ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Васил Петров: Смирението е мярка на всички непреходни неща

Култура
14.11.2015  |  08:54
4 643
На сцената в Русе винаги имам усещането, че публиката „попива” всяка моя фраза, тя като че ли диша заедно с мен, казва известният джаз певец след шоуто „100 години Синатра” в Доходното
Васил Петров джаз

"Вътрешната неудовлетвореност и творческото неспокойствие са двигателят на позитивизма, на осмислянето на градивните идеи". Това казва "Българският Франк Синатра" - Васил Петров, в специално интервю за читателите и приятелите на „Бряг Медиа Груп”. Както вече съобщихмеизвестният джаз певец изнесе шоуто „100 години Синатра” в Доходното здание в Русе и бе 4 пъти извикан на бис, а възторжената зала изпя с него My Way, New York и Strangers in the night. Днес публикуваме интервюто, отпечатано в русенския вестник "Бряг".

 

 

Интервю на Пламен Калинов, вестник "Бряг"

 

Васил Петров няма нужда от никакви антрефилета и измислени представяния. Просто защото е много, много известен и харизматичен в пеенето, което пък е същността на неговия живот. Заедно с Ангел Заберски квартет (Димитър Семов- ударни, Димитър Карамфилов - контрабас, Александър Лобозаров - китара)Васил Петров ни „вкара” за сетен път в сърцето на джаза и суинга, и направи неподражаем спектакъл, с мултимедийни ефекти, актьорски етюди и, разбира се, с музиката на Синатра. Шоуто, наречено „100 години Синатра”, представено в четвъртък вечерта в Доходното здание,  ни отвори по един необикновен начин към  историята и творчеството на италианско-американската легенда, за да я видим през нашите очи и да научим интересни и малко познати факти от живота на Франсис Албърт Синатра. Вероятно зад това усилие има гигантски труд, вероятно не им е било никак леко, но те го направиха на сцената с лекота и ни накараха да се „взривим” духовно и емоционално в прекрасната вечер, която ни подариха. И България, включително и русенци, видяхме едно българско шоу, много по-различно от „пакетажа” на американския оригинал на някогашното Rat Pack showна Франк Синатра, Дийн Мартин, Сами Дейвис младши, Питър Лофорд, Джои Бишъп. В интерес на истината, американците сега го подновиха и то се върти в заведенията на Лас Вегас вече 17 години при небивал рекорд от 5000 представления, гостувания в над 40 държави и с над един и половина милиона продадени билети. Ние обаче имаме нашите „100 години Синатра” и то благодарение на харизмата на Васил Петров. Цяла нощ преди интервюто слушах Синатра, а на сутринта, пречистен и сигурен във въпросите си, завъртях в уредбата и Васил Петров- ей така, за кураж и за късмет. Разговорът беше мъжки, а той беше разточително „сдържан” в самопреценките, без да пести откровение, за което съм му благодарен и което, предполагам ще доловите в това интервю, дадено единствено и специално за читателите и приятелите на „Бряг Медиа Груп”.

 

 

 

- Tribute Show,носталгия, музика, танц, или нещо съвсем различно иска да ни каже и да ни изпее Васил Петров,100 години след рождението на Франсис Албърт Синатра- италианецът, който превзе САЩ и света с блестящата си музикална фраза?

-  В течение на годините, които отминаваха, може би това е в началото на 90-те на миналия век, все по-дълбоко започнах да навлизам в онова, което Франк Синатра е правил, изпявал, подреждал и завещал на световната музика. Всъщност,Франк Синатра е в основата на съвременната стилистика на взаимоотношенията между бенда и певеца. Този човек обръща дотогавашната матрицаи извежда изпълнителя на преден план. Този човек е носител на някакъв странен, уникален и гениален подход към музиката и към онова, което прави на сцената. Фразата, която той има,е неприкосновена, негова, уникална, но пък има и нещо съвсем друго, в друг план- Синатра проявява мъжеството да превърне божията дарба в харизматичен талант, да подчини хиляди свои фенове навсякъде по света на това излъчване, на това свое особено могъщество. Искахме да покажем неговата личност, да я „дешифрираме” по нашия си начин, да си спомним за него като модерни хора, от едно друго време, но и като истински последователи и откриватели на творчеството му.

