ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Сергей Комитски, кинорежисьор: В изкуството трябва да бъдеш излъган

Култура
09.02.2017  |  14:48
2 546
Сергей Комитски

С един кратък анонс във вечерта „Серго и приятели” организаторът, вдъхновител и сам главно действащо лице - Сергей Комитски, бе събрал свои приятели, почитатели и културтрегери от Плевен, за да се изповяда по един оригинален, нетрадиционен и артистичен начин в спектакъла „Литературен театър”. Поводът бе новоизлязлата книга на Серго „Трима в невъзможния рай”, от която артистите Георги Енчев и Ива Николова и изкуствоведката Светла Тончева прочетоха негови разкази. Музикалната илюстрация на вечерта и артистизмът на водещия направиха това традиционно наглед мероприятие смислена среща с атмосфера и тръпка, каквито вече рядко се срещат. Книгата му ще участва и в конкурса на Съюза на българските писатели за най-добър сборник с разкази и новели.

Кой е Сергей Комитски?

Мнозина плевенчани го знаят още със знаковите му прояви в киното и особено в началото на демокрацията със създаването на първия частен филм у нас “Куршум за рая”.

Серго е роден през 1953 година в Плевен и завършва гимназия „Гео Милев” в родния си град. Завършил е “Кино и телевизионна режисура” във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1979 г. Режисьор е на три игрални филма: “Куршум за рая”, “Грях”, “Нощна тарифа”; на телевизионни новели и театрални спектакли. Автор е на осем книги: „Лунни деца”, “Харамийско ехо”, “Кармичен възел”, “Шепи с огън”, “Нощта на грозилите”, “Хенрих IV с малкото”х”, “Пет куршума милост” и на шест пиеси. Във връзка с 65-годишнината си за следващата година ще издаде писаното от него в тритомник с избрани съчинения. Първи том белетристика, втори том – два романа, и трети том – шест пиеси. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските филмови дейци.

Седим в кафенето на „Ростов” на чашка ароматно кафе и разговорът тръгва непринудено.

...Ако се занимаваш с изкуство и показваш помията на живота, то това е работа на документалиста, а не на художника. Самият аз, когато гледам кино или театър, или пък чета книга, искам да бъда излъган от автора. Затова и в разказите и творчеството си въобще като режисьор и драматург обичам финалът на произведението да е с неочакван край. Сядайки да пишеш или да показваш живота едно към едно, това е задача на документалното кино. В киното не можеш да показваш само скотския живот, защото публиката идва в салона, за да бъде излъгана.

- Плевен липсва ли ти?

- Плевен ми е родният град, но съм влюбен във Велико Търново. Преди десетина години, като правех там пиеса, сутрин отивах на Царевец и Трапезица. Правех по една разходка за тонус и обновяване на кръвта, защото там стъпваш върху история. Търново ми е предпочитаният град, а Плевен – родният. Плевен ми е тръпка.

- Серго, с какво си зает – ти постоянно правиш нещо: пишеш книги с разкази и новели. Наскоро издаде най-новата „Трима в невъзможния рай”. Пишеш и сценарии за филми, ръцете те сърбят да режисираш пиеси. Не се ли уморяваш?

- В момента в телевизията тече сесия за телевизионен игрален филм. Аз участвам с „Купе от трабант”, сценарият е мой и е от едноименната ми новела от книгата „Лунни деца”. Режисьор е Рашко Узунов. Имам и още един проект за филм на голям екран, на който аз съм сценарист и режисьор. Проектът е пуснат в Националния филмов център, чиято сесия е през март, той е по романа ми „Харамийско ехо”. Тия неща стават като при спортния тотализатор – пускаш фиш и играеш, ако не пуснеш – нямаш шанс. Трябва да изчакам. То си е конкурс на практика. Имам надежда, че в плевенския театър пък ще направя моята пиеса - „Фарът”. Живот и здраве да направя пиесата симбиоза – между кино и театър. Постоянно съм в някакво състезание, в това е и смисълът на живота.Обичам състезанието. Няма ли състезание, няма ли хъс, няма и себедоказване.

- Между киното, театъра и белетристиката – кое избираш?

- Ако имам възможност да снимам филми, никога няма да седна да пиша или да правя театър. Но възможностите са малко. Базата е разбита и за да снимаш филм, трябва да платиш в киноцентъра наем. Например за новия ми филм, ако стане да снимам „Харамийско ехо”, държавата ще ми отпусне милион и 100 хиляди лева, а на мен ми трябват 3 млн. евро. Аз съм си направил програма за намиране на средства и съвместно участие и копродукции. Длъжен си да имаш и мениджърски умения. При нас трудно могат да се изплатят инвестициите, вложени за такива проекти. То и кина вече няма...

- Като знаеш каква е истината – как успяваш?

- Нямаш избор! Или просто моят избор е такъв. Другият вариант е отказваш се, предаваш се и отиваш да продаваш кебапчета. Аз просто стискам зъби. Всичко е много унизително. Така стоят нещата. Така е и с издаването на книги.

- Смисълът за теб да поемеш по този път, по пътя на изкуството?

- От моя род нямам хора, посветени на изкуството. Но луд умора няма! Това на шега. Бях студент и изкушението дойде през 1973 год., когато учех класическа филология в СУ „Климент Охридски”. Тогава имахме среща с Бинка Желязкова във връзка с новия й филм „Последната дума”. И тази жена заговори за режисьорската професия. Обърна ми вижданията и мисленето за живота, за изкуството. Кандидатствах във ВИТИЗ и бях приет тогава в първия випуск с кино и телевизионна режисура. И после попаднах в нейния курс. Парадокс.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design