ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Петър ПЕТРОВ, музикант, създател на формация „Пепи и приятели“, бъдещ юрист: Талантът няма бутон за изключване

Интервю
18.12.2018  |  18:29
698
Пепи – на прага преди да стане магистър по право

„Талантът няма бутон за изключване.“ Мисълта е на бащата на Пепи - Юри Ненчев. Моят събеседник на няколко пъти я повтаря, защото тя се е загнездила в съзнанието му. Потребна му е, когато трябва да си обясни своето развитие и израстване като съвременен млад човек, като талант, подвластен на музиката; като професионалист, избрал трудния и авторитетен път да бъде един ден правист.

Завършил Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в класа по акордеон на Румен Тодоров, майстор и поклонник на любимия си инструмент акордеона, той е взел нещо от гена на баща си, на рода си. Сега, независимо че му предстои да се дипломира като юрист, гъделът на музиката не го оставя на мира - „няма бутон за изключване“. Затова я има и формация „Пепи и приятели“ – трупа от музиканти в Плевен, в която са заедно с гъдуларката Даринка Цекова, която казва “Мечтая да стана Паганини на гъдулката“, и един ден може и да го постигне. Преди дни Българската национална телевизия в предаването си „Иде нашенската музика“ представи в навечерието на коледните и новогодишни празници нашите музиканти. Това е поредното признание за Пепи и неговите приятели. Заедно с изкуството Пепи преследва своята голяма цел – правото. Разговорът ни е за избора – трудна, но достойна тема в живота на съвременния българин.

 

- Пепи, как се носят две дини под една мишница?

- Догодина трябва да се дипломирам като магистър по право. След това ще избирам какво точно да специализирам. Между другото аз вече не свиря като едно време. Участвам в отделни продукции и не съм постоянно в концертна готовност. С нашата формация правим отделни сценични участия, които са финансирани от телевизията и други спонсори. А колкото до „Пепи и приятели“, това е формация, родена от тръпката, която ми носи музиката. Рожба е на едни нестихващи безпокойства, които се родиха след приключване на обучението в Музикалното училище. Докато бях там, имахме акордеонен състав „Акордеомания“... Имиджът ми като индивидуален музикант тогава приключи. Вътрешната потребност дойде, след като завърших обучението си. Появиха се покани и в други телевизии; правим и рекламни предавания и свирим предимно фолклорна музика. От тези участия напоследък съм повече от доволен. Но като група музиканти нямаме амбиции. Ние просто сме „интересен случай“, правим го като наше хоби и е хубаво, че продукцията ни е оценена. Заедно сме с голямата гъдуларка Даринка Цекова, която работи в Северняшкия ансамбъл. На ударните инструменти е Филип Ружинов. Участва и Дейвид Иванов – Дейвид, възпитаник на нашето училище, той е на синтезатора. Златко Буров, много добър китарист, също от тази школа. Илина Марчева, Василена Делийска и сестра ми Станка Петрова са певиците, Венци е гайдар от Северняшкия ансамбъл, участват и други колеги. Ние обяснимо свирим северняшка народна музика, представена по един по-модерен начин, и целта е по-бързо да стигне тази музика до младите хора. Имаме и помощта и съветите на моя бивш преподавател Румен Тодоров. Много разчитаме на нашия студиен режисьор Сайхан Салиев – Агата, който е много важна част от нашата група, защото има голям опит като аранжор, музикален продуцент и е много добър човек.

- А правото как върви?

- До втората-трета година се двоумях между музиката и него, но след това избрах за мое поприще в живота правото! Тогава се чудех как да запазя музиката в себе си. Затова проявите ни днес са по-скоро индивидуални. Истината е, че нямам такава висока потребност. Но музиката остана в мен като ценност. Тя е висока творческа дейност и способства за развитие на разсъдителните способности на човека, тя е в сферата на високите индивидуални способности и не мога без нея. А правото е наука, която дава изключителна ерудиция на човека и кондиция за мозъка му. Но за да си професионалист, трябва да си много подготвен, защото материята е многопластова. То и дърварят, за да е подготвен, трябва да си знае майсторлъка, и няма да е добър, ако не се упражнява всекидневно. А за науката да не говорим. Аз разчитам, че имам в рода си ген на упоритостта, амбиция, неща, които съм наследил от дядо ми Петър и от баща ми. Това ми дава сила. Като гледаш какво е постигнал баща ти, дядо ти – няма как да избереш да се шляеш по улицата. Отдал съм се на правото, а какво ще стане... - да мечтая, това са приказки на неудачника. Голямата награда е, че заниманията ми с правото ми дават друго ниво.

- През годините какъв е мотивът ти, за да успееш, моторът на твоята амбиция?

- Баща ми Юри Ненчев е изключителен пример за млад човек като мен. Той е изключително напорист. Пример. Има стабилни убеждения за живота. А това е пример за мен, за всички около него. Потенциалът, който има в него, зарежда. Освен това ми е създал комфорт да се развивам. Въпреки всичко аз трябва да имам личен мотив, да имам интерес, и тогава и аз давам всичко от себе си, за да го постигна. Усетя ли нещо, че е мое, то става и градивно за мен. Така е и с музиката – не че тя например е даденост за нас, ромите, а защото музиката е проява на талант, но и резултат от упоритост. Баща ми неслучайно казва, че талантът няма бутон за изключване. Ти си добър музикант, казва ми, но ако примерно се занимаваш с математика или с право и положиш същите усилия, резултатът ще е същият - пак ще бъдеш добър.

Димитър СТОЙКОВ

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design