ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Оперната прима Светла Кръстева в Плевен: Без музика или друго изкуство, без литература не може да се живее!

Култура
08.06.2017  |  18:57
1 762

В концерта на Плевенската филхармония на 2 юни под надслов „Духът на Испания” дебютира в зала „Катя Попова” оперната прима Светла Кръстева. Под палката на испанския гост-диригент Хосе Ескандел тя се представи блестящо с арии от испански сарсуели от Фернандес Кабайеро, Руперто Чапи, Франсиско Барбиери, Хосе Серано, Херонимо Хименес, М. Нието и др. (Сарсуела е специфичен испански музикалнодраматичен жанр, близък до оперетата, който се характеризира със смяна на декламация и пеене, с изобилие на балет и характерни испански танци. Създадена през 17 век, тя достига върхове през 19 век.) В програмата бяха включени също първа сюита от балета „Тривърхата шапка” от Мануел де Файя и „Интермецо” от Енрике Гранадос, изпълнени с много заряд и настроение от плевенските филхармоници.

 

Светла Кръстева завършва оперно пеене при Георги Делиганев (музикалното училище в Русе) и класа на проф. Елена Киселова в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Специализира в студиото за млади оперни певци към Миланската „Ла Скала” при Джулиета Симионато, където дебютира в операта „Доктор Фаустус” на Манцони и по-късно в „Ифигения в Авлида” под диригентството на Рикардо Мути.

Лауреат е на международните конкурси: I награди от „Тоти дал Монте” (Тревизо) и „Пучини” (Милано); II награда от „Марио дел Монако” (Кастелфранко), финалист на конкурсите "Белведере" (Виена) и "Лучано Павароти" (Филаделфия).

Поканена от Луиджи Алва, в продължение на 20 години тя е в Националния театър в Лима (Перу), където дебютира в централни роли от оперите „Травиата”, „Лучия ди Ламермур”, „Фауст”, „Фалстаф”, „Риголето”, „Отело”, „Дон Жуан”, „Любовен еликсир”, „Турандот”, „Палячи” и др.

Гастролирала е в театри и концертни зали в Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Португалия, Испания, Гърция, както и в Колумбия, Аржентина, Уругвай, Венецуела, Перу, Южна Африка... Развива активна концертна дейност в камерната и в кантатно-ораториалната музика – „Реквием” от Верди, Моцарт и Дворжак, „Стабат Матер” от Росини, Дворжак, Перголези, Бокерини и Шимановски, „Елиас” от Менделсон, „Сътворението” от Хайдн и т.н. Живеейки в Испания, има възможността да пее в различни сарсуели и испански опери, както и в рецитали с песни, с които гастролира в Лима, Богота, Букурещ, Арекипа, Монтевидео и др.

Последната й роля, току-що включена в репертоара й, е на Манон от едноименната опера на Пучини, с която дебютира през 2017 в Сабадел, Испания.

Ето какво отговори на нашите въпроси оперната прима Светла Кръстева:

- Кога напуснахте България?

- Напуснах страната през 1989 година, защото имах щастието да получа стипендия за школата на „Ла Скала” в Милано, където останах 2 години. Живях в Италия, а вече от 15 години съм в Мадрид, Испания.

- Вие сте представител на българската или испанската култура?

- Аз съм плод на българската култура, защото формирането ми като музикант бе тук, в България. Тук съм научила всичко за оперното пеене, за хармония, полифония, фолклор, пиано... Специализацията ми беше в Италия, където направих голяма част от своя репертоар, научих много за фразирането, натрупах опит, шлифовах се. Моят дебют на сцена бе в „Ла Скала” в една модерна опера - „Доктор Фаустус” на Джакомо Манцони.

- Как се почувствахте тогава? Дебют в световноизвестен оперен театър?

- Човек на млади години не си дава много сметка за това и приема с ентусиазъм всяко предизвикателство. Не бях притеснена, всичко стана много естествено, защото като специализант в школата всеки ден бях в театъра, гледах кой дирижира, кой свири... Аз съм спокоен човек, не се притеснявам от сцена, нямам сценична треска, както се казва.

Така дебютирах и с Рикардо Мути (един от най-големите диригенти на съвремието). Беше освободил солистката, недоволен от нейната неритмичност. По това време го наричаха Мутолини, защото беше истинско страшилище... Но моята работа с него бе експедитивна (само 2 репетиции), всичко мина много естествено, дори направихме запис на творбата... Скоро се видяхме с Рикардо Мути в Испания, където бе дошъл да дирижира. След 20 години му напомних първата ни среща и той бе приятно изненадан да се видим отново.

