той видял във видение, в което ангелите възпявали Светата Троица от две противоположни страни. Св. Игнатий е автор на седем послания, писани по пътя към неговото мъченичество.

Той завършва живота си с мъченическа смърт в Рим, разкъсан от лъвове, през 107 или 108 г. 

Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма „Свети Климент“ в Рим. 

Според християнската традиция се смята, че на Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Обредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. 

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. Първият, дошъл в дома, се нарича полазник. По него се гадае каква ще бъде следващата година. Ако той е добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.

Полазникът внася в къщата трески или слама, слага ги край огнището или зад вратата, извършва действия според обичаите в различните краища на България. За него се слага трапеза, дават му се дарове (риза, пешкир, чорапи или къделя вълна). 
Някои от народните обичаи през този ден са, че не трябва да се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството. Младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-лесно (свързано с вярването, че на този ден започват родилните мъки на Богородица). Гадае се и за времето - ако на Игнажден е ясно, през април ще има суша, ако вали дъжд -  през април ще има дъждове и плодородие. Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът. Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.

В народните вярвания този преходен период между старата и новата година се свързва с появата на различни демонични същества, пакостящи на хората, затова се правят ритуали: рано сутринта на Игнажден жените посипват около къщата с каденото жито/просо и пепел за предпазване и др.

На този ден имен ден празнуват: Игнат(а), Пламен(а), Огнян(а), Искра, Искрен и производни от тях имена.

 


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.