Д-р Геновева НИКОЛОВА - директор на Лозаро-винарско училище „Ал. Стамболийски“ – Плевен: Държим на нивото, пазим традициите на училището ни

Общество
11.02.2020 | 18:58 ч.

Във връзка с предстоящата годишнина се срещнахме с Геновева Николова – директор на училището. Тя е завършила Аграрния университет в Пловдив, квалификация инженер-агроном, специалност лозаро-градинарство. Започва професионалната си кариера в Института по фуражите в Плевен, където защитава и докторантура. През 1992 г. започва работа в училището като преподавател, а сега е директор. Близо трийсет години тя работи тук и в момента е ангажирана с отбелязване на неговата 130-годишнина.

- Започнах работа тук две години след отбелязване на 100-годишнината на нашето училище и имах късмет да е при тогавашния директор - господин Борис Рангелов – знакова личност за нашето образование. Близо трийсет години съм тук, а минаха някак неусетно – в училище, кабинетите, на полето. Минаваме целия годишен цикъл в усвояване на знания и практическа работа на полето, в стопанството, по машините и т. н. През цялото това време съм била и класен ръководител. Много от нещата, които научих като преподавател, по конкретната ми работа и чисто житейски, съм усвоила от господин Рангелов. Той беше ходещ ерудит и съм му се възхищавала на това как може да върши толкова много неща наведнъж. Така че имах един много добър старт, съдействие и помощ от него, а след това много добре продължихме и с другите колеги. С Бисерка Илиева работихме много по усвояване на европейските проекти. Лично аз работех преди това известно време в София като координатор по европейските проекти. Помогнах и на много други училища в усвояване на методиката и разработването на тези проекти. Благодарение на тях нашите ученици успяха да осъществят практикуми в чужбина и да се запознаят с много интересни неща за бъдещата си професия. Естествено, това не ставаше никак лесно.

- Госпожо Николова, каква е най-голямата трудност за един директор днес като ръководител на едно професионално училище?

- Трудното в началото е да създадеш екип, с който да работиш. Това мисля, че го постигнах. Но голямата трудност днес при това социално разслоение, демографския проблем и още редица фактори, се отнася не само за нашето училище, но и за другите професионални. Проблем е да набереш достатъчно ученици, които да искат да изучават съответните специалности, както и да получат подобаващо образование, когато и в неспециализираните се предлагат подобни специалности и дисциплини като в строго специализираните. Освен това на територията на един град има много училища и всяко се стреми да привлече повече ученици и в много от тях се предлагат в отделни класове специалности, които ги има в специализираните училища. Засега се справяме със ситуацията, но е много трудно. По-рано беше друго. Министерството на земеделието ни бе първостепенен разпоредител с бюджета, а сега това е Община Плевен. От юли 2016 година професионалните училища вече са общински. При това положение Министерството на земеделието спря своето финансиране. Докато преди училищата бяха държавни, сега станаха общински, с делегиран бюджет и ситуацията не е никак лека.

- Какво представлява днес училището ви?

- Въпреки всичко ние продължаваме да сме един авторитетен център, смея да мисля, все още привлекателен. Няма човек, който да е минал през нашето училище, и след това да не говори с умиление и колко ценни неща е научил тук. Сега сме около стотина ученици, че и по-малко. А сме били над петстотин някога. Учителите ни са петнайсет души. Материалната ни база е голяма, но се нуждае от обновяване. Разполагаме с 360 дка земя, от които 30 дка са лозя. Имаме и музей, и изба, където учениците провеждат практиката си.

Тази година се надявам, че ще има един по-различен поглед върху план-приема и тогава децата да се разпределят според интересите си и да има за всяко училище необходимия прием. Трябва да е регулиран държавният план-прием. Направиха се много неща при разпределението на план-приема, като се започне от министерството през регионалното управление, за да се стигне до рационален вариант. По-рано сме имали ученици от цяла България. Хубавото е, че при нас идват потомствени ученици на земеделци и на лозари. Някои от тях след това продължават образованието си в Аграрния университет. И там преподавателите неведнъж са казвали, че си личи, когато приемат наши възпитаници.

- Какви специалности предлагате сега – 130 години след основаването на училището?

- Специалностите ни сега са чисто земеделски – лозаро-винарство, растителна защита и агрохимия, агроекология, трайни насаждения - защитена от държавата, което означава, че в една паралелка може да има и по-малко ученици. Всички обаче получават най-висока степен на обучение, трета. Идеята е това да се отнася и до реализацията на учениците след това. Истината е, че учениците все по-малко са привлечени от ръчния труд. А без него не може да се мине. Как ще си завършил нашето училище и няма да знаеш как се реже лозе, за да обясниш на другите?...

За да има реализация, има и друга форма на обучение, която се реализира под формата на проект при нас. Има успешни стъпки и в тази посока, но както се казва, всичко опира до финансите. Много е трудно, но трябва да се преборим.

Продължаваме да участваме с проекти за практика на ученици в други европейски страни. Очакваме резултатите от нашия проект за практика в Малага, Испания.

- Какво предстои за тази година във връзка с годишнината?

- Идеята ни е честването да го направим на Трифон Зарезан в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ и това да бъде един спектакъл, както подобава за подобни празници, с концерт. Ще има и изложба в Държавния архив с оригинални материали от историята на училището. Ние трябва да държим и поддържаме нивото, че сме единственото лозаро-винарско училище с такава богата история, през която са минали хиляди възпитаници, и с невероятни традиции.

Димитър СТОЙКОВ

 
Печатни издания

 

Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Габровец купува обеци за подарък.

- За Св. Валентин ли са?

- Едната. Другата - за Осми март. 

 

 

АРХИВ | изберете две дати