Художниците да имат думата...

Общество
20.05.2015 | 16:59 ч.

Известен със своеобразния си стил и колорит художник Валентин Асенов - Хъкъла, както го знаят приятелите и публиката и както той сам подписва картините си, преди дни бе избран за председател на Представителството на Съюза на българските художници в Плевен. Асенов оглавява Групата на художниците и тук има една приемственост, тъй като той бе един от членовете на старото ръководство с председател Сашо Камбуров. Валентин Асенов е от 25 години в Плевен. Така че в тази, казано на шега, юбилейна за него година, той поема ръководството на Групата.

 

Валентин Асенов е роден в село Обител, Търговищко. Като малък прочел книга за художници, за художествената гимназия в Казанлък и да стане художник един ден, вече му било мечта. Имал голямо желание с това да се занимава. ”И се случи”, както той се изразява. Приет е в художествената гимназия „Академик Дечко Узунов”, тогава Средно специално художествено училище за промишлени форми, с две специалностидизайнери и изящни изкуства. Вальо е в класа на брата на народния художник проф. Ненко Балкански и пет години изучава изящни изкуства при Илия Вълкански. След това е приет и завършва живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 1987 год. в класа на проф. Александър Терзиев и с пряк ръководител асистент Георги Стойков. Няколко години след дипломирането си работи във Велико Търново. След това„Откъдето е жената, от там е и родата”, обича да обяснява Вальо акостирането в Плевен. В момента е преподавател в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков”. Многобройни самостоятелни и колективни изложби, участие в различни формации през годините и активно отношение в творческите изяви на плевенските художници, той се отличава със своя специфичен творчески почерк.

 

-         Вальо, какво заварваш на председателския пост във вашата творческа гилдия? Ти ли се кандидатира за тази отговорна длъжност сред художниците?

- О, не! Колегите ме предложиха и се стигна до избора. Дори ме навиваха да поема бремето. Какво заварвам? Има проблеми за решаване. Най-същественото е, че има едно брожение сред нас, художниците. Трябва да се знае, че художникът е индивидуалист и това оказва влияние върху неговото поведение. Надявам се обаче всички недоразумения да се изчистят. Колегите дадоха идеи и ще трябва да се работи по тези предложения, да се подкрепят от Представителството. Става дума да се организират различни мероприятия и главно да се обърне внимание върху художествената ни продукция и нейното представяне, и то главно на плевенските художници. Въпросът е да разнообразим нашата дейност. Нужно е да организираме повече тематични изложбинапример, посветени веднъж на пейзажа, на портрета и на други жанрове. В галериите трябва да се представят постоянно нашите, плевенските художници. Като че ли в това отношение заглъхнаха нашите изяви, като изключим отделни изяви по даден повод. Нужно е да се представя чрез творбите ни целият процес, един вид работилницата на художниците. Нужно е, когато се правят изложби и други прояви от подобен род, да се взема и мнението на Представителството, на колегите, защото значителна част от художествения живот в Плевен опира и до нашето присъствие. Но се надявам с моите колеги Убавка Тончев и Иван Велчев да успеем да предложим и отстояваме един професионален ред и осигурим авторитет на Групата.

- Първите мерки до какво опират?

- Не си поставям някакви свръхамбиции. Искаме, на първо място, да подобрим организационния ред и общуване на колегите за решаване на наболелите проблеми, защото всеки има какво да каже по важните въпроси на нашето художническо общество. На второ място - нужно е да си подобрим критериите при организирането на различни наши прояви. Например за общата ни художествена изложба, посветена на св. Пимен Зографски, която по традиция е на трети ноември, да въведем едни стабилни творчески критерии за участие в нея. Досега това беше малко безконтролно и главен критерий беше количеството. Смятаме творбите, които ще участват, да бъдат подложени на журиране. Има голям разнобой в качеството.

Бихме искали да имаме и ние думата при решаване на общоградски въпроси за градския интериор и екстериор. Това особено се отнася за изработването и поставянето на паметници, дизайнерски форми и т.н. Трябва и ние да имаме думата, за да не се получават недомислия и грозотии в Плевен.

-         Умря ли идеята за Международния пленер по живопис, който беше една от привлекателните прояви на художниците и на града?

-         Не напълно. Засега я споменаваме, но още не сме се преборили. За тия двайсет и пет години много неща си отидоха от нашия живот - пленерът, не се откупуват творби на художници, а през това време минаха много художници и без техните картини това остава бяло петно в историята на художествения живот. Поне за архива и фонда на галерията трябва да се отделят средства, за да се попълва. Иска ми се по-активно да работим и в тази посока с Общината, да бъдем сговорчиви, за да обогатяваме и осмисляме нашия живот. Това ще обогати и подобри представителността на града, което е наложително. В Плевен има много възможности за изяви на нашите творци, за едно общуване и съгласуване и обогатяване на проявите ни. Това ще от полза за всички и за цялостния живот тук.

-         Остава ли време за картините при толкова ангажименти?

-         След работния ден в училище или в някои от по-свободните следобеди. Съчетаването е трудно, но остава по малко време. Тогава бягам в ателието и работя. Там забравям всичко и оставам с моите си мисли и мечтания. Готвя се сега за конкурса на Алианс България и трябва да предам картините, защото местната изложба ще е в началото на юни. Картините ми са в моя стил, фигурални композиции, колорита спазвам, но правя и други неща. В перспектива може би в следващата година ще направя самостоятелна изложба. Случва се да участвам и в някои от организираните пленери. Не мога да се оплача от ангажименти, но за всичко трябва да се намери време. За да го има, художникът трябва постоянно да се явява пред съда на публиката.

 

Димитър СТОЙКОВ