ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Стефка Духленска: Тайната на живота е в самия теб

Общество
29.08.2019  |  18:21
2 435
Стефка Духленска

Стефка Духленска е на 90 години. Целият й активен живот е преминал, изпълнявайки мисията да бъде учител по български език и литература. Познавам я от ученическите си години, а преди дни се срещнах с нея, за да разговаряме и да я поздравя от името на редакцията на вестник „Посоки“ за юбилея й.

Бях възхитен от впечатляващата човешка харизматичност и уникален професионализъм, които е успяла да съхрани у себе си през годините.

 

Много трудно е от един по-дълъг живот да избереш онова, което е най-съществено и най-силно. Мога да кажа, че 90 години живея на този свят и се убедих в това, че тайната на живота е в самия теб. И колкото по-навреме откриеш себе си, толкова по-добре се реализираш. Това е един толкова дълъг процес. Понякога осъзнаваш, друг път не осъзнаваш, но той си тече независимо от теб. Добре е навреме да разбереш какво искаш, защото в основата на този процес е важно да знаеш каква е целта ти. И следва - как ще го постигнеш, можеш ли? Това става, когато осъзнаеш имаш ли енергията, волята, характера, за да направиш от себе си човек, да си полезен не само на себе си, но и на другите.

Аз съм Стефка Духленска. Целият ми живот е минал като учител. И сега да го почна отново, пак бих станала учител по български език и литература. Работих 25 години в МГ „Гео Милев“ - Плевен, но започнах в Долни Дъбник. Нищо не е случайно, защото там се запознах с моя съпруг. И то по един невероятен начин. Действително като че ли някаква съдба се намесваше и казваше: „Е, така ще стане, но зависи и от вас!“.

Израснала съм в едно невероятно семейство - на благородни, добри хора. Баща ми беше много работлив, много честен и много смел в решенията си. Баба ми е имала 10 деца. Чичо ми също беше учител. Така че в основата на моя род е заложено учителството не само като професия, а и като мисия. Чичо беше оратор от класа, а беше и математик. В основата на моето решение да стана учител стои възпитанието, атмосферата, в която живеех - на един прекрасен, всеотдаен и обичан учител.

В годините на войната учех в Бяла Слатина и в гимназията в Кнежа. Оттам съм закърмена с обичта към литературата. Баща ми усещаше, че имам интерес да уча, и ми каза: „Ти ще учиш в София“. Моята леля, която живееше в София, ме прие. Гледаше ме с голяма любов. Завършила съм Четвърта софийска девическа гимназия. Една невероятна гимназия. Там се утвърди любовта ми към литературата и към знанието.

Дойде ред да кандидатствам за висше образование. Баща ми искаше да има лекар в дома си, и ми каза: „Ще кандидатстваш медицина“. Думата на баща ми беше закон. Той и майка ми бяха светци за нас, трите им деца. Получавали сме много любов. Като послушна дъщеря, кандидатствах медицина, но кандидатствах с литература и в Софийския университет. Приеха ме медицина, приеха ме и литература. Наруших думата на баща си и записах литература, защото литература исках. Това потвърждава философията, че тайната на живота е в самия теб. Реакцията на баща ми беше: „Браво! Избрала си това, което искаш!“. Той ме подкрепи.

Като студентка преживях един много драматичен момент в годината, когато настъпи голямото изключване от университета. В списъка за изключване бях и аз, защото баща ми беше обявен за кулак, тъй като притежаваше 100 дка земя. Бях съкрушена. Един колега, Димитър Мирийски, ме защити и ме изключиха само от Димитровския младежки съюз, но останах в университета. Исках да стана учител. И усещах как стъпка по стъпка се реализира тази идея. Нищо не се постига случайно. С много труд, с ясна цел и да знаеш как. А това е пътят на себепознанието, за да се себеоткриеш и да се себедокажеш. Изминеш ли този път, значи си изживял живота си богато и смислено.

Учителската професия ми даде това, което съм. Много често съм се питала защо колегите пропускат да благодарят на своите ученици за това, което са. Когато се срещна с випуските си, изпитвам уникалното чувство, че съм дала на тези мои ученици част от себе си. И те ми благодарят. А аз съм много богата в това отношение. Може би съм един от най-богатите хора. И това ме прави щастлива, ама много щастлива. Обичам ги! Обичам ги! Защото те са усетили, че онова, което съм им дарявала, е идвало от мен, отвътре. И съм им го дарявала щедро. А те ми го връщат още повече, двойно. Не съм пропускала да им кажа, че аз растях заедно с тях. С всеки випуск. Много са ми дали, дали са ми от своята младост, от своята радост, от интересите си... Аз танцувах и пеех с тях, аз играех на сцената с тях, бях част от тях. И ако трябва да кажа на младите колеги днес какво пропускат, то е никога да не обвиняват ученик. Аз не съм наказала ученик. Нито в мисъл, нито в поведение. Винаги първо съм търсила причината в себе си. Бях ли в час? Достатъчно ли активизирах учениците? Достатъчно ли ги разбирах, достатъчно ли ги усещах, за да мине добре урокът? Имах определени правила и изисквах. Не за да налагам волята си, а защото това е необходимо за тях, това е много важно.

Учителстването е изкуство. За мен учителят е най-големият артист.

Затова не всеки може да стане учител. Това е действително призвание и мисия. Всеки учител е необходимо да бъде творец. За мен всеки ученик беше неповторим индивид. Недостатъците на днешното обучение и резултатите са беднотата на младите хора. Много от тях са бедни духом. Много са факторите, които влияят за духовната гибел, за умирането на човека, който се озверява, и започва да действа първичният инстинкт, а не интелектуалният. Това е съвременната глобална драма.

Няма нищо по-силно от думата.

Тя е и звук, и картина, и ясно изказана мисъл. Тя е едно синтезирано изкуство. И попадне ли в ръцете на майстор учител, стават чудеса. Няма скука в учениците. Те неусетно потъват в този свят на литературата, те го преживяват, те взимат част от него, те се учат. Те мислят по друг начин. Учителят по литература е като психотерапевт. Ролята му е голяма, много задължаваща и много отговорна. Днес формирането на личността на ученика много зависи от учителя по литература. Умението му е да се фокусира върху уникалността на ученика така, че той да не скучае. Когато се осъзнае и израсне, ще бъде благодарен за всичко, което е направено за него. Няма по-голяма награда, по-голямо звание и по-голям орден за учителя от това.

Мога с удовлетворение да заявя, че изпълних своя дълг като човек и като учител. Мотивът ми беше да помогна на моите ученици, да ги водя към истината за човека и за света. Моето послание към учениците ми е да останат такива, каквито са. Т. е. добри, благородни, отзивчиви, отговорни, обичащи. Аз им предадох моята философия, а те вероятно вече са си изградили своята.

Щастието е там, където обичаш и където си обичан,

където вярваш и където ти вярват.

Щастието е в нас! Завещавам на младите за цял живот състояние на духа им да бъде радостта и усещането на удовлетвореност от това, което са направили, изживели и дарили на другите хора. Да знаят, че по-голямо богатство от това да изпитваш удовлетворение от изминалия си живот, няма. Моето богатство е моят свят - хубав и прекрасен свят. За да живеем добре, мисълта ни е необходимо да е добра, за да бъде и светът добър.

 

Записа: Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design