ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

На какво учим децата си?

Политика
11.02.2016  |  10:48
4 141
На всеки две-три години се изстрелват няколко бързи и необмислени предложения, обсъждат се тайно, дълго и мъчително, започват едни експерименти... До оставката на поредния образователен министър

 

Петър КРОНДЕВ

 

Не разбирам защо родните съставители на учебници по история не могат да познаят какво точно се е случило в българските земи от края на четиринадесети, до края на деветнадесети век! На всеки две-три години се събират, изстрелват няколко бързи и необмислени предложения, след това ги обсъждат тайно, дълго и мъчително на “експертно ниво”, без обществен дебат, и се започват едни експерименти... докато хората излязат на улицата и поискат оставката на поредния образователен министър. Тази година го уволниха за една претоплена стара думасъжителство!Но общо взето нещата се въртят в един омагьосан кръг от 5-6 мантри, между които съм запомнил три: присъствие, владичество и робство.

 

За първите две – или добро, или нищо!

Но ако трябва да говорим сериозно,

 

това, което е нанесло непоправими щети на българското национално самосъзнание, е понятието “робство”. Лошото е, че с годините свикнахме да го използваме като лесно и удобно оправдание при всеки личен или обществен неуспех, като се опитваме да лекуваме с него тежките си комплекси и липса на самочувствие. С тази дамга на челото, ние се идентифицираме като сбирщина от мърлячи, която оцелява с мрънкане, самосъжаление и вопли за чужда помощ. И този мазохистичен стремеж към самоунижение се просмуква в гените ни, като постепенно се превръща в национална черта! От това би трябвало да изпитваме срам! Свободният човек не може да бъде поробен със сила, докато сам не приеме робството като своя съдба. Той може да бъде мачкан, унижаван, бит, изтезаван и дори изгорен на клада, но умира свободен, ако не се подчини на чуждата воля! Това, което е останало в народната памет, в песните и легендите ни, не ни дава повод да мислим, че сме потомци на хора, които са преклонили главите си, за да не бъдат посечени от нечия остра сабя! Затворени във високата пещера на нос Калиакра,четиридесет красиви девойки сплели косите си, преди да се хвърлят в бурното море, за да не бъдат обезчестени от османските орди. А Балканджи Йово не дава сестра си на турската вяра, дори когато му отрязват ръцете и избождат очите му

 

Точното и ясно тълкуване на случилото се в края на 14 век е,

 

че в резултат на масираното турско нашествие в Европа и падането на Второто българско царство, за неопределен период от време е наложена “ТУРСКА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ”! Окупацията е акт на “ВРЕМЕННО ЗАВЛАДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ”! ПодчертавамНА ЧУЖДА ТЕРИТОРИЯ! Мизия, Тракия и Македония са български земи, населени с българи и са управлявани от българската държава в продължение на векове, много преди в Близкия изток да се появи могъщата Османска империя. Но ако турците са ни завладели с груба сила, това не значи, че са ни покорили с културата си. Било е брутална и безмилостна агресия! Цяло чудо е, че в продължение на пет века сме успели да съхраним езика, вярата, обичаите и традициите си! По време на окупацията са правени безброй опити за отхвърлянето ѝ, а българите винаги са живели с надеждата, че рано или късно България ще бъде свободна! И тук трябва да направим разлика между “анексия” – насилствено присвояване на чужда територия с “право” на постоянен суверенитет и “окупация”- временно овладяване на чужда територия, без право на суверенитет. Турците и до днес смятат, че днешните български земи са били турски, докато за нас те са ги управлявали временно и само в периода на “турската окупация”. По сегашните международни споразумения една държава няма право на постоянен - вечен суверенитет върху територията на друга държава, защото така се открива възможност за създаване на империя. Това може да стане по взаимно съгласие, в съюз или във федерация. А присъствието, владичеството, съжителството, приятелството и свободната любов, са подробности от пейзажа, и нямат нищо общо с темата.

 

Да, по време на турската окупация сме имали

известна свобода да развиваме занаятите си,

 

а на един по-късен етап, дори сме имали и възможност за по-самостоятелно изразяване на вярата си. Но е имало и асимилация, и ислямизация, налагани с моркова и тоягата. Няма как да скрием от децата си истината за “кръвния данък”, за клането в Перущица и Батак, за опожаряването на Панагюрище и Стара Загора, и за етническото прочистване, придружено с масовото, повсеместно изтребление на българите от Одринска Тракия в началото на двадесети век. Тези мрачни епизоди са останали в народната памет, като има веществени и писмени доказателства, които няма как да бъдат отречени от чуждите историографи. Това е нашата гледна точка и не можем да позволим някой да ни учи как да четем миналото си и как да тълкуваме някои събития от българската история. Няма съвременен прочит на тази история. Има факти! И те не могат да се променят в зависимост от политическата конюнктура!

 

Проблемът не е само в това, че при “османското добронамерено присъствие”,

 

 са ни принуждавали да строим храмовете си, вкопани до половината в земята, докато сегашните безбройни минарета стърчат много по-високо от църковните камбанарии, а във факта, че през тези пет века сме били лишени от възможността да се развиваме като нация. Преди окупацията българите са били един от най-големите по численост европейски народи, с около милион и половина население, докато англичаните са били малко над един милион. След 500 години, Освобождението ни заварва почти два милиона, а в същия период, числото на въпросните англичани се е увеличило над четиридесет пъти. Това е защото по време на окупацията сме оставени на стенд бай - лишени от социалните си слоеве, от управленски и интелектуален елит, от висше образование и развитие на самостоятелна култура. Това води и до изоставане в развитието на технологиите, до невъзможност да водим самостоятелна икономическа и финансова политика, и до още куп други проблеми, които не ни позволиха да се развиваме с темпото на останалите европейски народи. Вследствие на това, че пое основния удар на мощната турска инвазия в Европа, без решителната подкрепа на европейската християнска общност, българската нация беше съсипана, унизена и изхвърлена от групата на големите и важни по значение фактори в европейската политика. За благодарност, Европа ни довърши с Берлинския договор, като ни върна само част от земите,населени с българи, и то в насипно състояние. Опитите за национално обединение - неправилно наречени “катастрофи”, само влошиха положението ни. Изтощени и беззащитни,

разпилени в няколко бежански вълни, бяхме подложени на безмилостна асимилация от почти всички “съседи”. Периодът на петвековната турска окупация ни върна поне със 100 години назад и ни причини втората национална катастрофа след “византийската окупация” през 11 век.

 

В съвремието, отношенията между двете съседни държави са сложни и противоречиви.

 

Затова, преди да затворим страниците от миналото, трябва да ги прочетем внимателно, смело и честно,

без да премълчаваме “кривиците” си, но и без да обръщаме глави назад! Защото днес ние сме добри съседи и трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да останем добри приятели и в бъдеще. Всеки българин, който е посещавал южната ни съседка, е бил впечатлен от добронамереното отношение и внимание на нашите комшии, които се отнасят с огромно и нескрито уважение към нас, за разлика от “европейските ни съграждани” в повечето европейски страни. Живеем в нова епоха и е време да приемем, че ще живеем заедно на тази планета, която трябва да превърнем в наш общ дом. Длъжни сме да го направим, заради децата и внуците си! Длъжни сме да ги научим да се уважават един друг, защото само заедно, те ще могат да изградят един по-добър, по-сигурен и по-справедлив свят!

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design