Димитровден е, започва зимата

Общество
26.10.2021 | 08:03 ч.

Димитровден е народен и православен празник, отбелязван на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.

Св. великомъченик Димитър Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, който бил управител на града, имал в дома си молитвена стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитър заел висок военен пост, бил отличен за своите качества, но получил заповед да преследва християните. Вместо да направи този компромис, той покровителствал последователите на Христос.

Чул за това, император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитър да се откаже от вярата си в Христа. Той отказал, увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка.

Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил благословия от него да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на град Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври, имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.

 
 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.