ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Пламен ПЕТРОВ, кмет на село Мечка, община Плевен: Да продължим стабилно, без неприятни изненади

Интервю
25.02.2018  |  17:05
1 862
Кметът Пламен Петров

Стане ли дума за село Мечка, образът на живота там веднага изпъква с проблемите, свързани с поразиите, които местните роми причиняват на хората. Може би през последната година, година и половина, те да не се чувстват така остро. Напрежението, страхът и несигурността у хората обаче и досега си стои. Това бе трудна задача за решаване не само за местното кметство и общината, то си стана и национален въпрос. Стъпка по стъпка властта като че ли е овладяла положението, поне видимо. Селото е образцово, площадът блести от чистота. Храмът „Св. Петка“, кметството, сградата на кооперацията и магазините стоят накипрени - реновирани, светли и дават много приятен вид на „центъра“ на Мечка. Как живеят хората и какви надежди имат в началото на 2018 г., се опитваме да научим от кмета Пламен Петров, който трети мандат вече е на този пост. Пламен Петров е на 60 години, роден е в Мечка през 1957 г. Преди да бъде избран за кмет, той е в състава на кметството и работил като специалист.

- Ние се намираме на главен път Плевен – Никопол. Според историческите източници Мечка възниква още през петнайсети век, както пише и писателят Ангел Илиев, автор на три книги за историята на селото. Разположени сме на три хълма на площ от 2000 дка, като населението е от 800 души. Повече от половината са роми към днешна дата. Сградният фонд е 450 къщи, от които една трета са необитаеми и никой не се грижи за тях, въпреки че си имат собственици и наследници. Тези имоти са обрасли вече с дървета и трева и създават лятно време предпоставки за пожари, както се случи преди време.

Землището ни е 30 хиляди дка, от които 24 хиляди са обработваеми, и 6 хиляди мери, пасища и гори. Повече от земята, към 70 процента, се стопанисва от земеделската кооперация „Мечка“. Тя е в много добро финансово състояние, дава добра рента и в нея намират работа трийсетина човека. Бизнесът ни е главно в търговските обекти – няколко хранителни магазина, кафе-аперитив, сладкарница. По-рано имаше повече, но много хора се отказаха и само това остана. Читалище „Пробуда“ е на 90 години и миналата година направихме общоселско честване. Сега селото ни е намаляло наполовина. Някога сме наброявали към 1700 души, днес сме малко над осемстотин. Липсата на работа, на поминък, кара много от младите хора да напускат Мечка и да търсят работа в големите градове или в чужбина. Имаме и детска градина с двайсетина деца, които са само ромчета.

- Има ли перспектива за селото? Виждате ли шанс да се възроди тук един по-пълноценен и стойностен живот?

- С решение на Общинския съвет от тази година в Мечка основното училище „Христо Ботев“ го направиха обединено училище, в което ще се учат 130 деца. Това се гласува и в бюджета на общината. Същото се отнася и за село Търнене. От тази година ще бъде училище с насочена профилизация за подготовка на дърводелски кадри, сключен е договор с училище „Захари Зограф“ и от там ще се привличат преподавателски кадри и специалисти. Към училището има и интернат за трудни деца. Това е някакъв шанс да се съживи животът ни. Естествено, тук ще идват да се обучават хора и от съседни села. Не зная дали към това начинание ще се включат и ромите, но в нашето село 200 души от тях се подписват като безработни, т.е. на сто процента безработица сред ромите. И няма никаква инициативност и активност, за образование ми е трудно да повярвам. Единствено като се отпуснат програми, ги включвам в някои от ангажиментите по временната заетост. Като цяло най-сериозният проблем на селото е стопроцентовата безработица при ромите.

- Как се справяте с другия проблем на Мечка – престъпността?

- През последните години престъпността в нашето село намаля. Намаляха посегателствата върху частната собственост. Това се дължи главно на добрата работа на Районно полицейско управление - Пордим, към което се числим. Има полицейски участък на място тук с един полицай. Престъпността намаля, но страхът и несигурността у хората останаха. Преди година и половина ме атакуваха и мен. Няма недосегаеми.

Нощно време обаче охранявам селото със звено „Самоохрана“. Назначил съм четири човека към кметството, които са на трудови договори към кметството. Общината има лиценз за такава дейност и някои кметове ползваме този вариант. Аз съм назначил местни хора и така се справяме. Имаме и 12 камери за наблюдения на възлови места. Няколко престъпления благодарение на тях успяха да се открият. Въпреки това страхът тук няма да изчезне никога и остана у всички ни.

-          Проблемът с инфраструктурата как стои?

-          Ние имахме късмет с изграждане на пътната мрежа по европейски проект Плевен - Никопол. Това улеснява много комуникацията ни. Ние, както сме свикнали да казваме, се намираме на главен път. Поддържаме и в добро състояние уличната мрежа с парите, които ни се отпускат от общината. В отношенията кметство - община проблеми нямаме.

-          Какво ви се иска да направите в бъдеще?

-          Не можем да искаме много. По-скоро бих искал нещата да продължат така стабилно, без да се получават изненади. Ние нямаме възможности да развиваме и друг поминък. Хубавото е, че кооперацията обработва 70 процента от земята, дава добра рента на членовете си и е стабилна. За нещо друго освен зърнопроизводство нямаме. За зеленчукопроизводство не може и да се мисли, тъй като вече поливни площи също нямаме. На практика и ние сме като повечето български села - в едно село за всичко отговаря кметът, без да има много правомощия. И както се оказва в повечето случаи, упреците са отправени най-вече към него. Затова казвам, че е добре животът тук да продължи така стабилно, без неприятни изненади.

Димитър СТОЙКОВ

Плевен – село Мечка, февруари

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design