Гражданите срещу държавата или кой кого рекетира

Общество
29.07.2015 | 08:22 ч.

Стоица АРГИЛАШКИ

 

            Няма да има идеални управляващи никога в идеалния смисъл на понятието „идеално управление”. Това би било идеализъм и нездрав опит за проява на реализъм, тогава, когато не сме готови за него. Между другото, на българина, дори и по време на насилственото християнизиране (спасило хунската ни държавица) никога не му е липсвало чувство за реализъм.

            И това лято гражданите/селяните пак сме срещу държавата, в битността си на енергетици, полицаи, пожарникари, фермери, разбивачи на градушки, синдикати и работодатели/бизнес. Нещо в нас ферментира по време на жега, после виното от тези процеси изветрява, а понякога-най-неочаквано, гърми взривоопасно. Примери-колкото щеш. Но от Третото хилядолетие са: безславното детрониране от властта на Негово Величество Симеон Втори Сакскобургготски, с прословутите му, но несъстояли се 800 дни. Падането на първото правителство на ГЕРБ, фиаското на БСП/ДПС. Сега Началството демонстрира феноменална отстъпчивост в новата колаборация/коалиция и заради нея е на бял кон във властта, аплодиран и подкрепян върху седлото от вчерашните си опоненти (ДБГ, ОДС, ВМРО и т.н.). Ако не го подкрепят, колаборационистите просто ще изпаднат от каруцата на властта, която им се струва в момента изкусително сладка и поради тази причина - безгранична.

            И понеже русенци са обичайно сред заподозрените „първи” в много неща, още в началото на седмицата от "Топлофикация Русе" направиха първата крачка в протестно шествие срещу 5-те % вноска, която трябва да внасят за компенсиране на фалиралата НЕК. Днес е ред на бизнеса организирано да покаже мускули срещу въпросния данък обществен рекет заради  нечистотията в енергетиката. Т.нар. фонд "Сигурност" на електроенергийната система може би внася временно спокойствие в отрасъла, но очевидно разбутва икономическото домино на българския индустриален модел.

            Всъщност, ние имаме ли изобщо някакъв модел- на каквото и да е? Поне се научихме да протестираме. Май това е моделът. Неоспоримо е, че „онези” от властта са „наши” хора и ако можем да се сърдим за нещо, каквото и да е то, нека да не посягаме толкова често на държавността, а да мислим, когато им поверяваме властта. Няма да е далновидно и ако престанем да търсим цялата истина за неуспехите вътре в себе си, колкото и горчива да е тя. Иначе безконечно ще се гледаме с наведени очи и ще търсим изцеление в колективната безотговорност чрез безумно дюдюкане от пусто в празно.

            Ваш: St.Ar.

            Пишете ми на: stoitza@abv.bg

Снимка: Интернет, архив

 

 

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.