Цветан ИВАНОВ, кмет на с. Лазарово, община Кнежа: Надеждата за селото ни е в младостта

Общество
09.06.2019 | 17:56 ч.

Село Лазарово е доста екзотично. То така е сгушено в доловете, където се е настанило, че трудно може да се открие по познатия начин – да се вижда отдалече, да прави впечатление с някоя импозантна сграда, пък дори останала и от давни времена. Но зад баирите и гъстата растителност, навлезеш ли в него, веднага правят впечатление чистите улици и спретнати дворове, накичените с цветя къщи и подредени градини. На входа на селото кметът Цветан Иванов е закичил знамена, та минаващите да знаят, че тук е Лазарово. Около 400 души, 60 процента пенсионери близо, нова църква, без училище и без детска градина, но пък има пенсионерски клуб за шейсетина души... Но това описание може да ви заблуди, че селото е някак си самотно. Напротив, тук има много силен, но наистина скромен живот. Ако търсите някой да ви разплете историята на Лазарово, това може да бъде само кметът Цветан Иванов, който вече изкарва третия си мандат на този пост и гордо носи фланелка с името на родното си село.

Може би трябва да започнем с националните състезания за тежки машини „Без път“ в Лазарово. Това е голямата слабост и на Иванов, който разчита с това селото да добие популярност, за да бъдат привлечени инвеститори и предприемачи и да се отворят възможности за младите хора и на бъдещите жители. Има ли такъв шанс и как вижда това кметът, ще разберем от разговора ни с него.

 

  • Нашето село е много старо. Някогашното му име е било Струпен. В ливадите, в местността Совате, където ни е оброчището, имаме поставен оброчен камък. Стотина метра по-надолу се намира и дъб, викаме му Горуня, който е на 500 години, маркиран, величествена работа е и човек само като впери поглед в него и се опре о ствола му, добива сила. Селото ни е много хубаво, освен земята имаме и много добре развито животновъдство - осем фермери се занимават с отглеждане на животни. Има няколко души с големи кози чарди от по 150 и над 200 глави, овцеферма с около 150 животни, няколко стада с говеда. Намират се в оборите на бившето ТКЗС. За разлика от други села, при нас има много стока и животновъдството ни е добро.

Но имаме и нещо много интересно, което се случва в Лазарово. Това са националните състезания „Без път“, които организирахме за дванайсета година през май. Събират се състезатели от цялата страна и идват 4-5 хиляди човека и хотелчетата и хотелите в Кнежа, Бяла Слатина, Червен бряг, Плевен тогава се пълнят от състезателите и публиката. Тогава селото се оживява и се събужда за интересен и динамичен живот. Идват от Лазарово, Бяла Слатина, Червен бряг, Павликени, София, Самоков, Плевен, Разград, Силистра, Варна, Смолян, Бургас – от цяла България. Става дума за много народ, който се настанява по поляните и горичките край трасето извън Лазарово. Някои си носят дронове и с тях наблюдават „Без път“. Участват както млади хора, така и по-възрастни, а и някои, прехвърлили вече седемдесет години. Това е едно състезание с преработени и усилени машини, които минават през доста насечена местност, а при нас такива условия има и надпреварата е доста драматична. Аз и двама мои приятели сме организаторите и инициаторите на тези състезания. И не мислим да се отказваме в бъдеще, защото това е не само облик на селото, но и на общината и областта. Има какво да предложим като социален продукт, както се казва днес.

  • Господин Иванов, какво е характерно днес за живота на селото, с какво се занимават хората, как преживяват?
  • Както се вижда, ние не сме много народ тук. Повечето хора са пенсионери, земята им е дадена на арендатори – обработва се около 25 хиляди декара земя. Другите - младите, или по-младите, са някъде към петдесетина души, които намират работа в Червен бряг, в Кнежа, по Плевен. Тях се стремим да запазим и задържим тук, но както и по другите села, трябва да има работа по места. Тези състезания, за които стана дума, също имат отношение към това да ни се обърне внимание и да ни подкрепят предприемачи, дай боже, и някой инвеститор. Има идеи наши съселяни да се върнат и да отворят работа в областта на съвременните технологии и може би това да се случи някой ден. Надявам се, че ще са такива хора, които обичат Лазарово, както и аз.

Голяма грижа са ни възрастните хора, на които трябва да се помага, да се обслужват и някой да се грижи за тях през деня. Кметът на община Кнежа е назначил трима души от селото, които са лични асистенти и се грижат за шестима възрастни жители на Лазарово.

Спечелихме обаче и един проект на общината за десетина хиляди лева, за да изградим в центъра на селото детска площадка в паркчето ни, и това ще ни е втората такава. Другата седмица ще направим първата копка на хубавото начинание. Не е малко за нашето Лазарово такава придобивка. Аз имам едно правило - да довършвам нещата докрай.

 

Димитър СТОЙКОВ

с. Лазарово – Плевен, юни

 

 

 
Печатни издания
Най-четени

 

 

 

 

Виц на деня

Семеен скандал:
- Не мога да повярвам, че си ходил на проститутка! - крещи жената.
- Няма как да обвиняваш мен за това. Ти не искаш да правиш секс с мен.
- За това си виновен ти! Никога не си ми казвал, че си готов да си плащаш!

АРХИВ | изберете две дати