Александър Сахатчиев: Истинският майстор слугува на занаята си

Култура
10.10.2023 | 14:21 ч.

- Аз имам закваска от баща ми. Той беше голям майстор  на часовници. Като се кажеше бай Петьо Саатчията, това беше достатъчно… Така че умеех да пипам фината техника… Той искаше да се занимавам с неговия занаят, но като видя, че отивам в друга посока, се отказа.

Още от малък  ме забелязаха как рисувам. Важна роля изигра учителката ми в началния курс  Костова. Не можеха да повярват, че аз рисувам като по-големите. Даже имаше нещо като конкурс, съблюдаване как рисувам, за да се уверят. После завърших художественото училище в Казанлък. И  след три опита ме приеха в Академията... Третия път успях, подготви ме Светла Чакърова – много добра беше. Много се зарадвах, като ме приеха. Радостта беше голяма. Но после имах големи перипетии в живота си, особено докато бях в Монетния двор.

Какво научих  от Академията… най-вече техниките, които се използваха. Много запален бях, работех и нощем. Моят кумир  беше Галилей Симеонов. А Сидония Атанасова е висока летва. Много малко са хората от нейния ранг… Виждах я, като бях студент и си идвах по време на ваканциите  в Плевен.

- Тия картини как ги направи?

- Това са ми последните. Със суха игла. Много трудно беше. Формата голям.  С щихелите и със суха игла нещата стават много прецизни и големите  майстори правят страхотни неща. Но аз съм влюбен в графиката, това ми е професията. Макар че условията ми за работа са много мизерни. За  тази изложба съм направил и събрал 260 работи. Работех и нощно време. Моят  професор беше голям майстор на високата гравюра  и от него се учех на тия неща, но кумирът ми беше Галилей Симеонов.

Той например ни даваше следната задача. Ето ви три ябълки, рисувайте, казваше, и се учете от великия Рембранд. Трябваше да ги представим по различен  начин – едната ябълка да е в контражур, а втората в светлосянка черно-бяла, третата да е само контур, да се топи в светлината.

- Как мина времето ти, как го оценяваш?

- Бил съм все на държавна работа, но тогава нямаш време за творчество.  И сега в галерия „Илия Бешков“ свободното си време използвам за творчество. Каквото откраднеш от нощите, тогава правиш твоите неща. Оценявам постигнатото горе-долу, можех много неща още да направя. Голямата борба на художника е със самия себе си. Най-много на моите работи са се радвали близките ми, колегите, приятелите.

Удовлетворение бе това, че се занимавам с това, което съм учил. Много обичам да рисувам цветя… Сега не ми се иска да ги продавам. Уникати са. Такива работи се правят точка по точка, кога да ги сътворя вече… Годините  напреднаха… работя с бинокулярна лупа, изморявам се.

Голямото изкушение за автора е, ако работи държавна работа, да се справи и с творческите си въжделения. Но, от друга страна, като си на щатна работа, животът ти е осигурен.

- Кои теми те вълнуват за творчество?

- Изкушенията ми са били натюрмортът, портретът, голото тяло – женската красота. За работите си винаги съм искал да имам модел. Нашият занаят няма правила, как да ограничиш творчеството в правила.

Нищо не мога да кажа какво ще направя в бъдеще. Проблемите ми са безкрайни, майка ми е болна, на легло. Така че темите са ми са далече… Но за завиждане са добрите хора. И ако имаше начин да започна отново, пак ще се захвана  с графиката. Лежи ми на сърцето.

Много бързо се научих да работя с техниките и направих единствен от целия курс гравюра на дърво. Професорът ми остана много доволен от моята работа. Това беше най-добрият му курс. Но аз ходех тайно при Галилей Симеонов, защото  научих тънкостите на графиката. Ние бяхме много близки, въпреки че не бях негов студент. Той беше обикновен, народен човек. В главата му беше все Рембранд. Гледайте Рембранд! Това беше неговият закон. Той работеше много и след като свършеше каквото има в Академията, хващаше автобуса за родното си село  Хаджи Геново. Аз съм ходил там и виждах пресата  за отпечатване, която беше направена от вършачка.

Графиката е занаят, технология, която трябва много да знаеш, за да я използваш… Например  със сухата игла да работиш, наистина е изкуство. Доволен съм, че успях да науча този занаят. Но не мога да кажа, че съм изявен творец, за да си истински майстор, трябва много да слугуваш на занаята и да работиш само творчески. Не можах да направя истинско голямо творчество, за каквото мечтаех…

Димитър СТОЙКОВ


 

Управлението на „бисквитките“ (cookies) на интернет сайта на Вестник ПОСОКИ

Сайтът използва „бисквитки“, за да оптимизира навигацията Ви в интернет.