- Коя е любимата ви роля?

- Любимата ми роля е тази, която пея в момента. Човек се привързва към героинята, която пресъздава. Последната, която направих през 2017 в Сабадел, Испания, е на Манон Леско от едноименната опера на Пучини. Тя е доста по-драматична от всички, които съм играла досега. Но най-много съм пяла Виолета от „Травиата” на Верди и Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Доницети. Имам специални чувства към тях, а и те са ми донесли най-големите успехи.

- Имате ли любима сцена?

- Не. За мен няма малки и големи, престижни или по-малко престижни театри. Важно е залата да има хубава акустика. Много сложно е да пееш на открито и може би затова е нужно певецът да има възможност да се адаптира към обстановката.

- На кого сте се възхищавали или подражавали? Имате ли кумир?

- Ние всички сме маниачки на тема Мария Калас – един вокален феномен, който няма да се повтори никога. Моя любимка винаги е била Рената Ското, чиито записи продължавам да слушам и днес. Според мен италианската музика трябва да се пее така, както пеят Рената Ското и Мирела Френи.

Възхищавам се на българките Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова. С Гена се запознахме случайно в „Ла Скала”, когато пееше в операта „Набуко” от Верди под диригентството на Рикардо Мути. Тя вече беше голяма певица, но за мен това бе като че ли на втори план... За мен тя бе голям човек, близък приятел. Още при първата ни среща отказа да се обръщам към нея официално и нещо повече – тя веднага ми протегна ръка. Бях в труден период – откраднали ми бяха месечната стипендия, която беше оскъдна... Тя ми предложи безвъзмездно парите не за една, а за две стипендии и ми каза: „Не искам да ми ги връщаш, но ако някой ден някой българин е в нужда и ти поиска пари, дай му ги и не искай да ти ги връща!”. Това беше Гена – страхотна, невероятна, изключителен човек!

След това се запознах с Райна Кабаиванска, с Анна Томова-Синтова, с Гяуров... Единствено с Борис Христов не съм имала контакт, но Гена ми бе най-близка, защото връзката ми с нея бе по-силна.

- Кога се насочихте към камерната и кантатно-ораториалната музика?

- В Милано работех с една асоциация - „Musica rara”, насочена точно към тези жанрове. Според мен камерната музика е много сложна. Трябва да си голям артист, за да можеш да пееш камерна музика – само глас и пиано. Повече съм пяла в кантатно-ораториалните жанрове и може би всички написани „Стабат Матер” – от Дворжак, Росини, Бокерини, Перголези...

Миналата година между два спектакъла на „Турандот” на Пучини в Лима имах концерт с песни от Добри Христов, Георги Златев-Черкин, Любомир Пипков, Светослав Обретенов и само три от Рахманинов и Чайковски. За да се справи по-лесно пианистът, който бе перуанец, се наложи да му обяснявам и показвам неравноделните размери. Изпратих запис на песента „Среща” от Обретенов в България и този запис вече звучи в къщата музей в родния му град Провадия.

- За първи път ли сте в Плевен? Как се чувствате?

- Да, за първи път съм на плевенска сцена. Много малко съм пяла в България, и то най-вече в родния ми град Русе. Аз съм ученичка на Георги Делиганев – човека, който ми показа правилния път. Във всяко интервю споменавам името му, защото той е изключителен педагог и аз му дължа страшно много.

В Плевен се чувствах много добре и се радвам, че се запознах с колегите от оркестъра. Надявам се отново да работим заедно.

- Какво е за вас музиката?

- За мен музиката е всичко. Тя е не само удоволствие, но и режим на работа и начин на живот! Без музика или друго изкуство, без литература не може да се живее!

Лошото е, че и в Испания махат часове по музика и другите изкуства, което се отразява на възпитанието на децата. Това води до духовно обедняване на хората и не може да бъде пренебрегвано. Човек трябва да се формира, да се изгражда, да се образова! Знаете ли, аз помня първия си контакт с операта. Бях 10-годишна, когато ме заведоха на спектакъл на „Травиата” от Верди (Русенска опера) със солисти Любомир Дяковски, Роза Митова, Иван Консулов. Помня целия състав, роклите, с които бяха облечени героите и какво казах тогава: „Един ден аз ще пея в „Травиата”... Всички се смяха, но ето – случи се!”

Августина СЕРАФИМОВА

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design