Денят на Дунав - 29 юни: Как се е развивал водният транспорт в Плевенския регион

Общество
29.06.2020 | 08:46 ч.

Денят на Дунав се чества на 29 юни – датата, на която е подписана Конвенцията за опазване на река Дунав. 

Под мотото „Открий Дунав“ ще премине кампанията за Деня на река Дунав през тази година. Заради глобалната пандемия COVID-19, 29 юни 2020 г. ще бъде малко по-различен, измествайки се онлайн, пишат от Басейнова дирекция "Дунавски район".

Целта на кампанията за Деня на Дунав тази година е да открием и опознаем Дунав и реките, които се вливат в него, както и жизненоважната им роля за осигуряването на вода, храна, отдих и поминък. В този дух, в Дунавския басейн се очаква да се проведат различни онлайн дейности, онлайн игри и видеоконференции, представяне на филми и интересни факти за реката.

Към настоящия момент традиционният конкурс Danube Art Master, е предвидено да се проведе през есента, в периода септември – ноември. Ако до 15 август 2020 г. се потвърди, че училищата в повече от 50% от дунавските страни ще останат затворени през септември поради епидемията от COVID 19, то тази година конкурсът ще бъде отменен с цел осигуряване на безопасността.

Една от основните транспортни артерии на Европа е река Дунав. Извираща от планината Шварцвалд и вливаща се в Черно море, със своята дължина от 2852 километра тя пренася хора и товари от единия до другия край на Стария континент. Дунав е гранична за България река и единствената плавателна.

Въпреки липсата на пряк излаз на море, река Дунав дава една добра възможност на Плевенския регион за развитие на местния воден транспорт.  От материалите на Държавен архив – Плевен научаваме интересни факти за неговото развитие:

 В следващите редове ще спрем вниманието ви на първото пристанище - това на село Байкал. 

За наличие на пристанище в селото през 1942 г. свидетелства писмо от кмета на тогавашното село Борил до околийския управител в Оряхово. В средата на миналия век дейността на пристанището се е развивала с добри темпове. Това е описано в доклад от първото полугодие на 1950 г. на Общинския народен съвет на село Борил (днешното село Байкал), тогава Оряховска околия, Врачански окръг. На пристанището са акостирали както пътнически, така и товарни кораби. Портът разполага със своя административна сграда и бюфет, който е разкрит в нея. Любопитно поведение е имал т. нар. “бюфетчик”. Въпрек че устно е бил предупреден да не позволява на гражданите да прекаляват с алкохолните напитки, същите са откривани да нощуват на кея в нетрезво състояние, именно поради консумация на алкохол в бюфета на пристанището.

Следващото пристанище е това при село Загражден. През 80-те години на XX в. пристанът осигурява три пъти дневно връзка с крайдунавските селища в двете посоки.

Поради своето благоприятно географско положение и еднаквата отдалеченост от двата крайни гранични пункта на река Дунав - градовете Никопол и Плевен, Сомовит още в далечното минало е привличал вниманието на търговци и навигатори и така още преди Освобождението на България от Османско владичество става пристанищен пункт.

Пристанището обслужва износа на зърнени храни от централна Северна България. Това поражда и нуждата от изграждане на жп линията Ясен – Сомовит. Стената на пристанищния кей е построена в периода 1921 – 1922 г. През 1941 – 1942 г. германците разширяват кейовата стена и монтират два портални крана. През първата половина на XX в. пристанът на Сомовит е малък, с 30 – 40 работници. След 1950 г. пристанището се развива с главоломни темпове. За това се съди от отчети за изпълнение на плановете.

Ако през 1951 г. са обработени 9566 броя вагони, то през 1973 г. техният брой нараства на 19 457. Увеличение има и при обработените физически тонове, съответно за 1966 г. са 533 900, за 1973 г. нарастват на 597 000, а през 1976 г. вече са 683 000.

В края на 1969 г. пристанището разполага с 300 метра кейова стена, от която 264 метра с кранов път. Монтирани са общо четири портални крана. Работят два багера и два автовлекача. Почти 100% от товаро-разтоварните операции са механизирани. Пристанището е на площ 9000 кв. м, които са павирани и асфалтирани. Разполага с две магазии с площ 2500 кв. м за съхранение на стоките и товарите. Кеят може да приеме три кораба за обслужване. Портът е обслужван средно от 180 работници.

Профилът на внос-износа е следният: внос – въглища, черни и цветни метали, дървен материал, петрол, вестникарска хартия и др., износ – пшеница, домати, грозде, консерви и др. От 1964 г. започва обработката на крайбрежен пясък за нуждите на строителството.

Последната спирка от нашето пътешествие е пристанът на Никопол. По време на Втората Българска държава Никопол е едно от главните пристанища, които свързват града с Централна Европа. След Освобождението през в 1878 г. пристанището има незначителни функции, а в периода след 9 септември1944 г. на пристанището акостират кораби с туристи от тогавашния Източен блок.

В „Държавен архив” – Плевен има регистриран фонд на Пристанище – Сомовит с документи за периода 1948 – 1996 г.

Още по темата

Коментирай