Честит 24 май - Ден на българската писменост, просвета и култура!

Култура
24.05.2022 | 08:24 ч.
На днешния свят ден в душите ни звучи песента от детството "Върви, народе възродени!"
Да си припомним пълния текст, славещ делото на братята Кирил и Методий, така както го е написал преди 130 години учителят е по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски.
 
Малко известен факт е, че творбата на Михайловски се състои от 14 куплета, от които 8 са превърнати в песен по музика на Панайот Пипков. 
 
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. На 9 май Пипков забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.
 
На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.
 
От следващата 1902 година  на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. И се пее до ден днешен!
 
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
 
 
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
 
Български всеучилищен химн
 
Стоян Михайловски
 
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
 
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
 
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
 
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
 
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
 
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...
 
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
 
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
 
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...
 
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
 
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
 
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
 
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
 
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
 
Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]
 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.