ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Плевен: Вярвам в добронамереността на общинските съветници и разчитам, че нашата тревога ще намери адекватно решение, казва Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища

Интервю
15.10.2017  |  15:50
1 171

- Г-н Дойнов, в петък се срещнахте с представители на читалищата в община Плевен. Какъв беше поводът?

- Срещата беше предизвикана от предстоящото решение на плевенския Общински съвет, което касае настаняването на читалищата в сгради - общинска собственост. Ние безкрайно уважаваме кмета Георг Спартански като юрист. Преди години съм коментирал с него различни въпроси. Писал съм му писма на благодарност. Затова ми е малко странно в момента ситуацията с докладната, с която Общинският съвет следва да извади читалища от 10-годишен мандат в сградите им и да им даде едногодишен мандат. Това ще се отрази негативно на дейността на читалищата и ще наруши нейната ритмичност, защото ние приемаме едногодишни планове за работа – от ноември до ноември. Де факто се нарушават и синдикалните права на хората, които работят в читалищата. Няма как да стоим безучастни и да не се опитваме със средствата на диалога да променим до голяма степен това проекторешение. Всичко е възможно да се договори, но със силата на партньорството, а не със силата на доминацията. Наблюдавам повечето общини в страната как работят с читалищата, но плевенският конфликт стана национален. За него започна да се пише по фейсбук, правят се трактовки, имаме откровено профански изказвания и виждания... Българинът разбира най-много от жени, футбол и читалища.

- В началото на срещата казахте, че в Плевен между местната власт и читалищата се водят пунически войни, а в края призовахте самите читалища да седнат заедно на една маса и със спокоен тон да изгладят противоречията помежду си…

- Използвах „пуническа война“ като метафора, която илюстрира доминацията на една структура над друга. Съюзът на народните читалища винаги – от самото му основаване през 1911 г. досега, е бил за диалог, разбирателство и съгласие. Нашият покоен председател Гиньо Ганев обичаше думата „съгласие“. Няма нерешим проблем, но той трябва да бъде дефиниран. В една обща силна позиция не могат да бъдат видени малките проблеми. Защото има конвенции и неща, които не се познават. И е много лошо в ситуацията да се говорят неща, които в крайна сметка един ден ще трябва съдът да ги коригира. Вярвам, че плевенският Общински съвет се състои от специалисти. Вярвам в тяхната добронамереност и разчитам, че нашата тревога ще намери адекватно решение. Вярвам и на г-н Спартански. Поискахме среща с него и ако тя беше се състояла, може би щяхме да направим необходимото за решаването на проблема преди това.

- Декларираната от вас подкрепа за читалищата в общината не поставя ли всички под общ знаменател – и тези, които развиват сериозна дейност, и тези, които работят на принципа „ден да мине, друг да дойде“...

- Местната общност е тази, която трябва да оцени дейността на съответното читалище. Аз от София нямам и понятие какво правят селските читалища в община Плевен – колко състава имат, в какви конкурси участват, дали им тече покривът, дали си правят срещи с писатели и т. н. Обществеността е тази, която може да каже „Ние не сме доволни от нашето читалище!“ или обратното. Но ако хората застанат зад своето читалище, това вече е критерий, че някой друг бърка. Основна грешка, която се допуска, е, че се говори за читалища, а не за отделно читалище. Всяко читалище следва да се гледа едно по едно – то си има своя структура, свои проблеми, свой живот. От читалището в село Мечка до читалище „Съгласие“ в Плевен тяхното битие е диаметрално противоположно. Общият знаменател на всичко това е Законът за народните читалища.

- С началника на отдел „Култура“ в Община Плевен Стефка Григорова влязохте в диалог по повод нейната реплика, че 35 читалища в общината са много. Кой, все пак, трябва да прецени колко читалища са достатъчни за съответната община?

- В предишния закон, който действаше от 1945 г., имаше норматив, че на 10 000 жители се разкрива едно читалище. Този норматив отпадна. В голям град като София сега има 160 читалища, а може би му трябват около 400. В една малка община, която има 50 читалища, вероятно също трябва да се направи преоценка. Но дори един човек да има на село, той трябва да има достъп до книгата. Не можем да продължим да приемаме оскотяването за норматив. Ние сме там и затова държавата ни подкрепя. Учудващо е, че не е установен диалог между Община Плевен и Министерството на културата по този въпрос. Ние сме Съюз на читалищата, но си имаме държавен принципал.

- Общината е собственик на имотите, които е отдала на читалищата. Какъв механизъм има тя да контролира какво се случва в нейната собственост?

- Това, което чух на срещата, беше, че не е даден нито лев за капиталови ремонти на сградите на читалищата през последните 10-15 години. Представете си читалището, което има доход – субсидийка от държавния бюджет, отделя ресурс да се правят малки текущи ремонти. Още по-зле – търсят се спомоществователи, донори, някой да даде пари, за да се оправи покривът, да се купят книги и т. н. Разбирам, ако Общината е сериозен инвеститор в тези сгради, и да каже – направихме ремонт за 200 000 лв., ти ще стоиш една година. Но когато това се разпада и единствената причина да не рухне сме ние, защо се постъпва по този начин. Добре, ние ще излезем от читалищата, ще натоварим книгите и ще ги стоварим на площада. След това след нас знаете кой идва – всичко ще откраднат. Ако не сме ние – да пише отпред „Читалище“, сградите ще бъдат унищожени от „колорадски бръмбари“.

Четири от постоянните комисии към Общински съвет - Плевен обсъдиха през септември доклада за това как и за какви цели читалищата в община Плевен ползват предоставената им безвъзмездно за тяхната дейност общинска собственост. Докладът бе изготвен от сформираната по-рано в тази връзка временна комисия и е публикуван на страницата на Общински съвет - Плевен, раздел „Заседания на постоянни комисии“.

Комисията имаше за задача да извърши преглед на предоставения общински сграден фонд на читалищата и да излезе със становище. Проверените читалища са общо 16. За всяко от тях комисията излезе с мнение в доклада. Направеното общо заключение е, че общинската собственост, която се предоставя за безвъзмездно ползване от читалищата, не трябва да се отдава за по-голям срок от 3 години. В тази връзка е и изготвеното предложение за безвъзмездно право на ползване на имоти - публична и частна общинска собственост, на градски и селски читалища  за развитие на читалищна дейност в община Плевен, което предстои да бъде обсъдено на заседания на постоянни комисии този месец и на предстоящото редовно заседание на Общински съвет – Плевен в края на месеца.

 

  

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design