ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Плевенският художник Димитър КАСАБОВ: Не може да си хем художник, хем портиер

Култура
19.12.2017  |  17:17
2 114

Димитър Касабов е художник, роден е в Шумен. Завършил е Художествената гимназия в София, а след това Националната художествена академия със специалност монументална живопис. "Започнах при Мито Гановски, а се дипломирах при Димо Заимов, шеф по това време на катедрата. Но много научих от Илия Илиев, който бе завършил архитектура и живопис. Академията тогава имаше много високо ниво. Изборът ми в живота се дължи може би на нишката, която идва от баща ми. Той е човекът с талант в рода, сръчен беше, рисуваше", спомня си художникът.

... Направил съм доста неща, които съм оставил в Плевен, но с годините много от тях се сринаха, изчезнаха вследствие на преустройства и т.н. Мозайките в театъра са мое дело. В хотел „Балкан“ имам цялостно оформление с пет произведения; в хотел „Сторгозия“ – една мозайка, три решетки, стъклобетон; в завод „Мизия“ – мозайка и стъклопластика, подобна има на дванайсетия етаж в хотела; в детска градина „Гергана“ в жк „Сторгозия“ с витраж; тотално оформление на Нефтохима... Но чувам, че всичко вече се развалило, няма пари за поддържане... Не се реализираха четири пластики за Библиотеката, фасадни, с профилни тухли, печени в Бутово... една абстрактна композиция. Докарах ги тук, в двора на Библиотеката, но всичко после бе окрадено и кой знае по кои вили в окръга са тухлите... Лошото е, че ги няма произведенията, което е съкровеното за автора... Но това, което тук се случва, е характерно за цялата държава, нали...

- Идвате ли сега редовно в Плевен?

- Идвам по всяко време, и то по мое желание. Наложи се да лекувам сърдечни проблеми и тук много ми помогнаха плевенските лекари. Особено проф. д-р Мария Цекова – прекрасен кардиолог. По този повод идвам често тук, но и жена ми Лили е от Плевен, а аз съм роден в Шумен. Напуснах обаче България през 1989 година.

- Обиден ли сте за нереализираните неща?

- На кого да се сърдя?... Не става да съдя и да си губя времето и нервите. Посъветваха ме, че няма смисъл...

- А какво означава за вас да се реализирате като автор?

- Когато ни раздаваха дипломите в края на следването, в кратката реч ректорът ни Величко Минеков каза – едни от вас ще станат художници, други - няма... Това, че имаш диплома, нищо не означава още. За да станеш художник, са необходими комплекс от качества, за да се реализираш, се изисква мисъл, мислене, енергия, търговски нюх, а не всички са такива...

- Дълги години бяхте в Щатите. Какво ви накара да се върнете в България?

- По-важната причина да се върна в България бе, че веднъж в една книжарница се зачетох в една книга и разбрах, че нищо не зная за нашата история. А съм минал всички нива на образование, но нищо не знам за историята ни! Реших, че трябва да се ограмотя на тази тема. Изкупил съм всички възможни книги за нашата история. Имах резервация за обратен полет за Хюстън, но реших да остана. И вече съм повече от 12-13 години тук. Разбира се, от време на време отскачам до Америка, но за постоянно съм тук. Преди време, през 2000 година, бях дошъл тук заради творчески ангажименти за един обект във Флорида, имах много работа. Купих си къща край морето, защото там има идеални условия за работа. Както казва Хемингуей, всичко, което е далече от морето, е провинция.

- А днес отшелник ли сте?

- Имам моето убежище... Морето и още едно, до Преслав... омешал съм се със старите българи. И там съм си направил един зид, който тежи сто тона. По чисто стара строителна българска традиция. Събирам артефакти от историята, връщам историята, бита ни - поне сто-двеста години назад. Проникнал съм много в дълбините на нашата история...

- Какво мислите за съвременните, младите българи?

- Всички днес сме по корем от неграмотност, от беднотия. Защото така искат да ни направят. Ние не обръщаме достатъчно внимание каква велика сила сме били. Какво учат децата днес в училище?... Няма нужда да знаят. Това е целта на възпитанието. Ами в Академията? Завършва я, а не може да нарисува едно ухо, защото щял да мисли абстрактно. Няма рисуване по натура, защото не е необходимо. В какво се изразява изявата – инсталации, пърформанси, които са пълни глупости. Ако отидеш в Америка, ще видиш направени такива неща през 70-те и 80-те години, които сега стоят като ненужни вещи.

- Видях две ваши картини в общата изложба на Групата. Сега имате ли време за творчество?

- Това ми е мечта...Аз съм правил през цялото време монументални произведения... Сега правя една мозайка, но минаха вече години и сега рядко някой поръчва такива неща... Върви търси кой иска такова нещо и го намери... Поръчват тия, които имат пари, но пък ти слагат рамка – да работиш като по каталог, няма ценностни изисквания... Онези, които имат изградена ценностна система, напуснаха България. Но аз участвам в изявите на Групата. Нямам комплекси и го правя съвсем нормално. Аз съм единственият художник в Плевен, който навремето не получи ателие. С мотива, че съм изкарвал много пари. А аз на никого не съм завиждал и никой нищо лошо не е виждал от мене. И нали, като направя нещо за мен като автор, това остава и за града... И въпреки всичко днес мога да кажа, че все пак в Плевен има художествен живот.

- Таи ли се някакъв оптимизъм във вас?

- Чудя се откъде да го намеря, да изчовъркам някакъв оптимизъм... Няма ги тия хора, които да са тук и да вдъхват оптимизъм. Навсякъде е черупка, бързо пада, гнилоч... Доста дълго живях в Америка, над двайсет години – от 1989 год. Всичко, каквото съм нарисувал, съм го продал в Америка... Преди време ме потресе една изповед на Юри Буков, който каза, „Аз за какво ги правя тези неща? Не знам! Никой не се интересува!“. Сподели, че за една картина му дали половината, от което му обещали. Затова някои работят през деня нещо, може и като портиер, през нощта – художник. Това съм го виждал в Америка, неведнъж. И естествено, нищо не става. И тази присъда - не може да си хем художник, хем портиер! Да си художник, трябва себеотдаване. Трябват и лишения. Но с нашите професии тук е трудно. Затова художникът не трябва да се жени, защото ангажиментите се насочват в съвсем друга посока. Сега се чувствам свободен от такива ангажименти – децата са си хванали пътя, оправят се. И искам да се върна към живописта. Ще правя и изложби, може би в Плевен – живопис, пластики... Докато съм жив, вече само ще рисувам.

- Чувствате ли се състезател?

- Вече – не! Повече не се състезавам с никого. Може би някога съм имал илюзии за оня свят там, но отдавна ги нямам. Разочарован съм за много неща, които видях. Което показва, че светът и хората навсякъде си приличат. Бих се двайсет години, че и още отгоре! Сигурно съм и постигнал нещо...

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design