- Ти никога не си крил, че Синатра е много специален човек за теб?С какво обачее специален, защото той е невероятна палитра от талант, от талантливо изживян живот, от искреност на сцената и какво ли още не…

- Аз доста по-късно в кариерата си се запознах с биографията му. В най-ранните години от професионалния ми път дори имах бегла представа за него. Аз не знаех, че приличамна него. Но това е не само до външното наподобяване, става дума за вътрешни пространства на съпоставимост. И когато усетих, че наистина има нещо интригуващо в иначе тази произволна успоредица, започнах по-внимателно да го слушам. И така постепенно придобих представа за какво става дума.

Франк Синатра е човек, който показа, че цялата личност на артиста трябва да бъде ангажирана в това, което прави. Той бе неотразим не само като изпълнител и даровит интерпретатор – Павароти казваше, че е човекът с най-добрата фраза, но и като цяло – той е личност, от която човек може да се учи на много неща: не само на музициране и на пеене, но и на отношение към живота.

- Доволен ли си от реакциите на публиката, за пръв път те виждаме в ново амплоа, което много ти отива?

- Да, така е. Искахме не да правим стандартен концерт, а малко да се пренесем в 60-те години на 20-ти век, именно по времето на Rat Pack showвъв Вегас. Както и досега се твърди, това са най-хубавите, най-слънчевите години на онова столетие. Това обаче е тяхно, много специфично шоу. То не може да се имитира. И все пак, ние се опитахме в нашия български вариант, да отдадем заслужена почит на онова, което са правили тези велики мъже. Няма да скрия, че съм изключително удовлетворен от реакцията на публиката. Особено в Русе стана невероятно шоу. Аз имам тук много фенове и както винаги се оказа, че Русе е специално място, дори и в този на пръв поглед нестандартен концерт-спектакъл, с определена тематика и насоченост. Русенци се ориентираха невероятно бързо, влязоха в атмосферата на онова, което правим на сцената. Много съм доволен, наистина. Казвам го не от куртоазия или от реверанс към домакините, а просто защото се получи страхотно.

- Наистина ли усещаш така Русе и русенци, защото не бих сгрешил, ако кажа, че тук много те обичат и уважават таланта ти, имат отношение към срещите с теб?

- Наистина е така. Русе и русенци са по-специални хора, особени ценители на този вид музика. На сцената в Русе винаги имам усещането, че публиката „попива” всяка моя фраза, тя като че ли диша заедно с мен. Това е публика, която слуша внимателно и задълбочено, повярвай ми, от опит го знам вече, не е само интуитивно, просто всяка публика си има характерни особености. И тази отлика на русенци е неизкоренима, долавям я при всяко гостуване във вашия град. Това е присъщо за т.нар. „интелектуална публика”, която знае как да потребява „духовната храна” (усмихва се!). Беше много интересно след този концерт, когато една жена дойде при мен за автограф и докато говорим съвсем чистосърдечно сподели, че тази вечер са направили сериозна икономия в семейния бюджет, защото вместо вечеря са погълнали достатъчно количество духовна храна. Хубаво ми стана. В разговор за делничните неща се извисихме над матрицата, в която иначе сме всички. Така че, и този проект „100 години Синатра”, както и всички останали неща, които съм представял тук, просто бе приет с много възторг. Радвам се на тази взаимност с Русе, задължаващо е усещането.

- Имаше ли моменти, докато подготвяте шоуто, в които се отказахте от някои предварителни нагласи и планове?

- Ами, разбира се. В процеса на работа е неизбежно да се случват и подобни неща. Нещо отпада, но пък се прибавя друго хрумване. За съжаление, 100-годишнината е само веднъж, догодина може да има продължение, но вече по друг начин. Докато го направихме, докато го изчистихме от излишеството, докато го завъртяхме и... годишнината отмина. Но пък стана хубаво, макар че не разполагахме с особено много време да променяме основната идея. И това е добре, защото трябваше да подходим към Синатра по нов начин, да „хванем” неговия характер, неговия начин на интерпретация в песните. Важно е,че постигнахме основната идея -хората получиха онова, за което са дошли- спектакъл в други измерения, именно в измеренията на Синатра.

- Какво друго, освен еднаквабожествена амплитуда със Синатра трябва да притежава един изпълнител, за да се осмели да го прави по свой собствен начин?  

- Струва ми се, че на първо място това е талантът. После трябва да си уверен в себе си, да си сто процента сигурен, че твоят талант няма да те подведе, защото Синатра еВселена от много неща, освен, разбира се, спецификата на гласа му.

- Какво още не си успял да разбереш внего - южняшката му необузданост, американската му носталгия по Италия? Илинеспокойния му и търсещ дух, може би по това си приличате?

