ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Виетнамски бележник: Да прегърнеш мечтите си

Общество
04.06.2018  |  14:41
693
Среща след половин век продължава духовния мост за група виетнамци и тяхната учителка по български език
Г-жа Митева в очакване на виетнамските гости

Някога да отидеш до съседното село или град, беше чудо. А днес... Преди време получих съобщение от далечен Виетнам: „Ще дойдем на екскурзия до Европа, т.е. в България“. Обаждат ми се моите приятели виетнамци, които някога съм учила на български език в Института за чужди езици „Качулка“ край Сливен, а след това и като преподавател в Ханой...

По професия съм учителка по български език и литература. Двадесет и четири години като преподавател отдадох на Математическата гимназия „Гео Милев“ в нашия град и имам девет години, заедно със съпруга ми Димитър Митев, работа с виетнамски младежи в България и във Виетнам. До българските имена на моите ученици в сърцето си сложих и много виетнамски имена. Вече съм на 87 години и не сме се забравили с моите ученици виетнамци. На 29 май те ми гостуваха. Прелетяха хиляди километри, за да дойдат у дома, в Плевен, чак от столицата Ханой. Посрещнах ги по стар български обичай с хляб и сол в апартамента си, а след това ги заведох в лятната ни къща в село Тученица.

Потвърди се това, което моите ученици ми бяха писали преди година: “България завинаги е в нашите сърца!“. А на 1 юни ме очакваше още една изненада – у дома пристигна и третата гостенка, Хоа, която успяла да се включи във втория полет до София. Доведоха я приятелките й Кук и Ха.

Затова написах и четиристишието:

Аз съм най-богата, безброй са ми децата.

Те се казват ученици и идват като птици.

С тях душата ми е млада, това е най-голямата награда.

Госпожа Митева взема от библиотеката си и ми показва том „Виетнамска поезия“, преведена от Блага Димитрова. Отгръща на последната страница, където са упоменати спомоществователи и съдействали за това издание преди много години. И ми прочита... “Лу Куи Ки – писател и журналист, генерален секретар на Съюза на виетнамските журналисти“. Дъщерята на Лу Ки, която се казва Ха, е всъщност ученичката на Венка Митева. С нея и цялата виетнамска група се срещнахме в Тученица.

 

29 юни, домът в Тученица

Прекрасен селски двор, накипрен с лехи цветя, потънал в зеленина и огрян от пролетното слънце. Като в райска градина, така мога да си представя това, което видях за съвсем кратко. Госпожа Митева, заобиколена от внушителна група виетнамски гости, облечена в традиционна виетнамска носия, вдъхновено се носи сред тях. Чува се странна реч, примесена и с български слова. Около богатата трапеза са насядали хора, дошли чак от Виетнам за тази среща. Заедно с тях са и двама нови приятели на България – курсанти от факултет „Авиационен“ в Долна Митрополия. Разговорът ни е зареден с висока доза емоционалност и превключва от български на виетнамски и от време на време и на руски език. Но това едва ли има някакво особено значение, защото въодушевлението е всеобщо.

По време на тържеството, символ на българо-виетнамската дружба и приятелство, г-жа Митева в нейния артистичен и изненадващ стил помоли за внимание.

- Това е моята любимка Ха, която ми казва мама. Цялата група идва от Ханой при своята учителка.

Питам ръководителя на групата Лъм Сон за тяхното гостуване, който ми казва, че за него България е втора родина и всички са ученици на госпожа Венка Митева. Дошли са за три седмици в България, като специално място в това пътешествие из България е срещата с тяхната учителка. Ха е и със съпруга си Цум Зън... Всички се събират за обща снимка, а домакинята подарява на всеки символични подаръци и сувенири. Най-ценното от тях е книжката „Добре дошли“, в която са поместени стихове и проза на госпожа Митева.

- Познавам госпожа Митева още от 1975 год. от град Сливен, където учехме български език – казва на всеослушание Ха. - Госпожа Митева и съпругът й Димитър Митев ни учеха на български език. Бяхме заедно и във Виетнам. Те са ми като родители и аз сега идвам при своята майка.

Преди да пристигнат в Плевен, виетнамските приятели са били в Пловдив, Казанлък, Варна... Но най-много им харесва тук, в дома на Митеви.

За момент учителката приковава вниманието на всички. Показва писмо и казва, че това е много скъп документ. Едно писмо от бащата на Ха, от 1975 година, когато е шеф на Съюза на виетнамските журналисти. Писано е на френски език. Много скъп документ за българо-виетнамската дружба. Той ще бъде отнесен във Виетнам като скъпа реликва на едно приятелство между българи и виетнамци.

Тази мила среща между приятели, които живеят на десетки хиляди километри разстояние един от друг, доказва, че за приятелството и любовта между хората няма граници. Макар и за съвсем кратко време се възродиха спомени, срещи и чувства. За виетнамските гости домът на Митеви бе един душевен оазис за тях, много далече от родината им. Макар и парче мозайка от дружбата между българския и виетнамския народ, този духовен мост на приятелството и дълбоките човешки отношения между различните хора и народи продължава във времето. И това ни кара да вярваме, че мечтите могат да бъдат истински.

Димитър СТОЙКОВ

с. Тученица – Плевен, май

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design