Гледните точки на двама актьори за премиерния спектакъл „Страшният съд“ на ДКТ „Иван Радоев“ - Плевен

Общество
24.10.2019 | 18:00 ч.

Преди дни се състоя премиерата на спектакъла „Страшният съд“ по Йодьон фон Хорват на сцената на ДКТ „Иван Радоев“. Постановката е на Лилия Абаджиева. Главните роли в представлението се изпълняват от актьорите Васил Витанов и Екатерина Стоянова, с които се срещнах преди премиерата и разговаряхме за превъплъщаването им в образите на Томас Худетц и Анна. Васил Витанов е завършил НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Ивайло Христов преди две години. За четвърти път се среща с режисьорката Лилия Абаджиева. Дебютирал е в плевенския театър в постановката „Цимбелин“ по Шекспир. Екатерина Стоянова е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 2007 г. Дебютирала е в Народния театър „Иван Вазов“. 7 години е работила в театър „Българска армия“. В плевенския театър е дебютирала в спектакъла „Гората“ по Братя Грим.

 

Васил: - Моят герой е един изряден служител, който никога не бърка. Но се случва нещо и това, че никога не бърка, се променя. Темата за вината и съвестта присъства във всеки един от персонажите в пиесата. Но у моя герой е най-силно изразена. Нещата се завъртат около него и около персонажа на Екатерина. До какво довеждат истинската съвест и истинската вина? Вярата, че ти не си виновен, е част от гласа на съвестта ти. И от там нататък започват да се случват стандартните неща - не можеш да спиш, не можеш да правиш каквото и да било, не можеш да дишаш нормално... И всичко се променя. Променя се животът на близките ти. Променя се животът на близките на близките ти. Всичко се променя от едно невнимание. Намирам допирни точки между мен и героя ми. И аз съм такъв човек, поне така съм се усещал в случаите, когато се чувствам виновен за нещо битово, дребно детайлче. Просто наистина не ми дава мира и съм способен да не спя нощи наред и си казвам: “Бе, пич, това не си го направил, това няма значение. В смисъл не си виновен за това нещо“. Но нещо отвътре ми казва, че съм виновен. И такова дребно нещо е способно да ме извади от контрол. А на моя герой му се случва стотици пъти по-мащабно и безвъзвратно. Посланието ми към плевенската публика е, че всеки един човек е Томас Худетц. Персонажът към края на действието достига до някакъв катарзис и себепознание. Нещото, което бих запитал плевенчани, е: Доколко всеки един от хората, които гледат спектакъла, би се осмелил да достигне до катарзиса, би се вгледал в себе си, би се опознал, вършейки нещо лошо, стотици пъти по-малко от това, което моят персонаж върши? Доколко човек има смелостта да се познава?

Екатерина: - Моята героиня е като всички млади момичета, които имат мечти. Във времето са си, но искат да са на друго място и в друго време. Тя живее за мечтите си. За първи път се срещам с този автор, но вътре преоткривам както Достоевски, така и Чехов. За мен тази роля е интересна. Аз не бих реагирала така емоционално, както реагират момичетата в нашето време и искат да изразят дадени чувства и емоции. По-близка се усещам с моята героиня след второто действие, когато се случва една ужасна катастрофа. И по-силно персонажът ми започва да преживява това, което се е случило, като негова грешка, която е несъзнателна. Започва терзанието на съвестта, която за всеки един човек е страшният съд в него. Как цялото това нещо разрушава самия човек? Как го преодолява? Може ли да го преодолее, или не? Моето послание към плевенските зрители е, когато дойдат на спектакъла, да отворят сърцето си доколкото могат. Ако усетят и ние успеем нещо да им предадем, да си зададат въпросите: Какво е за един миг да се преобърне целият ти живот? Какво е важното за самия теб? Всеки човек избира по какъв начин да живее. Дали да защитава своята истина, дали да бъде вярващ в Бога, дали да бъде вярващ на себе си, дали да устоява, дали да прави грешки. И когато се случи, съзнателно или несъзнателно, той самият да успее да потърси и да отговори на себе си, на душата си и на съвестта си.

 

Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

 

 
Печатни издания
Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Жена в лондонското такси към шофьора: - Към Ватерло! - Гарата ли? -Ми то, за битката съм малко позакъсняла...!

АРХИВ | изберете две дати