ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Убавка ТОНЧЕВ, скулптор, носител на наградата на СБХ – Плевен 2018: Аз мога

Култура
21.11.2018  |  12:50
535
Жабките на Убето – една пластика бижу в центъра на Плевен

Убавка Тончев е родена в Топли дол, Сърбия, завършила е най-напред Художествената гимназия в Ниш. Съпруга е на скулптора Константин Симеонов – Костика и през целия си съзнателен творчески път след завършване на Художествената академия „Н. Павлович“ живее и работи в нашия град. Заедно с Костика печелят признание и награди през годините, а и всеки поотделно достойно защитава името си на майстор. Последното признание за Убето е наградата на плевенските художници, носители също преди това на престижното отличие „Художник на годината“, което се дава при отбелязване на празника на Св. Пимен Зографски със специална авторска изложба от членовете на Групата (Представителството на СБХ – Плевен). Име, добре познато в България сред артистичните среди, тя има почитатели и в чужбина, с които поддържа постоянни контакти. Един разговор с Убавка винаги е интересен, наситен с емоция и експлозивен темперамент, много характерен за художничката.

 

- Всяко признание за твореца, и най-малкото да е, го радва. Това признание, което получих сега на Есенния салон на плевенските художници, много ме стопли, защото е от колеги. Няма да е естествено, ако кажа само, че е нещо нормално, а не ме е развълнувало. За мен това е голямо признание, защото е от колегите, както и оценката на Общината, на отдел „Култура“ - факт, който не се нуждае от коментар. Аз дълги години съм била в журита за тези награди, но тази година понеже признанието е от носителите на същата награда преди мен, това е признание, бих казала, за цялостното ми творчество. Запознатите с технологията на скулптурата знаят, че това е трудно изкуство. Щастлива съм с това признание. Цялата година ще ми мине под този знак. Мило ми е. Преди няколко години Костика стана носител на тази награда, така че знам какво е и неговото вълнение. Още повече, че тази награда е една от малкото, които се дават в нашата гилдия. Затова този факт е значим за творците в Плевен.

- Трудно или по-лесно работи днес скулпторът?

 - Творбата се ражда от само себе си при скулптора, а и при всеки творец... Най-напред идва едно настроение, една идея, една емоция и я носиш в себе си. По-трудно е самата й реализация. Появата на идеята в материал – това вече е изпитание. То изисква търпение, нужна е упоритост, това е моята професия. И аз не се спирам. Трудно е, пак казвам – за реализирането на идеята, която имаш. Преди години, преди промяната, се отделяха много средства за културата, за творческите групи и те можеха да работят, заети главно с творчеството си. Сега е друго! Сега гледам, че са малко и кандидатите за Художествената академия в нашата специалност – само няколко души. Това е показателно. Малко са изложбите, по-малко са средствата... Ние имахме късмета да живеем във време, когато средствата бяха други.

- Към какви теми се насочват младите автори?

- Преди всичко за нашето изкуство е нужно да имаш много познания и да познаваш анатомията – на човека, на животното. Изключително важно е! Аз си позволявам деформация на тялото, закачка някаква да направя, но съм наясно с анатомията. Просто да искаш да правиш деформация само заради закачката, за да си интересен, е несериозно. Ако тук не си подготвен, решиш ли да правиш деформация, провокиране някакво, гаранция е, че няма да успееш! Освен това трябва да притежаваш силен характер. И при нас почти няма самодейци, казвам го в добрия смисъл на тая дума. Така че скулпторът, за да е майстор, трябва да притежава и силен характер.

- При вас, в семейството, има ли желание за надмощие?

- А, това е изключено. Ние сме мъж и жена, но никой не се намесва в работата на другия. Спорове има, но мисля, че те са полезни, а не за обсебване. Това са хубави моменти, сладки моменти. Четиридесет години сме заедно, но винаги сме работили в една прекрасна атмосфера. Имаме едно ателие в Долни Дъбник, където условията за творчество са безупречни. Идват ни и много приятели. Чувстваме се стабилни. И не спираме. Имаме покана за участие със самостоятелна изложба в Стара Загора и на 28 ноември ще е откриването. В момента ни върви участие в експозиция в Германия. Предстои ни да се подготвим с нови неща за новогодишната изложба заедно с колегите от Групата в Плевен. Догодина през април с Костика ще направим самостоятелна изложба в Артцентъра. Така че вървим ведно с него, не може и да става дума за конфликти или съперничество. И никога не съм си позволила в тия толкова години да се намеся дори и с щрих.

В творчеството си съм се водила от две неща – да вървя нагоре и да съм с чисти ръце. Скулптурата иска от своя автор задължително да работи с чисти ръце, а то означава с чисти помисли и чисто сърце. В нашето изкуство нямаш право да хленчиш. Направеното трябва да се предаде и на ценителя, на зрителя, който ще се спре пред твоята творба. Закон е - прави нещата си на ниво. Не съм имала някакви илюзорни мечти, но съм доказала, че това, което правя, го мога. Мога да направя това, което искам. Това е моят път и аз знам, че ако трябва да се изповядам, има само едно нещо в тази изповед - аз мога!

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design