Георги Чапанов, поп и рок изпълнител: Чрез музиката намирам начин да изразя моето израстване в живота (ВИДЕО)

Култура
08.04.2021 | 16:53 ч.

Георги Чапанов е на 26 години от Плевен. Завършил е в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен, специалност „Живопис“, през 2013 г., а в момента следва магистратура „Поп и джаз пеене“ в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Обича да тренира фитнес, да практикува йога и да рисува.


- Г-н Чапанов, как се случва обучението ви в Музикалната академия в настоящата ситуация, свързана с кризата от коронавируса?

- В настоящата ситуация обучението е в онлайн форма. Преди няколко седмици имахме присъствено упражнения, а лекции - в различни онлайн платформи. Действа ни особено добре, когато обучението ни за пеенето е присъствено. Да се разпяваш на живо пред преподавателя, е друго усещане и препоръките са по-различни. Губи се обаче това усещане на живо, когато се работи в екип в интернет пространството. Изучаваме дисциплината „Актьорско майсторство“ в ZOOM платформата. И когато разиграваме някаква пиеса, трябва да изчакваме един да си каже репликата и тогава другият да започне, за да няма пресичане. Но все пак е възможно да се работи и да постигаш желаното.

- Това ваше отношение и тази нагласа към изкуството са вероятно генетично заложени. Как ви подпомагат те да се развивате като личност?

- Бях съвсем малък, когато баща ми Божидар Чапанов започна да пише авторски песни за мен и за брат ми. На 6 години имах първата моя авторска песен. Така той ми даде тласък към изкуството. Истината е, че така намирам личностно удовлетворение, да бъда това, което усещам, че съм, да мога да изразявам себе си по най–добрия начин. Смятам, че ми е даден талант, който трябва да развивам. Моят баща беше учител по физика и математика, но беше завършил и „Естрадно пеене“. Той успя да основе формация „Фамилия Чапанови“, в която се включи и брат ми Васил Чапанов.

- Споделете как протича творческият процес при вас?

- Когато създавам нещо свое, искам то да е преминало през мен. Избирам да говоря и да пея за онова, което съм преживял, а не което не разбирам. За мен най–големият вдъхновител в изкуството е животът и моето израстване в него. А чрез музиката търся най–подходящия начин да го изразя. Това са моите мисли, моите усещания, моите преживявания, всичко, което ме вълнува. Най–прекият път към чувствата за мен е свързан с музиката.

- Всички ли ваши музикални творения психологически провокират слушателите?

- На 16–годишна възраст започнах да творя електронна музика, парчета, които нямат текст. Но тези с текста винаги са свързани с психологията. Аз самият търся и съм за промяната. Промяната свързвам с възможността човек да се развива, да преминава през трудностите, да върви напред, да не се отказва...

- Следвате магистратура, живеете в София. От какво значение е за вас Плевен и как възприемате родния си град?

- Обичам родния си град. Това е мястото, където се чувствам най–спокоен и най-добре. Но съзнавам, че в София има много повече възможности за музикалното ми развитие.

- Как прогнозирате бъдещето си?

- Като начало, засега, се виждам в България. След като завърша магистратурата, ще се съобразя с обстановката и ще реша какво искам. В момента сме във време, в което всичко в условията на пандемията се променя от днес за утре. Може би ще се установя в София. Това е мястото, в което има повече възможности за музиканта и за изпълнителя.

- Занимавайки се с творчество, контактувате с млади хора, които имат същата ментална нагласа като вашата. Как мислите, дали има в настоящия момент възможност за тях да изявяват творческите си способности и дава ли им се достатъчна възможност да изразяват посланията си?

- Много се промениха нещата и тръгват все повече в посока към интернет пространството. Живеем във време, в което можеш да изразиш себе си в сайтове и в социалните мрежи. Те стават все по–предпочитани от младите хора. От една страна, това е хубаво, че всеки от нас там има достъп, за да изрази себе си, но от друга страна, живата връзка с публиката е много по–въздействаща и провокира всеки творец много повече да се раздава.

- В Музикалната академия планувате ли на живо концерти, представления?

- На този етап не. Но преди да възникне пандемията, всяка година правихме продуктови концерти, организирани от академията, в които всички студенти можеха да се изявят. Сега всеки развива себе си индивидуално, а когато тази криза отмине, ще започнем отново да действаме и на живо. Подготвяме песни, пиеси, за да ги представим, когато има тази възможност.

- Как възприемате старата българска поговорка „Музикант къща не храни“?

- Смятам, че всеки човек може да бъде успешен в нещо, в каквото и да е. Трябва наистина да го иска и да е отдаден за него. С музика също могат да се печелят добри пари като музикант и като изпълнител, като преподавател по пеене и музика... Има много варианти, стига човек фокусирано да иска и да действа креативно.

- Какво е вашето послание към младите хора, които имат нагласа да се занимават с изкуство?

- Искам да пожелая на всички успех в онова, с което се занимават, да не се отказват, въпреки особената ситуация, в която сме поставени в момента. Искрено вярвам, че новото поколение е все по–информирано, все по– надъхано, все по–талантливо... Ще пожелая на всички здраве и нека да преследват докрай това, което ги мотивира и ги вдъхновява.

Росен ХАДЖИЕВ

 

 

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.