ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Николо Коцев: Винаги съм бил фен на симбиозата между рокгрупа и оркестър

Култура
16.07.2018  |  11:07
351
Николо Коцев

Николо Коцев, заедно с неговата група „Кикимора“ и Русенската опера утре, 17 юли, ще представят на плевенските меломани спектакъла „Една нощ в операта“. Концертът ще бъде в Летния театър в парк „Кайлъка“ от 21,00 ч.

Освен виртуозен китарист Николо Коцев е и цигулар, композитор и аранжор. През 1989 г. емигрира във Финландия. Пет години по-късно започва работа по собствен проект – групата „Брейзън Абът“, в която привлича едни от най-известните имена в хардрока. След завръщането си в България през 2011 г. основава сегашната си група „Кикимора“. Освен хардрок композира и опери – първата и най-известна от тях е „Нострадамус“.

 

- Николо, с група „Кикимора“ и Русенската опера ще представите в Плевен вашия спектакъл „Една нощ в операта”. Има ли в него намигване към знаменития едноименен албум на „Queen”?

- Намигване няма, но просто името съвпада идеално със съдържанието на спектакъла. Нямаше как да нарека спектакъла по друг начин.

- Каква е историята на вашата рокопера „Нострадамус“? Как се появи идеята за нея?

- Аз винаги съм бил фен на симбиозата между рокгрупа и оркестър.

В групата ми "Брейзън Абът" участваха трима певци и двама от тях ме питаха дали няма да напиша песни, в които да има двама солисти. Тогава си помислих, че това не би подхождало много на "Брейзън Абът" (макар че впоследствие стана така, че направих парчета за двама солисти), но пък в една рокопера би било идеално. Не си спомням защо точно трябваше да бъде за Нострадамус. Може би бях чел някаква статия или гледал филм за него...

- В началото на тази година с „Кикимора” и оркестъра на операта в Стара Загора направихте грандиозен трибют концерт "CHILDREN IN TIME" с любимите на няколко поколения парчета от ерата на Ричи Блекмор в "Дийп Пърпъл" и на "Рейнбоу". Работили сте с много музиканти от различни периоди на тези легендарни рокбанди. Случвало ли се е да работите и със самия Ричи Блекмор?

- За съжаление това не се е случвало, макар и много да ми се иска. Да, наистина съм работил с хора от "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу". Чувството е страхотно! Трибютът наистина е страхотен и трябва всички да го видят - уникална атмосфера, създадена от рокбанда и симфоничен оркестър /б. а. – концерт със същото заглавие, но с Русенската филхармония, Николо Коцев и „Кикимора“ ще представят на 19 юли в Русе/.

- Кое „пърпълско” парче чухте за първи път в юношеските си години и как ви подейства то?

- Не помня, но трябва да е било парче от Machine Head, Burn, Stormbringer или Purple In Rock. Музиката на "Дийп Пърпъл" беше като от друга планета, изпълнявана от богове. Всичко това беше неописуемо далечно за нас 14-годишните, но и страшно романтично. Бях като омагьосан от бруталния звук, от "музикантлъка" на цялата група. Естествено, веднага се заех да се опитвам да копирам всичко, което чувах. Седях с часове, дни и седмици с едно малко магнетофонче, опитвайки се да наподобя всичко, което чувах.

- Първите уроци по китара ви е дала вашата майка. Тя ли беше рокаджията в семейството?

- Ха-ха. Не. Не забравяйте, че все пак годината е била около 1970-та. Тя беше оперетна певица и учителка по музика. Пееше и стари градски песни. Но китарата си е китара, а тя свиреше колкото да си акомпанира. Научи ме на основните акорди, а после - сам.

- Работили доста време във Финландия, а тя през последните десетилетия се превърна в Меката на готик метъла. Допадат ли ви финландски групи като „Найтуиш” и „Апокалиптика”?

- "Найтуиш" - не. Честно казано, не разбирам повечето от сегашните групи. Не разбирам смисъла на това, което правят. "Апокалиптика" е нещо съвсем различно - много са добри и интересни.

- Във Финландия създавате вашата група „Брейзън Абът”, в която участват Глен Хюз и Джо Лин Търнър от "Дийп Пърпъл", Сванте Хенрисон, Мик Микаели и Иън Хаугланд от „Юръп”. Издавате и четири албума с тях. Защо се разделихте след това?

- Нямаше как да продължа - "Юръп" се събраха отново. Певците имаха и все още имат соло кариери. При мен те бяха наемници. С някои от тях продължих, с други - не. Но основната причина за промените бе фактът, че музиката вече се сваляше пиратски от Интернет, а за нас, музикантите, това беше фатално - музикалните компании вече не можеха да реализират достатъчно добър приход, за да продължат да издават албуми.

- Освен „Нострадамус” сте композирали още три опери - рокоперата „Дракония” и традиционните „Джоел” и „Херцогиня Сесилия”. Каква е тяхната съдба?

- "Дракония" от няколко години е спряна точно поради невъзможността с нея да се реализират приходи. Дадох си сметка, че ще трябва да изхарча огромна сума пари, а след това беше въпрос на дни целият албум да се появи за сваляне в Интернет. Безумен е парадоксът, че самите фенове унищожават любимите си артисти чрез нелегално даунлодване.

"Джоел" е традиционна опера и се игра в 9 представления, като между публиката бе и самата Таря Халонен - тогавашната президентка на Финландия.

"Херцогиня Сесилия" е готова, но не е оркестрирана. Предполагам, че тази опера няма да бъде поставена, поне докато съм жив.

- Защо решихте да се върнете и да работите в България?

- Мястото ми е тук. Чувствам се добре на наша земя. Стига ми вече чужбина - 25 години живях във Финландия...

- Преди две години с „Кикимора” и Дуги Уайт изнесохте тричасов концерт на Младежкия рокфестивал в град Левски. Публиката беше около 500 души, а вие свирихте сякаш сте на препълнен стадион „Васил Левски”. Винаги ли излизате с такъв хъс на сцената?

- Ние винаги свирим така, сякаш това е последният ни концерт. Размерът на публиката, естествено, е важен, но нашата работа е една и съща както пред малобройна, така и пред многобройна публика. „Кикимора” е банда, която свири с много чувство и енергия. Радвам се, че много хора вече са разбрали колко уникална е тази група.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design