- Да, вътрешната неудовлетвореност и творческото неспокойствие са двигателят на позитивизма, на осмислянето на градивните идеи. И още нещо –когато си мислил, че едни неща са много хубави, че си на прав път, след известно време вече констатираш, че не е точно така, опитът ти го доказва. Човек е така устроен, че може да се самозалъгва понякога. С творческия опит нещата коренно се променят, научаваш се да виждаш като че ли по-добре в перспектива. Както се казва, шлифоваш се в музикантския занаят.

- Знаеш ли, аз имам усещането, че ти не правиш никакви интерпретации на Франк Синатра, а се опитваш да мислиш чрез Франк Синатра, докато го изпяваш. Просто не го наподобяваш, а го изпявашпо своя начин и на моменти звучиш дори по-добре, разбира се, това е съвсем условно казано, от позицията на 21-ото столетие.

    - Добре си го формулирал, добре е казано това. Аз наистина искам да усетя дълбочината на мисленето на Синатра, докато ни е оставялсвоите музикални послания. Точно това се опитвам да правя, интерпретации на живия и до днес Франк Синатра, нищо, че вече не е между нас. Аз го мултиплицирам в бъдещето чрез моя глас, пренасям нещо много ценно ище съм много щастлив, ако поне малко съм успял да реша именно тази част от задачата. Винаги съм бил впечатлен от присъствието на този колос на сцената. Според мен няма друг артист, който да е толкова енигматичен и магнетичен. Уникален е с начина, по който владее положението на сцената и аудиторията.Той е бил и си остава колос, можел е да си позволи да работи с най-добрите диригенти, аранжори, композитори, текстописци и т.н. Нека не забравяме, че Синатра не е професионално образован музикант, но с много голям характер, с упорство и къртовски труд е работил над себе си, докато развива във възходяща линия постиженията си. Учил е музика, пеене, танци, всичко отначало, и пак е успял! Доразвивал се е в движение, защото очевидно е разбрал, че само с талант нещата няма как да станат, а се иска къртовски труд. И в това се крие неговата особена дарба.

- Трудно ли се живее постоянно „в джаза” икога обичаш да излизаш от камертона му? Изобщо,представяш ли си по някакъв друг начин живота, без музика?

- По никакъв друг начин не си го представям, защото аз обичам това, което правя, а най-добре умея да пея, така че, това е моето истинско „АЗ”, нямам друго по-естествено и хармонично състояние, освен музиката. Благодарен съм на Бог, че ми е отредил да си вадя хляба с това, което обичам, това, което ми харесва и ми доставя удоволствие, докато го работя. Няма и не може да има нещо друго на този свят, което да ми е по-приятно от музиката. Разбира се в стълбицата на ценностната ми система има идруги неща- любими поети, художници, културен код, общуване и срещи с интересни хора, но това е под пиедестала на музиката. За мен тя е най-важното нещо в живота ми. Но имай предвид, че всичко това по някакъв начин е обвързано с музиката, тя е магнитът на полезните и приятните усещания с околния свят. Хората обичат да казват, че светът е малък. Но не е точно така. Божествено е в този огромен свят, с над 6 млрд. обитатели, да се срещнат хора, които трептят в еднаква честота. И на тази база те се допълват и правят нещо ново, стойностно, осъществяват една идея като, примерно, концерта-спектакъл „100 години Синатра”.

- На много хора съм задавал този въпрос, ще попитам и Теб. След като имаш блестяща кариера, постигнал си много със своя глас и своя талант, можеш ли да кажеш, ето на, аз съм „господар на света”!

- (Смее се) О, не, това е много самонадеяно. Никога не бих го казал. Проява е на надменна гордост. Има безкрайно много лоши примери в това отношение. Гордостта заслепява, дава ти едностранчив поглед към теб самия и към окръжаващия свят, опиянява те, кара те сам да се превъзнасяш. Гордостта ограничава погледа ти към земното и човешкото съвършенство. После идва провалът, неизбежно е. Смирението е усещането за радост от живота, позволява ти да се радваш искрено и спонтанно на своите постижения, защото има кой да ги забележи, да ги оцени подостойнство и да ти благодари дори за твоето усилие. Тогава си забележим, в смирението. Така можеш да видиш и недостатъците си, защото няма човек без недостатъци. Смирението ти дава възможност да стоиш над дребните неща, да се усъвършенстваш, да го правишбез усилие, това да е част отсъщността ти. Смирението е мярка на всички непреходни неща. Така виждам себе си понякога, в редките минути за самоанализ, но аз го правя в движение, дори и докато пея. Самонаблюдавам се и искам да бъда единствено и само себе си, дори и докато пея нещата на Франк Синатра.

 

 

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design