Атанасовден е, денят започна да пораства и лятото се приближава

Общество
18.01.2024 | 07:12 ч.

На 18 януари Българската православна църква отбелязва Атанасовден и почита паметта на Свети Атанасий Велики. Освен християнски, той е и народен празник.

Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Той е един от най-видните богослови и радетели за чистотата на вярата и се приема за първия разпространител в Европа на възникналото в Египет монашество. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики“.

Почитан е от всички християни като светец - от православните, римокатолическите и древноизточните църкви, и е смятан за един от значимите християнски водачи от повечето клонове на протестантството.

Светецът се чества на 18 януари - датата на последното му завръщане като православен епископ на Александрия, след като е бил гонен пет пъти от арианите от епископския си пост, и също на 2 май – деня на неговата смърт.

Свети Атанасий взема дейно участие през 343 – 344 г. във втория Вселенски събор, наречен Сердикийски, състоял се в днешна София. На него той страстно защитава църковното учение от тезите на арианството. Според легендите той е основал назования на неговото име манастир в чирпанското село Златна ливада, който се смята за най-стария непрекъснато действащ манастир в Европа.

В народните вярвания тачат светеца като брат близнак на свети Антон с власт над снеговете и ледовете. Поверието твърди, че облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Той заедно с брат си св. Антон са ковачи и изобретяват ковашките клещи. Антонов- и Атанасовден се честват като сезонни празници и като празници на ковачи, ножари, налбанти и железари. 

Зимният св. Атанас – Атанасовден, е наречен „Среди зима“, след който денят започна да пораства с по „едно просено зърно“ и лятото се приближава. Св. Атанас и брат му се считат и за повелители над чумата, шарките и антракса (синята пъпка). На този ден за Баба Шарка се пекат и се раздават надупчени с вилица содени питки, полени с мед, за да не се шарят децата и да се умилостиви да бъде „медена“ болестта и да премине леко. За да не се „подсърдят“ болестите, за тях се оставя на тавана парче с мед от питата, а за „лелята“, т.е. чумата - цяла питка. Болестите не са наричани по име, а само „медените“, „лелите“ или „благите“. Жените не плетат, не предат и не готвят боб и леща. Готви се и се раздава за здраве черно пиле с ориз; перата на пилето се считат за лечебни и се запазват до следващата година. Традиционно празнично ястие е и свинското с бамя. Младите момци и моми излизат на поляните край селището, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора.

Именици са Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка, Аня, Траян.

 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.